Как дворецът "Врана" възвръща царския си блясък

Дворецът "Врана" - дом на царете от Третото българско царство, а след одържавяването му през 1946 г. и на комунистическите лидери Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков - бавно възвръща царския си блясък.

Началото е поставено преди повече от 15 години, когато по волята на Симеон Сакскобургготски, който е и премиер на България в периода 2001 - 2005 г., се създава фонд за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Иоанна". Целта е да се възстанови дворецът отпреди 1946 г. и той да стане място за съхраняване на историята на Третото българско царство, Българската царска династия и Монархическия институт изобщо.

Това предизвикателство е поверено на доц. д-р Ивайло Шалафов. Той печели "пълното доверие" Симеон Сакскобургготски по негови думи, за да "възсъздаде отново нашия исторически дом, както и да учреди и организира института и музей в него". Наскоро излезе книгата на доц. Шалафов - "Врана в короната" (издателство "Книгомания"), в която разказва неразказаната история на царския дворец. Предговорът е написан от Симеон II.

)

Бавно възстановяване

Дворецът "Врана" се състои от две сгради. Малката, построена през 1903 - 1904 г. по проект на арх. Георги Фингов, е първият дом на семейството на цар Фердинанд. В него днес живеят цар Симеон и царица Маргарита, разказва доц. Шалафов пред екип на Mediapool.

През 1909 г. започва изграждането на големия дворец по проект на прочутия български архитект Никола Лазаров. Той е личен стипендиант на цар Фердинанд и завършва архитектура във Франция. Тази сграда въплъщава типични архитектурни белези на дворцовото строителство от началото на ХХ век, но с умело вплитане на български възрожденски манастирски елементи. Например капителите от източната страна са точно копие на тези от Рилския манастир, който исторически е свързан с династията, обяснява Шалафов.

Дворецът "Врана" - дом на царете от Третото българско царство, но и на комунистически диктатори Сн.Mediapool

След 16 септември 1946 г. - датата, в която царското семейство напуска България, дворецът е одържавен по Закона за обявяване на държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, приет от Великото народно събрание през декември 1947 г.

"Така дворецът "Врана" е национализиран и става дом на Георги Димитров и Васил Коларов, а после и на Вълко Червенков. Казват, че Тодор Живков не е харесвал "Врана" и малко по-късно е построена резиденцията в Бояна. Сградата на двореца е напусната през 1976 г. по времето на социализма и след това започва да запада. В края на 80-те и началото на 90-те години се използва за кино продукции", разказва доц. Шалафов.

Той посочи, че работата по възстановяването на двореца е затруднена заради делата, започнати от правителството на Бойко Борисов срещу връщането на имотите на царската фамилия, които продължиха около 13 години. Шалафов не иска да коментира този ход на Борисов - бивш бодигард на Симеон Сакскобургготски, който, след като става премиер, го назначава за главен секретар на МВР и така отваря пътя му към голямата политика. Според Шалафов това е "срамна история", резултат на "политическата конюнктура".

"При съществуващите активни дела по никакъв начин не можехме да стигнем до едни по мащабни реставрационни дейности, които засягат фасади, покриви и т.н. Започнахме с партерния етаж, който заварихме в едно тъжно, безобразно състояние. В книгата може да се види през какво сме минали и как изглежда в момента", отбеляза той.

Партерният етаж

И макар отвън дворецът все още да не блести и да не е в най-добро състояние, парадният вход на Новия дворец и маркизата са възстановени. На стълбищата са поставени растения от оранжериите на "Врана" още от времето на цар Фердинанд.

Вратата е реставрирана от Вили Казасян-младши и Мариян Василев, които на ръка са почиствали всеки дърворезбован детайл. От двете ѝ страни са монтирани юбилейни пана от лят чугун - лявото в чест на 25 години от възшествието на цар Фердинанд на престола през 1912 г., а дясното - по повод 50 години от Освобождението, 10 години от възшествието на цар Борис III и 1000 години от цар Симеон Велики от 1928 г.

Мраморното стълбище с портретите на цар Фердинад и синовете му Сн.Mediapool

Входният вестибюл е напълно възстановен. Мраморното стълбище в централното фоайе също. Централно място над него заема портрета на цар Фердинанд, а от двете му страни са портретите на князете Борис и Кирил. Те са направени от художника Никола Михайлов и са копия по оригиналите.

