Как Доган спаси царя...

"- Какво е наглост?

- Да хвърлиш тъща си през балкона и да я питаш къде отива".

Този стар битов анекдот описва общо взето създалата се преди около десетина дни политическа криза с главен герой Ахмед Доган. След известната ни вече развръзка може да се допълни, че тъщата (в лицето на царя и олицетворяваното от него управление), все пак е спасена. От Ахмед Доган, който вкара в действие момчетата от Новото време.

Обстановката в страната рязко се дедраматизира. Пророчествата ще мине или не вотът на недоверие към кабинета, подготвен от лявата и дясната опозиция заедно с Новото време, отстъпиха място на гаданията какво са се спазарили НДСВ, ДПС и Новото време и кои министри ще си ходят и кои ще останат. Събитията се връщат към рутинната за царското управление ситуация, в която шантажите и пазарлъците се възприемат като неотменим атрибут на тази власт.

Стабилността и равновесието са възстановени, а закономерностите - доказани. Правителството на Симеон остава, но вече много по-силно зависимо от Ахмед Доган. Лидерът на ДПС отново изглежда най-ловкият български политик - този път затова, че успя да преметне и царя, и опозицията.

Дотук Доган спечели поне четири неща:

Запази си партийната "касичка" "Булгартабак", като провали структуроопределяща приватизационна сделка;

Разшири политическото си влияние в управлението и контрола върху бъдещото следизборно поведение на царя чрез включване на подопечната му партия Новото време като равноправен партньор в коалицията;

Избегна каквито и да е негативни последици от действията си и за "Булгартабак", и за разклащането на властта, прехвърляйки изяло отговорността към премиера и НДСВ;

Нанесе удар по авторитета и политическата състоятелност на вицепремиера Лидия Шулева, една от най-силните фигури в кабинета, близка до Сакскобургготски.

Всички тези ходове на Доган, разбира се, щяха да са невъзможни, ако насреща го нямаше царя, който някак доброволно и без съпротива пое ролята на хвърлената през балкона тъща.

Първо, защото ходът на ДПС за "Булгартабак" беше предсказуем. Това е втора процедура за продажба на компанията в рамките на това правителство и Симеон отлично знае, че Доган не се интересува от въпроса добри или лоши са параметрите на сделката, а просто да няма сделка.

Въпреки това премиерът допусна ДПС да провали приватизацията, макар че смелостта на Доган едва ли щеше да стигне дотам да свали кабинета четири месеца преди изборите и да изпусне кранчетата и лостовете за финансиране, с които разполага, докато е във властта.

Второ, защото активно съдейства на Доган да изчисти имиджа си за сметка на собствената си партия и вицепремиер. Лидия Шулева бе поругана с лека ръка, когато НДСВ подкрепи декларацията на ДПС, Новото време и БСП, че именно тя, която реално работеше за финализирането на сделката, е виновна за нейния провал. А с публичното признание на НДСВ, че са бойкотирали парламента, за да дадат време на царя да уговаря Доган за "Булгартабак", резилът за управляващата партия стана пълен.

Трето, през цялото това време Симеон не си мръдна пръста за промени в кабинета и компромиси с нововремци, докато не се увери в реален експеримент, че няма мнозинство в парламента. Поради тази причина падна председателят на Народното събрание Огнян Герджиков.

Професорът стана изкупителна жертва не на обединената опозиция, която по случайност имаше мнозинство да го свали, а на закономерния разпад в царската парламентарна група, раздирана от вътрешни кавги и интриги вследствие принципа на нейния подбор.

Изкуствено създадената от Доган криза придоби така нужната ѝ правдоподобност и чрез активизирането на "обединената" опозиция срещу царя и спешното включване на услужливи социолози, журналисти и наблюдатели в спасяването на "стабилността". Дори и послание на американския президент Буш послужи като решаващ щрих към общата операция по спасяването.

В крайна сметка лидерът на ДПС предварително беше спечелил мача, който сам организира. Защото дори да се беше стигнало до падане на кабинета при вот на недоверие, Симеон щеше да влезе в режим на преговори с Новото време и щеше да се сглоби ново правителство с мандата на НДСВ.

Симеон обаче не пожела да се стигне до такава развръзка. Защото един успешен вот на недоверие щеше да е удар по неговия имидж - а не по този на Шулева или Герджиков. Това царят не пожела да понесе.

Затова по един най-държавнически начин, без замисляне, прие поредните условия на ултиматума, предложен от Ахмед Доган.