Как непосилната съдебна реформа опря до студентите

Одиозната българска съдебна реформа през последните две десетилетия се натъква непрестанно на един голям проблем, който не подложи на решаване – премахването на недосегаемостта на главния прокурор. Нито ултиматумите на Съветa на Европа, нито препоръките на Европейската комисия и чуждестранните експерти са в състояние да помръднат статуквото и да разплетат политическата омерта. Българските власти проявяват удивителна изобретателност, за да показват, че вършат нещо, а в същото време да не вършат нищо по този въпрос.

Преди три години премиерът Бойко Борисов спомена между другото, че съдебната реформа е за след мандата на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров, който изтича през декември 2019 г.

За да може този "инструктивен" срок за бъде спазен, Министерството на правосъдието ангажира през есента на миналата година огромна работна група, която на свой ред помоли студенти да правят мащабното проучване на десетки съдебни системи в Европа.

Как се стигна до тук?

Проблемът с българската прокуратура е, че главният прокурор има право лично да ръководи всички прокурори. Това го прави абсолютно недосегаем за наказателно преследване, защото е шеф на всички, които биха могли да разпоредят проверки спрямо него или да му образуват дело. Преди две години Екатерина Захариева, тогава правосъден министър, предприе фасадна реформа в съдебния закон, която бе прокламирана като децентрализация на системата. Главният прокурор обаче запази пълната си власт да командва директно всички подчинени.

Поради тази причина в края на 2016 г. мисията на европейските прокурори в София препоръча изработването на механизъм, който да позволи независимо разследване на главния прокурор. Тази препоръка към България бе отправена преди 9 години от Съвета на Европа и оттогава периодично се повтаря от Венецианската комисия.

През юли миналата година българското правителство прие Пътна карта към плана за действие по предишния доклад на Европейската комисия. В Пътната карта пише, че правилата за независимо разследване на главния прокурор ще бъдат готови през октомври 2017 г. Това не се случи.

През декември 2017 г. правосъдният министър Цецка Цачева обяви, че с изработването на правилата вече се е заела работна група в министерството. Тя щяла да е готова през януари 2018 г. През февруари Цачева каза, че анализирането на практиката продължава. И все още продължава...

Щеше да е смешно, ако не беше трагично

Сега, в отговор на въпросите на Mediapool, Министерството на правосъдието обяви, че в работната група все още кипи тежък аналитичен труд. Фактът, че правителството закъснява с осем месеца от сроковете, които само си е поставило, няма значение.

Аналитичният потенциал на работната група наистина е внушителен. В нея участват представители на: Висшия съдебен съвет, съдебния инспекторат, Върховния административен съд, Съюза на юристите в България, прокуратурата, Националния институт на правосъдието, МВР, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите, ДАНС, Нов български университет и УНСС. Това са 12 институции и организации, които близо година стоят и разсъждават как да станат нещата с главния прокурор. Върховният касационен съд и Софийският университет са отказали да участват в тази работа. Преподавателите от СУ може и да са отказали, но студентите им са били пришпорени да помагат.

Потенциалът на 12-те организации в работната група се е оказал недостатъчен. Преди няколко месеца Министерството на правосъдието е възложило отговорен анализ на Студентската програма за законодателни проучвания в Народното събрание. Студентите са събирали информация за съдебните системи на 15 европейски държави, за да се види как те са решили въпроса със своите главни прокурори.

"Документът, който прави преглед на уредбата в 15 европейски държави, е голям по обем и с оглед на обобщаването на информацията в него се наложи удължаване на срока за приключването на дейността на работната група", коментира Министерството на правосъдието в отговор на въпросите на Mediapool.

Ръководител на студентската програма е доцент Екатерина Салкова, която е ръководител на Секция "Наказателноправни науки" в ресорния институт в БАН. Тя е подготвила обобщената информацията, събрана от студентите.

Сега впечатляващата работна група към Министерството на правосъдието ще може да продължи да анализира предоставения анализ. Първото заседание по анализа се е провело на 11 юни.

През март тази година Комитетът на министрите на Съвета на Европа даде шестмесечен срок на България да представи конкретни мерки, гарантиращи, че срещу главния прокурор ще може да се провежда независимо разследване. Срокът изтича на 1 октомври 2018 г. Малко по-късно ще излезе и докладът на Европейската комисия, която също следи този въпрос.