Калфин: Ирак все още не е сигурно място за българските фирми и дипломати

Ирак все още не е сигурно място за българските фирми и дипломати. Това обяви вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин по време на петъчния парламентарен контрол. Той и премиерът Сергей Станишев отговориха с общи приказки на питанията на дясната опозиция за бъдещите ангажименти на България в поддържането на сигурността и стабилността в Ирак.

С оправданието, че зададеният в пленарна зала въпрос е различен от предварително получения, външният министър отказа да отговори на Константин Димитров от ДСБ дали е проверил евентуални връзки на БСП с режима на Саддам Хюсеин. Такава задача бе спусната на Калфин от лидера на БСП Сергей Станишев преди около три месеца, когато бе публикуван официалният доклад на ООН за злоупотреби с програмата “Петрол срещу храни”, в който се потвърждават връзките на партията със сваления диктатор. Управляващото мнозинство на БСП, НДСВ и ДПС отхвърли предложението на десните за създаване на нова временна анкетна комисия по случая.

Към този момент МВнР не е съобщавало дали е изпълнена заръката на Станишев да се провери защо името на БСП е попаднало в доклада на ООН.

В петък министър Калфин беше крайно лаконичен. Той заяви, че България нееднократно е правила постъпки към ООН, за да получи информация, но не пожела да говори по въпроса, “до който е достигнал полета на мисълта на Константин Димитров”.

Председателстващият заседанието зам.-шеф на парламента Любен Корнезов (БСП) през цялото време прекъсваше опозиционния депутат и го предупреди “да играе по правилата” и да се “приземи”.

По-рано председателят на Народното събрание Георги Пирински (БСП) пък правеше процедурни забележки на Филип Димитров от СДС, който и при двата зададени към премиера Станишев въпроса, забравяше да постави депутатската си карта и просрочи времето си.

“Вие сте зам.-председател на Народното събрание и трябва да сте пример за спазване на правилника”, каза Пирински. “Оставете ме да формулирам въпросите си стилистично с толкова запетайки, с колкото преценя”, отвърна Филип Димитров.

В отговор на Константин Димитров министър Калфин заяви, че опитът на българските фирми до момента да работят в Ирак доведе до жертви. По думите му, единственият относително безопасен вариант за участие на българския бизнес е като подизпълнител на действащи американски компании.

“Вие сериозно ли ми предлагате да изпратя български строители в Ирак?!” – обърна се министърът към депутата от ДСБ, който зададе уточняващ въпрос, с настояване правителството да разработи стратегия за участие на български бизнес в строителство, хидромелиорация и други подобни дейности на иракска територия.

Калфин цитира данни, според които стокооборотът на България с Ирак през 2003 година е бил 600 хиляди долара, а през миналата година над 5 милиона, но го определи като малък.

Външният министър обясни още, че точно заради несигурната обстановка в близкоизточната държава е спрял заминаването на посланик Валери Рачев, за когото има издаден президентски указ. Дипломатът е трябвало да замине преди референдума в Ирак на 15 декември миналата година, но българската страна е получила информации, че точно дипломатическите мисии са сериозен обект на терористични нападения.

Българското посолство в Ирак е извън зоната за сигурност, полуразрушено е и е неизползваемо. В момента, в който мисията ни получи канцелария в “зелената зона” и когато условията в страната станат достатъчно сигурни, посланикът ще замине, допълни Калфин.

Той изрази неудовлетворение защо опозицията не дава свои предложения за Ирак и изрази и готовност да се обсъдят на закрито заседание всички възможности за присъствие на български въоръжени сили в тази страна.

Премиерът Станишев каза, че ще внесе в парламента проект на решение за бъдещия ангажимент на България в Ирак след приключване на консултациите със САЩ, започнали през октомври миналата година. Вече са ни предложени няколко варианта за участие, посочи премиерът, без да уточнява какви и без да засяга предстоящото изпращане на военно-хуманитарна част, която да охранява бежански лагер в Ирак. Според изявления на министъра на отбраната решението за изпращането на този контингент трябваше да бъде взето до края на декември, но това не стана. Очакванията са това да стане до месец.

При оценка от българска страна на всеки един от вариантите се отчитат множество фактори, сред които: възможностите ни за изпълнение на предлаганите мисии, степента на риска и приносът към усилията на международната общност, отбеляза премиерът. Той добави, че българските офицери продължават участието си в мисията на НАТО за обучение на иракските сили за сигурност.

Станишев обясни, че не само България, но и САЩ и Полша търсят варианти за преформулиране на участието си. Той даде за пример факта, че САЩ не са ротирали 7 000 от своите военни, а Полша съкращава силите си. България изцяло изтегли своя пехотен батальон в края на декември.

Станишев приключи изказването си с думите, че България не бива и не може да се дезангажира от процесите в Ирак, защото така повелява националният ни интерес.