Кирил Петков: Руски агенти работят срещу разбирателството между София и Скопие (Видео)

ДАНС разследва "много сериозна руска шпионска диаспора в България, която работи по много различни интереси", каза премиерът Кирил Петков в четвъртък.

"Част от нещата, които са ми докладвали, са че има руски агенти, които са работили срещу разбирателството ни със Северна Македония и да няма европейско бъдеще за Западните Балкани", добави Петков.

По-рано Специализираната прокуратура започна акция в ДАНС по шпионска линия, но все още няма официална информация.

"В момента Западните Балкани имат риск да са втора конфликтна точка, свързана с войната в Украйна. Най-лошото е Западните Балкани отново да са регион с висок риск на нестабилност - и политическа, и всякаква", допълни Петков.

"Огромен прогрес на историческата комисия"

Той каза, че "доколкото е информиран" има огромен прогрес на общата историческа комисия, която трябва да изчисти спорните въпроси.

Радвам, се че когато от двете страни има дух да работим заедно, се постигат успехи, добави той.

"Всичко зависи какви резултати постигаме заедно - това с календарите не работи. България не е обещавала конкретна дата на отпадане на ветото върху начало на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС", коментира Петков.

Той определи като ключови въпроси за вдигането на "ветото" върху началото на преговорите на Скопие за членство в ЕС какъв механизъм има срещу езика на омразата, какво ще вкараме в европейската потенциална преговорна рамка - например дали Конситуцията на РСМ ще включва правата на българите и дали ЕС ще иска да бъде гарант за това, както и кога ще бъдат отворени архивите.

Общата историческа комисия заседава в четвъртък и петък, като засега не е ясно до какво съгласие се е достигнало, след като последните години работата ѝ бе блокирана. България настоява още македонските българи да бъдат записани наравно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, което към момента трудно може да стане заради парцелирания македонски парламент. Искането ЕС да стане гарант за спазването на българските изисквания е старо, но страните членки не са склонни да вкарват на европейско ниво двустранни въпроси.

Петков коментира и резултатите от преброяването в Република Северна Македония, според които само 3504 граждани в страната са се определили като българи на фона на над 100 хиляди издадени документи за български произход на македонски граждани.

"Единственият начин да имаме истински преброявания, които ще зачетат всички българи в Република Северна Македония, е когато българските права са влезли в колективните права на Конституцията. Най-вероятно в следващото преброяване ще има отделна кутийка, където ще може човек да каже "българин". В момента я няма, но ние трябва да работим заедно това да се промени", каза той.

Президентът Румен Радев също се усъмни в резултатите. По думите му има много сигнали за нарушения.

"Това е поредното доказателство за безправието на македонските българи, които не смеят да се заявят открито при положение, че над 120 000 са доказали с документ за произход, че са българи. Това означава, че България трябва да продължава с политиката на вето", каза Радев.

Дипломатически совалки на европейския комисар по разширяването

По-рано в четвъртък Кирил Петков се срещна с европейския комисар по съседство и разширяване Оливер Вархеи, който е на посещение у нас.

"Правителството отстоява българските позиции и има за първи път сериозна подкрепа в Европейския съюз заради новия си подход към Скопие", каза премиерът, цитиран от правителствената пресслужба.

Вархеи се срещна и с президента Румен Радев.

"България очаква многобройните обещания на Република Северна Македония да започнат да се превръщат в резултати, които да укрепват взаимното доверие и да създават устойчиви предпоставки за развитието на добросъседски отношения", посочи Радев.

Само реален напредък в двустранния диалог с България и изпълнението на Копенхагенските критерии за членство в ЕС могат да придвижат напред процеса на европейска интеграция за югозападната ни съседка, добави той.

България е под силен натиск от ЕК, САЩ и някои европейски страни да преразгледа позицията си, който се засилва предвид войната на Русия срещу Украйна.

Очаквания за напредък

По-рано тази седмица Кирил Петков каза, че очаква в близките седмици да се ускори евроинтеграцията на Северна Македония, но засега коалиционните партньори не дават сигнали, че се очертава промяна на българската позиция.

"Има такъв народ" и БСП остават твърди в позицията си, че не може да се очаква бърза промяна на българското поведение, въпреки усилията на водещата партия в коалицията "Продължаваме промяната" за разрешаване на въпроса.

Идеята на правителството на Кирил Петков е да нормализира отношенията със Скопие, като се търсят общите ползи, и се създаде атмосфера на доверие. Това трябва да отвори възможности и за пробив по най-спорните въпроси като историята, например.

Такъв обаче към момента няма.

Македонският външен министър Буяр Османи коментира от своя страна, че оптимизмът както от Скопие, така и от София, се дължи на положителната атмосфера през последните месеци чрез непрекъснатите срещи на политическо ниво.

"Волята е налице, динамиката е налице, има предложения на масата. Решение ще има, когато има решения по всички аспекти", каза Османи, цитиран от БГНЕС.

"Обмяна на идеи, искреност в подхода. Забелязвате, че няма провокации между двете страни, които се изпращат по непреки канали, а всяко отношение показваме по най-приятелския и най-открит начин на масата и се опитваме да намерим достойно решение, което накрая да остави и двете страни или еднакво доволни или еднакво недоволни", каза Османи.

"От първия ден говоря за цялостен документ, за цялостно решение, което в един момент ще реши всички аспекти на проблема. Докато имаме различие дори по един елемент от целия пакет, не мога да кажа, че имаме решение за целия пакет. Динамиката, волята и подходът обаче дават надежда. Дали ще има решение, никой не може да потвърди към момента", коментира Османи.

По отношение на работата на историческата комисия министърът каза, че последното заседание в София е било едно от най-конструктивните през последните месеци и на последните заседания на комисията са постигнати определени резултати.