Къде изчезнаха фискалните правила и корективните механизми?

България вече официално е в процедура по прекомерен дефицит. Наред с това, внесеният проект на бюджет за 2026 г. влиза в противоречие с почти всички фискални правила в родното законодателство – с фокус най-вече в нивото на разходите и размера на дефицита. По-лошото е, че не се спазва и фундаменталната логика зад фискалните правила, а именно когато има отклонение от рамката, да се представи много ясен план за корекция в средносрочен план. В българското законодателство това е познато като „автоматични корективни механизми“ при значително отклонение от средносрочната бюджетна цел.

Повечето хора най-вероятно въобще не са чували, че съществува подобно нещо в българското право. Фискалните правила в България са разписани в Закона за публичните финанси, който в този си вид съществува от 2014 г. Тази рамка обаче се допълва и от приетия малко по-късно Закон за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Да, корективните механизми дори попадат в заглавието на закона. Те обхващат изготвянето, приемането и прилагането на корективен план, когато има значително отклонение от средносрочната бюджетна цел. Такъв в момента няма и не се предлага.

Тук обаче става интересно. Цялата рамка на фискалните правила в България е създадена в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики. Почти всички правила и текстове в двата закона препращат към този регламент. Той обаче е отменен преди повече от две години. Новата рамка в Европа за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (Регламент (ЕС) 2024/1263), за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (Регламент (ЕС) 2024/1264) и относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (Директива (ЕС) 2024/1265) беше приета през 2024 г. и на практика реформира фискалните правила в съюза.

Звучи сложно, но всъщност логиката е 1) превенция – средносрочни (фискално-структурни) планове, траектория на нетните разходи и т.н., 2) корективен механизъм – модернизиране на процедурата за прекомерен дефицит и 3) засилване ролята на независимите фискални институции и национални правила. Първите две са регламенти и съответно се прилагат, тоест ние вече имаме изготвен Национален средносрочен фискално-структурен план[4] (превантивната част) и влизаме в процедура по прекомерен дефицит (корективната част) по новата рамка. Последното обаче (за бюджетните рамки и правила) е директивата, която България трябваше да транспонира до края на 2025 г. Това не е направено, съответно рамката за фискалните правила и текстовете за Фискалния съвет са остарели, като Европейската комисия вече е изпратила уведомително писмо до България, че е започнато производство за установяване на нарушение.

Всичко това е важно по няколко причини. Първата е, че корективните механизми и корективният план са разписани спрямо старата рамка и съответно просто се пренебрегват от властта. Ако приложим буквално действащите текстове, то вече трябваше да имаме установено значително отклонение от средносрочната бюджетна цел и подготвен корективен план, гласуван от Министерския съвет с мерки, срокове и т.н. Такъв обаче няма, а в бюджета по-скоро се разказват краткосрочни приходи и разходни мерки, които имат ограничен ефект и ни оставят с прекомерен дефицит.

Втората причина е, че изоставането на страната с транспонирането на директивата неизбежно ни води към скорошни промени в Закона за публичните финанси и Закона за фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Такава стъпка вече беше анонсирана (и предизвика изненада сред депутатите) от финансовия министър по време на първо четене на бюджета в комисия в парламента. Подобна промяна е наложителна, но тя трябва да послужи за синхронизиране на рамката и усилване ролята на националните правила и независимите фискални институции, а не като извинение да отпаднат текстове, които имат дисциплинираща роля и/или да се отслабят/овладеят независимите фискални институции.

В Закона за публичните финанси съществуват редица национални правила, които надграждат европейската рамка. Такова е например правилото за ограничение на разходите до 40% от БВП или правилата за бюджетния дефицит на касова основа. Тези правила не само не трябва да се премахват, а напротив – трябва да се усилят с (работещи) корективни механизми при отклонение. И това би било в духа на директивата. Голямата опасност е и покрай промяната на текстовете за Фискалния съвет, властта да се възползва от възможността да промени и състава на съвета, тоест да овладее независимия фискален орган. Това вече би било точно наобратно на духа на директивата.

Темата с фискалните правила и корективните механизми всъщност ни връща към централната тема в бюджета на новата власт. Дали има корекция и усилие за промяна на траекторията на държавните финанси? Гарантира ли проектът на бюджета, че държавата има готов план да се справи с прекомерния дефицит през 2027 г.? Отговорът е по-скоро отрицателен. И това е най-големият проблем на внесения проект на бюджет.