Кодексът на труда е причина за високата безработица и сивата икономика

Последният вариант на Кодекса на труда беше приет при управлението на ОДС. Защо сега искате първо среща със СДС, за да поискате промени в Кодекса?

Защото ръководството е ново.

Мислите, че тези хора мислят по-различно?

Надявам се на това. Защото предишното ръководство, нека още веднъж да напомня, предишният министър-председател и лидер на СДС ни упрекна, упрекна Съюза на работодателите, заради неговата програма и плашеше хората с нас, че сме искали да направим в България "черен капитализъм"- цитирам бившия министър-председател. Разбира се, на базата на такова отношение не можеше да има никакъв диалог. Но новото ръководство на СДС ни дава увереност, че ние ще може да разглеждаме свободно и без ограничения, проблемите и въпросите, които съществуват. Надяваме се да ги убедим с нашите аргументи, а те от своя страна да преценят в каква степен да защитават тези позиции, които ние излагаме. Ние сме убедени, тъй като сме съсловна организация, неправителствена, абсолютно независима, че тези искания отговарят на исканията не само на членовете, но и на всички работодатели в България. И колкото по-рано и по-бързо бъдат приети тези искания, толкова по-положителен ще бъде ефектът за българската икономика. Колкото по-рано и политическите сили разберат това, толкова по-добре ще бъде и за тях.

В НИС на СДС има бивш министър, зам.министри от правителството на ОДС? Как така те изведнъж ще се променят?

Обстоятелствата ги променят. Когато видяха, че допуснаха много големи грешки - една от които беше приемането на Кодекса на труда, очевидно някои от тях са си дали сметка за допуснатото. Грешките не са вечни, те могат да бъдат поправени. Ние се надяваме на тази логика. В името на нея ние изложихме нашите аргументи още веднъж пред новото ръководство на СДС.

Чии интереси защитава Кодексът на труда сега?

Този Кодекс на труда защитава корпоративните интереси на профсъюзите и е против интересите не само на работодателите, но и на работниците, чийто диалог с работодателите е монополизиран от профсъюзите. Този Кодекс на труда в много голяма степен е причина за високата безработица. Той е причина за тази сива икономика в България, която вреди на националното ни стопанство.
Ние изхождаме от един съвършено различен принцип. Социалният диалог, който е жизнено необходим за икономиката и за държавата, трябва да се осъществява на ниво предприятие между работници и работодатели. Нашите предложения за промени в Кодекса на труда действително са радикални, но те изхождат от една икономическа логика. Не може в пазарно стопанство, в пазарна икономика, да няма пазар на труда. Подчертавам, че няма работодател, който да иска да освободи добрия си работник. Но няма работодател, който да не намери начин как да изгони мързеливия и негодния си работник. Пазарът е тази форма, чрез която все повече добрите, съзнателните, желаещите да работят ще бъдат поощрявани и стимулирани, и ще вървят напред, а тези които не искат да работят или са встрани на общото течение или са по-ниско квалифицирани, естествено е че ще останат на по-заден план. За тях вече може да има грижа обществото и държавата, която чрез процеса на обучението, на преквалификацията да им подпомогне за заемат по-първи позиции и да се включат ефикасно в процеса на производство.

Кодексът на труда безусловно ще бъде изменен. Без него не може да има напредък в държавата. Той ще бъде изменен не само защото ние искаме, а защото и последните изисквания на Световната банка обвързват помощта на банката за правителството с промяна на Кодекса на труда. Така че след година и половина битки с този остарял, анахроничен, болшевишки по дух си документ, ние най-после виждаме, че в края на краищата тези изменения, наложително ще бъдат приети.

Кои конкретно текстове не харесвате в Кодекса?

Например, работодателят се страхува в момента да назначава работници, защото не може да ги назначи освен на постоянен трудов договор. Което значи, че той няма начин как да прекрати този договор при положение, че работите на предприятието вървят на долу. А това може да се обусловя от международната обстановка, от международната пазари, от какво ли не, при което работодателят да няма никаква вина. Той е собственик и поради това, той има право да взима еднолично решение за съдбата на предприятието. Няма да намерите собственик, който да иска да се зарие в земята. Всеки собственик в целия свят, в условията на пазарна икономика и на политическа демокрация, търси как да се развива, как да върви по-напред, как да увеличава печалбите си. Това може да го прави, само ако ръцете му са развързани. В момента ръцете му са завързани, той не е в състояние да наема нови хора, не в състояние да развива производството.