Напълно възстановени са орлеанския салон, кабинетът на царя, карелската столова, българският салон, коридорите. Накратко - партерният етаж е възвърнал царския си блясък. Това става с помощта на реставратори, дарители и доброволци. Фондът за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна" работи с Държавния архив и редица музеи, за да може дворецът да върне очарованието и достолепието си в автентичен вид.

Българският салон и бюрото на цар Фердинанд Сн. Mediapool

Най-голямата част от експонатите на партерния етаж са дошли от дома на цар Симеон в Мадрид, на княгиня Мария Луиза от Ню Джърси, на цар Фердинанд от Кобург, както и на царица Иоана от дома ѝ в Ещорил. "Буквално от четирите краища на света се връщат исторически предмети, за да бъдат съхранени за идните поколения и да се създаде една достойна музейна експозиция достъпна за гражданите", каза Шалафов.

Той изтъква работата си с Военно-историческия музей, който "има пълно разбиране" за това, което правят - "съхраняване на царската история на България". "От наша страна на Военно-историческия музей се предоставят исторически предмети, които са принадлежали на цар Фердинанд и след неговата абдикация са били в дома му в Кобург, а от тяхна - исторически предмети на династията в нашата експозиция", каза уредникът на фонда.

Допълва, че "целта е дворецът да бъде в максимална степен възстановен в духа на епохата, така както е бил до 1946 г. за идните поколения". Посочва, че Етнографският музей, Музеят за история на София, Политехническият музей, Църковно-археологическият музей също съхраняват предмети е артефакти от царското минало и с тях са подписани договори за взаимно сътрудничество.

Актът за раждане на цар Борис III Сн.Mediapool

Посетителите могат да видят акта за раждането на цар Борис III. От него става ясно, че при раждането на престолонаследник е трябвало да има свидетели на рязането на пъпната връв. Като такива са се подписали тогавашният премиер Стефан Стамболов, австрийският проф. Браун, който е изродил Борис. Любопитното е, че той е изродил и цар Фердинанд, отбеляза доц. Шалафов, докато разказва за експонатите.

Кабинетът на цар Фердинад и цар Борис III Сн. Mediapool

В кабинета на Негово величество царя може да се видят военните му униформи, както и реставрираното бюро. През годините на "народната власт" то е било покрито с изкуствена кожа, силно напомняща "седалките на автобус "Икарус", казва Шалафов.

Възстановената част от царската библиотека Сн.Mediapool

По думите му събрана е и една "нищожна част" от царската библиотека. По свидетелства на писателя и журналист Владимир Свинтила, библиотеката във "Врана" е наброявала близо 8000 тома. След като описът е направен от "народната власт", книгите са откарани с камиони неизвестно къде. По-късно част от тях попадат в Народната библиотека, друга - в Централната библиотека и научните институти на БАН, а третата и най-голяма е разграбена, каза Шалафов.

Детската униформа на цар Симеон II Сн. Mediapool

Във витрините в кабинета са изложени детските униформи на княз Симеон Търновски, ордени, медали и лични вещи на цар Борис III.

Чинът и тетрадките на малкия Симеон, който е обучаван в двореца във Врана Сн.Mediapool

Възстановена е и класната стая с чина, на който са учили престолонаследникът Симеон II и княгиня Мария Луиза. Поставени са оригинални тетрадки с първите изписани букви на български от Симеон. Те са били запазени от царица Йоана. Има и тетрадки с почерка на цар Борис III, тогава още княз Търновски. В тази стая е и детската македонска носия на княз Борис Търновски, която е била откупена на търг в чужбина, разказва Шалафов.

Той не пропуска да изтъкне и една частна колекция, която намира за "изключителна". Става въпрос за колекцията от български царски ордени и медали, събрана от доктор Георги Паприков и дарена от неговите наследници. Георги Паприков е водач на Българския национален фронт, който при преврата през 1934 г. спасява цар Борис III от принудителна абдикация. След преврата от 1944 г. той емигрира в Чикаго, САЩ. "

"Цял живот той събира и това е една от най-големите и пълни колекции на български царски ордени, която е изложена в големия приемен салон. Подредени са по тяхното предназначение - за гражданска заслуга и за военна заслуга. Тук е и първият български, тогава все още княжески, военен орден "За храброст", обяснява Шалафов.

