Първоначално ограничена до Гърция, дълговата криза обхвана цялата еврозона, нейните банки и тревожи целия свят. Очертава се завръщане на финансовото мини-земетресение, което от две години застрашава единната европейска валута. Така започва коментар на Франс прес.
Как се случи дълговата криза?
"Цялата система се основава на постулата, че една държава не може да фалира, този постулат днес е разклатен", резюмира представител на голяма рейтингова агенция, пожелал да остане анонимен. Всички развити страни, САЩ и тези от еврозоната, са свикнали да живеят на кредит от края на Втората световна война, трупайки дългове, които вече възлизат на близо 100% от богатството, което произвеждат всяка година.
Ударени от финансовата криза през 2008 г., тези държави се видяха принудени да натрупат още малко задължения, за да помогнат на банките си до прагове, за които се смята, че ще попречат на растежа им в идните години. Санкцията вече е налице. Положението в еврозоната се смята за особено тревожно, защото динамиката на икономиката ѝ се оценява като по-ниска спрямо тази на САЩ.
Защо се говори за гръцка криза?
Гърция се превърна в детонатор, обявявайки в края на 2009 г. мащаба на дефицитите си, който беше крит в продължение на години и трябваше да бъде ревизиран към повишение.
Изведнъж лихвите, искани от банките, за да ѝ отпуснат свежи пари, скочиха. Кранчето беше отвъртяно. Скоро след това страната беше принудена да поиска първа финансова помощ от европейските си съседи и от МВФ през пролетта на 2010 г., за да избегне фалит.
Днес е предвидено увеличаване на тази помощ. В замяна на това Гърция се ангажира да приеме драстични мерки за ограничаване на разходите.
Защо съдбата на Гърция не е решена?
Първият план за помощ на Гърция ѝ позволи да изплати най-неотложните си задължения. Но от тогава рецесията се задълбочи и дългът, който възлиза на близо 350 милиарда евро, продължава да расте. Оттук дойде и необходимостта от втори план за помощ, предвиждащ тежко преструктуриране на националния дълг.
Каква е връзката с банковата криза?
След като се разпространи към други нестабилни държави (Ирландия, Португалия), дълговата криза обхвана през лятото банките, които държат голям брой дългови ценни книжа на изпаднали в затруднение държави, които поради това са се обезценили. Това положение пресуши ликвидните пари в обръщение - банките, опасяващи се да не открият скелети в гардеробите на съседа, намаляват заемите, които си отпускат една на друга, създавайки опасност от подкопаване на системата и заплашвайки в крайна сметка финансирането на домакинствата и предприятията. "Дексия" (белгийско-френско-люксембургска кредитна институция, специализира в държавно финансиране – бел. ред.) вече плати цената на тази политика. Днес нестабилните банки се нуждаят от рекапитализация, за да устоят на шока.
Защо днешната среща на върха на ЕС е толкова очаквана?
Целият свят вече иска отговор, на първо място от страните от Г-20, които се събират в началото на ноември в Кан. Необходимо е да се стабилизира Гърция, да се създаде убедително противодействие - подсилен Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС), за да се предотвратят разпространението на кризата и атаките срещу Италия и Испания и да се спасят банките.
Ще стане ли тази среща на върха повратна точка в кризата?
Не е сигурно. Европейските ръководители, често разделени помежду си, действаха в началото разпокъсано и тази среща може да потвърди тенденцията. Предложенията за подсилване на ЕФФС изискват преговори в идните седмици с чуждестранни частни или държавни инвеститори. Те едва ли ще приключат скоро.
*Публикувано от БГНЕС
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
АНОНИМЕН 3л
Много пропаганден анализ съдържа Вашият постинг !
Кога България е разполагала с изключително развита тежка,металообработваща ,химическа и т.н индустрия?
по какви мащаби я определихте тази изключително развита индустрия лпо препагандните мащаби на комунистическата пропаганда или по сравнителните махленски ,статистически ,стандрати от през 1939 г и текущите соцпоказатели . Например сравняваха се производството на телевизори през 1939 г. и да кажем 1985 г.което нито беше коректно , а дори …
беше и карикатурно до голяма степен ,защото през 1985 г. България произвеждаще морално остарелите черно/бели телевизори ,а за цветни телевизори от СССР, висяхме на опашки по цели месеци. Да не говорим,че тежката металургична индустрия произвеждаще по около 4 милиона тона стомана ,докато съседна Румъния -по около 12 милиона тона стомана . И се напънахме да правим Трета металургична база(Първа в Перник ,Втора в Кремиковци,Трета в с.Дебелт ) ,без да имаме никакви ресурси за това ,и то близо до морето,та да го засерем и него .ВПрочем Трета металургична база ,така и не беше довършена и част от парите,платени за оборудването ,така и изчезнаха и до днес никой не ги е търсил .А това са милиарди левове !!!
Никой журналист(а едва ли има свестни такива и със здрави гащи ,за да разровят тази воняща яма на провала на социкономиката ) не знае и не се и опитва да направи предаване или печатен матирал за това къде потъна една цяла ТРЕТА МЕТАЛУРГИЧНА БАЗА!
Ето това и такива, като гореописания случай , са истинските причини за потъването на социкономиката в лагера на СССР , а не някакви конспирации ,и козни на световния империализъм .
Глупости на търкалета!
"Анонимен 13:08" е напълно прав. Все още обаче има откъде да се краде: Либия, следва Иран, Индия и Индонезия могат да "носат" на още прогрес... Във всички случаи обаче, играта е в ендшпила :-)
Ехх, колко е касно вече! Ще го пиете горчивото хапче и това е! Друго няма! :)
Анализът трябва да бъде продължен: да видим т. нар. азиатска криза, за която бяха обявени учениците на академик Колмогоров, създали особен раздел на математиката, наречена финансова математика и използващи математически формули за управление на финансовите процеси.
Иначе, финансовата криза в т. нар. “капиталистически свят” бе настъпила в периода след 1985 г. От времето след Втората световна война т. нар. западни държави трупаха дългове, т.е. живееха на кредит. Само че с преминаването на 1980 година …
се очертаха значителни липси на свеж ресурс, въпреки всякакви наливане на този свеж ресурс и внасяне на ЛИКВИДНОСТ под формата на печатане на пари. Лидер бяха САЩ – те печатаха и печатаха долари.
Към 1986 г. вече наближаваше 50 годишния срок, договорен между Рузвелт, Сталин и Чърчил за следвоенното устройство на света.
Наближаването на този срок съвпадна с изостряне на кризата в САЩ и другите западни страни.
Тази криза бе една от причините за т.н. демократични преврати в СССР и т. нар. соц. лагер.
Ресурсите, натрупани в различни активи в СССР и соц. страните, както и незадоволения пазар на стоки, услуги и всякакви активи даде огромна глътка въздух на западния свят, на неговата икономика, социални системи и т.н.
Само че към 2005 година започна да се очертава ситуация на изчерпване на този ресурс, т.е. ресурса, който поднесоха на западните държави и техните икономики страните и обществата от СССР и бившите соц.страни вече бе тотално изчерпан. Напр. България, която разполагаше с изключително развити тежка, металообработваща, химическа и т.н. индустрия, вече тотално се е превърнала в аграрна страна.
И към 2007-2008-ма настъпи срива – а сега сме в блатото. И няма вече СССР и соц.лагер, който да поеме тежкия удар.
Сега този удар трябва да го поемат малките страни като Гърция, Португалия, както и България, която наивно от правителството се обявява за остров на стабилност, но тази стабилност си е чиста беднотия, икономически хаос и липса на каквато и да е перспектива.