Ще върнете ли временните трудови договори?

Нашите предложения са редица, като едно от тях са временните трудови договори. Но в основата си, тези предложения са в това, че работодателят има правото сам да решава въпросите, свързани с развитието на предприятието. Ще ви дам пример. Когато станаха събитията от 11 септември, Боинг една седмица след това уволни 30 000 души, за да може да спаси останалите 300 000. Ако беше вървял по нашата комунистическа логика, която властва в новия Кодекс на труда, той трябваше да запази тези 30 000 души, да им дължи 6 месечно минимално обезщетение. В резултат на което корпорацията щеше да изпадне в толкова надолу, че щеше да бъде поставена в много по-тежко положение, да речем, от другия си основен конкурент Еърбъс.

Какви са проблемите на работодателите ?

Проблем е например, откъде накъде сегашното правителство - подобно на предишното, си позволява без да съгласува с никого, да обявява 6 дни почивни. След като аз на 3 май имам износ за Германия. Аз няма да съм в състояние да реализирам този си износ, поради което моят германски партньор ще бъде недоволен и може да прекъсне договорите си. Правителството може да си определя почивни дни за своите служители колкото си иска, но ние не сме комунистическа държава, в която то декретира всичко. Предприятията не са негови или ако част от тях са държавни, да определя и разпростира тези си решения върху държавните предприятия. Да бъде така любезно, да не се бърка по този груб начин в интересите на частния бизнес, защото той е свързан с редица други положения. Не може в момент, когато всички политици плачат колко е нисък износът и какво да се направи за увеличаване му, в същото време да се взимат подобни мерки, които слагат прът в програмата на всяка едно предприятие. Мнозинството от фирмите в СРБ работят за износ, моята продукция е 80% за износ. Утре правителството може да реши да вдигне минималната работна заплата на 200 лева, за да се хареса на някой. Вие смятате ли, че това нещо ще бъде положително? Не. То ще удвои сивата икономика, ще докара до фалит много предприятия, може да предизвика някаква минимална политическа подкрепа от някои слоеве, които ще сметнат, че е добре за тях, но тя ще бъде толкова ефимерна, толкова временна и нищожна, че пропадането ще бъде тежко почувствано. След като тези решения засягат нас, частните производители, предприемачите, не могат да бъдат взимани без съгласуване и още по-малко в противоречие, с техните интереси.

Значи вие предлагате като една от промените, вдигането на минималната работна заплата да се съгласува с работодателите?

Естествено. Ако иска правителството да си вдига минималната работна заплата в своите предприятия, в държавните учреждения...

Това не се ли съгласува в тристранката - Националния съвет за тристранно сътрудничество ?

Тристранката е един умрял механизъм, за който пет пари не дава никой, нито един сериозен работодател. Това е едно безпомощно наследство на инфантилността на държавното управление от първите години след демокрацията.

Но тя гарантира социалния мир.

Смятате ли, че социалният мир е гарантиран с тази безумно висока безработица? Това не е гаранция за социалния мир. Гаранция за социалния мир е създаването на нови работни места, възможност за предприемачите да се развиват и да наемат хора на работа. А това, което се върши в тристранката, с разни измислени фигури, които съществуват там и не представляват никого освен себе си, е естествено прах в очите на Европа, че има някакъв тип социален диалог. Европа много добре вижда - за това и един от упреците към българските правителства е, че няма социален диалог. Защото социалният диалог е монополизиран от тази безпомощна тристранка, от която нито нещо зависи, нито взима решения с положителен икономически ефект.

Нали не трябва да ви разбирам, че вие сте против работниците да бъдат съпричастни на Великден?

Не, но след като официалните празници се знаят и са определени поне една година предварително, всеки един от работодателите си е направил програмата. Не може така да се сливат дните, за да се угоди на някого, от което ще страдаме всичките.

На кого угажда правителството?

Не зная каква е социалната и икономическа логика за това решение на правителството. За мен това противоречи на икономическата логика.