През 1998 г. Симеон Сакскобургготски продава на търг в аукционна къща Sotheby's историческата колекция от ордени и отличия на своя дядо. Тя е единствената българска владетелска колекция, която не е съхранена цялостно в Националния исторически музей в България, а е разпиляна по света.

Царската вила в село Баня Сн.БГНЕС

За да може да се издържа и да продължи делото с възстановяването на двореца "Врана", в края на 2025 г. Симеон Сакскобургготски продаде и къщата си в село Баня. 

Параклисът - духовното сърце

Но, както подчертава Шалафов, параклисът е "най-важното откъм чисто духовна страна начинание" при възстановяването на двореца "Врана". През 1946 г. той е унищожен, а всички църковни принадлежности - утвар и одежди, са прибрани в Синодалната палата и в други храмове.

Началото на възстановяването на параклиса е поставено на 14 юни 2017 г. по повод 80-тата годишнина на цар Симеон II. Това става с жест на Светия Синод в пълен състав, воглаве с покойния патриарх Неофит, който връща в двореца "Врана" иконата на свети цар Борис Покръстител, която дълги години се е пазила в Синодалния параклис. Иконата е била подарена на престолонаследника княз Борис Търновски при неговото миропомазание през 1896 г.

"Иконата се съхраняваше в Синодалния параклис и като един изключителен знак на благословение от страна на върховната църковна власт беше пренесена във "Врана" и няколко години по късно започнахме и възстановяването на параклиса с помощта на Пловдивския митрополит Николай“, каза доц. Шалафов. Той обясни, че иконата е върната на царското семейство, защото параклисът е посветен на св. цар Борис Покръстител и св. Йоан Рилски, които са небесните покровители на цар Борис III и царица Йоанна.

Интересна е историята на царския дърворезбован иконостас от двореца в центъра на София. Една голяма част от него е спасена от работниците, които го демонтират. "Те го занасят на своя свещеник - отец Янко в село Бистрица, и той успява да съхрани тези части от иконостаса. Сглобява ги на втория етаж на манастира "Св. Св. Йоаким и Ана", като прави зимен параклис, в който монасите се молят. Покойният патриарх Неофит и членовете на Светия синод, с които имаме изключително единомислие в опазване на царското наследство, веднага наредиха да бъде предоставен иконостаса на Двореца", казва Шалафов.

Възстановеният иконостас в параклиса в двореца "Врана" Сн. Mediapool

И обяснява, че "изключителният дърворезбар Георги Чавдаров от Ихтиман с прецизност, усърдие и прфесионализъм отстранява слоевете от лаково покритие, замърсяванията от нагар и пепел и успява да възстанови до най-малкия детайл всички липсващи елементи и отчупени части". Днес иконостасът е напълно възстановен в царския параклис във "Врана".

От оригиналните икони на иконостаса са запазени само храмовата "Св. Иван Рилски", както и тези на светите апостоли Петър и Павел. "Другите икони ги намерихме в хранилището на Националната галерия, но тогавашната управа на галерията отказа да ни ги предостави, въпреки че имаме договор за сътрудничество. Аргументът им беше, че ако е действаща църква, те ще бъдат повредени и увредени. Но царският параклис не е храм, в който да има ежедневно богослужение", учуден е Шалафов на аргументите на Националната галерия. Той обясни, че проблемът е решен с помощта на художника Жеко Митов, който прави техни копия "до най-малкия детайл".

В оригинал е съхранена олтарната част със солея и двата свещника, които са били дълго време в църквата "Св. Димитър" в столичния квартал "Хаджи Димитър". Днес отново са в царския параклис във "Врана".

Короните от венчавката на Симеон Сакскобургготски и доня Маргарита са изложени в параклиса Сн.Mediapool

Таванът на параклиса е дело на художника-реставратор Николай Чергаров. Проектът е изготвен въз основа на запазени образци на Харалампи Тачев от началото на 1900 г. На трите страни са поставени вензелите на тримата царе от Третото българско царство - цар Фердинанд, цар Борис III и цар Симеон II. В центъра е изографисан Христовия монограм - Царят на царете и тримата царе.

В израз на своето уважително отношение към царското семейство покойният патриарх Неофит символично оставя патриаршеския си жезъл в царския параклис. В него има подаръци от целия православен свят на огромна стойност. Например тук е напрестолно евангелие от руския император - първото напечатано на пишеща машина. Първият екземпляр в превод на евангелието от 1908 г. Светия синод подарява на княгиня Елеонора.

Походният олтар на Трети конен полк Сн. Mediapool

Това, което привлича като магнит погледа на посетителите в параклиса, и неслучайно е поставен да се вижда още от коридора, е "походният олтар (преносим триптих - бел.ред.) на Трети конен полк на името на великата княгиня Мария Павловна". През 1937 г. почетното шефство на полка е възложено на новородения български престолонаследник, така полкът официално става: Трети конен на Н.Ц.В. Престолонаследника княз Симеон Търновски полк. "Триптихът бе подарен на негово величество цар Симеон II, който е и последният почетен шеф на полка, при едно от посещенията му за Великден в Пловдив от митрополит Николай", каза доц.Шалафов.

Руският император отново разбуни духовете

Всичко изглежда вдъхновяващо, всички помагат за връщането на царския блясък на "Врана". Но един бюст-паметник на руския император Александър II - наричан от българите "Царят Освободител", предизвика спорове между историците.

Той е поставен в карелската столова - подарък от император Николай II, послучай навършването на пълнолетие на княз Борис Търновски. В карелската столова са изложени сервизи на царското семейство. "Сервизите в останалите царски домове са били унищожени. Казват, че дори войниците стреляли в короните на чиниите. Говорим за наистина едно варварство. Докато тук - във "Врана", намерихме сервизите в конюшните, които са близо до сградата на двореца, с по един лист от вестник "Работническо дело" между всяка чиния, но съхранени и запазени. Веднъж годишно са ги вадели и почиствали", разказва Шалафов.

Бюст-паметник на руския император Александър II се намира в Карелската столова и предизвика полемика в обществото Сн. Mediapool

Той обяснява, че бюст-паметникът на Царя Освободител е поставен в тази столова, защото неговият внук по-късно я подарява за пълнолетието на Борис III.

"Руският император Александър II е убит през 1881 г. от терористична група. В Кюстендил местните офицери и част от чиновниците провеждат събрание, на което взимат решение в града да бъде изграден паметник на Царя Освободител. Местното население прави дарения и със събраните пари е купен бюст от Одеса, дело на италианския майстор Горини. Този бюст е транспортиран в Кюстендил... Но тъй като на днешния площад в града по онова време е имало къщи, поставянето му се забавя и така дълги години той се съхраняваше в храма "Успение Богородично" в града", разказа историкът доц. Ангел Джонев пред Mediapool.

Църквата "Успение Богородично" в Кюстендил, в която десетилетия се е съхранявал бюдт-паметника на руския император Сн.Mediapool

Той научава от Фейсбук страницата на Ивайло Шалафов, че закупеният с парите на кюстендилци паметник се е озовал в двореца "Врана". "Във вчерашния ден получихме дарение - ценен исторически артефакт - мраморен бюст на император Александър II. Автор: Л. Горини, 1880 г.", пише Шалафов на 25 септември 2025 г. Осем месеца по-късно твърди, че бюст-паметникът е предоставен за експозицията на двореца с "решение на патриарх Данаил, а не е дарен".

Разказва, че "този-бюст паметник е бил в един боядисан шкаф с кафява блажна боя под стълбите на храма". "Всички кюстендилци знаеха за това и ние сме го изложили именно, за да подчертаем връзката на царското семейство с град Кюстендил, защото по времето на Първата световна война там е щаб-квартира на действащата армия. Цар Фердинанд води там съюзните владетели. Кюстендил играе една особено важна роля за царската династия", коментира Шалафов.

Бюст-паметникът на руския император Александър II, съхраняван в шкаф в черквата в Кюстендил Сн.Ивайло Шалафов

Ангел Джонев обаче не е съгласен паметникът, купен с парите на кюстендилци да бъде дарен от църквата на царското семейство. Той признава, че "известно време" бюст паметникът се е съхранявал в шкаф в църквата, но всеки кюстендилец можеше да отдаде почит на паметника на Царя Освободител. "В града имаше години, където това ставаше по-тържествено", отбелязва Ангел Джонев.

Ивайло Шалафов научава за този бюст при едно свое гостуване в Кюстендил за празника на Успение Богородично - тогава виждайки къде е поставен ликът на императора отправя запитване към Кюстендилското архиерейско наместничество дали има възможност да бъде изложен в Карелската столова на двореца.

Този бюст на Александър ІІ обаче е на път да предизвика полемика в обществото. Тогава се получава благословението на патриарха и софийски митрополит Даниил и Кюстендилското архиерейско наместничество предоставя бюста за експозицията във "Врана". "Във всичките си действия по събиране на исторически свидетелства на епохата всякога сме имали пълната подкрепа и разбиране от страна на Църквата и сега бюстът е изложен в двореца и може да бъде видян от посетителите и гостите", каза Шалафов.

Табелата поставена под бюста на император Александър II в Карелската столова във Врана Сн. Ивайло Шалафов

"Трябва да се направят всякакви усилия паметникът да се върне в Кюстендил, да се върне на своето място и кюстендилци да решат къде да бъде експониран", смята доц. Ангел Джонев.

"Никой не се интересуваше от този бюст до нашите действия, които не са тайна - още в деня на преместването му лично обявих за това във Фейсбук, както на своята, така и на страницата на двореца. След като е известно на господата, които в момента имат претенция, защо повече от столетие този бюст не е поставен на видно и достойно обществено място, или защо не беше изложен поне в Историческия музей в града? Стоеше напълно забравен под стълбите на храма… Едва когато ние го поискахме, за да го изложим и покажем, едва тогава някой се сети, че лишаваме кюстендилци от тази историческа реликва. Категорично заявявам, че ние конфликт не търсим с никого, още повече пък Кюстендил е град, исторически свързан с царското семейство. Поискали сме бюста на царя-освободител, за да му отдадем достойно внимание и почит в залата, подарена от неговия внук Николай ІІ, кръстник на цар Борис ІІІ", репликира доц. Шалафов.

Молба за връщането на бюст-паметника на император Александър II в Кюстендил до патриарх Даниил праща и проф. Господин Господинов. Той е директор на галерията "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил. Прошението е пратено още през март, но и до днес нямам отговор на него, каза Господинов пред Mediapool. Скулпторът също е на мнение, че паметникът е собственост на кюстендилци и мястото му е в града.

"Мястото на този паметник не е в църквата. Храмът е място, където вярващия народ се събира за молитва", заяви Велбъждския епископ Исаак пред Mediapool. По думите му "в православния храм не ни вдъхновяват скултурите или архитектурата, а образите на Бога и неговите ученици, изписани на светите икони".

Храмът "Успение Богородично" в Кюстендил Сн. Mediapool

Велбъждският епископ Исаак смята, че "мястото на подобни скулптури не е и в складови помещения и мазета, където обикновено се съхраняват, а на места, където ще бъдат достойно почитани и ще вдъхновяват хората, напомняйки им за исторически личности и събития".

"Бюст-паметникът на император Александър II не е продаден или подарен от църквата, а е предоставен на царското семейство с изричното условие да пише: "От Кюстендилци", каза Исаак пред Mediapool. Такъв надпис обаче екипът на медията ни не видя при посещението в двореца.

Посещенията - само групови

Предвид големината на помещенията и организирането на експозицията посещенията в сградата на двореца се осъществяват единствено групово (до 10 човека) с предварителна заявка на сайта на Фонда.

Още по темата

Ще отвори ли врати парк "Врана" отново за посетители

14 май 2026 07:54

Паркът на двореца "Врана" все още не е отворен за посетители, въпреки че интересът е голям, ако се съди от разказите на охраната. Обикновено през почивните дни винаги има хора, които искат да влязат, да се разходят из парка и да разгледат двореца, идват дори и чужденци, каза охраната.

"В течение на годините ние започнахме постепенно да отваряме двореца, но само и единствено за групови посещения", каза доц. Шалафов. Реставрацията продължава с втория етаж, където са били спалните помещения.

За съжаление, вече близо година и паркът около двореца, дарен от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза на Столична община преди четвърт век, все още не е достъпен за посетители, каквато беше волята на дарителите. Кога ще стане това не е ясно.