Кой го интересува имам ли конфликт на интереси, ако си върша работата

Госпожо Крумова, освен народен представител, вече сте водещ и в сутрешния блок на Нова телевизия. Можете ли да сравните СКАТ, откъдето започна кариерата ви, с настоящото ви поле за изява?

Не бих искала да правя подобно сравнение по много причини. На първо място, когато започнах в СКАТ преди доста години, условията на медийния пейзаж в България бяха едни. Телевизиите представляваха едно, сега през 2012 година телевизиите са нещо съвсем различно. Така че, ако знам какво е сега в СКАТ и какво е в Нова телевизия, бих могла да направя разликата, но смятам, че човек се учи и както минаваш през начално училище, каквото аз смятам, че СКАТ беше за мен, така продължаваш нагоре.

Сериозно ли гледате на работата си в телевизията, с оглед на факта, че сте народен представител? Кое поприще за вас е приоритетно?

С оглед на това, че съм приела всеки ден да ставам в 4 часа сутринта и преди парламента да ходя на работа, очевидно приемам воденето на предаването доста сериозно, защото, повярвайте ми, не е толкова лесно.

А не се ли чувствате раздвоена – задавате въпроси от гледна точка на журналист на ваши колеги депутати?

Защо да е раздвояване, по-скоро това, което правя, е белег за добра организация на работата от гледна точка на време, и на усилие, и на всичко, което можете да си представите, защото и двете ми професии са ужасно отговорни пред хората. Мисля, че между журналистиката и политиката има много общо. Смятам също, че добрите журналисти са добри политици, защото те трябва да умеят да се докоснат до проблемите на хората. В крайна сметка политиците трябва да могат да се докоснат до проблемите на хората, а не само личните интереси.

Казахте, че има много общо между политика и журналистика. Какво общо намирате още?

Общото е много. Не случайно е казано, че медиите са страхотна власт и че медиите могат понякога много по-бързо и много по-ефективно да решат даден проблем, отколкото ако чакаме законодателно решение. Не са един и два случаите, в които, когато се дава гласност на нещо, се намира бързо решение, въпреки че преди това хората са го търсили месеци или години наред. Общото е страшно много и това е властта, също така можеш да се докоснеш до обществото и да го видиш. Друг е въпросът какво ще направиш с това, което си видял.

Като политик и като журналист, какво е мнението ви за срещата на еврокомисаря Нели Крус с представители на българските медии?

И като политик, и като журналист смятам, че трябва повече представители на всякакъв вид европейски институции да идват в България и да казват мнението си. Но като човек смятам, че ние на първо място трябва да надскочим себе си и след това да надскачаме европейците. Не харесвам това, че много често, много хора у нас се впечатляват от факта, че идва някой у нас и ни казва "вие сте добри" или "вие сте лоши" и ние започваме да разсъждаваме по тази логика. Искам да кажа, че ние трябва да разсъждаваме по собствената си логика. Ако някой ни каже нещо, може би да се замислим, но не да моделираме своето мнение спрямо това кой какво ни е казал, защото той е от някъде.

Колкото до посещението – при положение, че в България има толкова много бедни хора и толкова много социално слаби няма как да имаме кой знае колко висок процент, които да използват интернет. Да, хубаво е хората да се образоват, но в крайна сметка трябва да се съобразяваме с условията, в които живеем. После – ако нямаш ток вкъщи, няма как да имаш компютър и да ползваш интернет.

Попитах ви по-скоро какво е мнението ви срещата на комисар Крус с журналистическата гилдия, посветена на свободата на словото. Получи ли се дебат?

Съжалявам, че не бях там, но изнасях лекция за безопасност по пътищата. Мнението ми е, че наистина в България независимата журналистика е на изчезване. Още повече, че следващата година предстоят избори, които явно ще бъдат много трудни за всички. Но хората, според мен, трябва да формират мнението си не само спрямо това, което виждат по телевизията, а спрямо това, което виждат с очите си и спрямо това, което самите усещат. Защото лично аз виждам много често – волно или неволно, не мога да кажа, и а смятам, че не е редно да се коментира – ние пречупваме своето виждане за политиците през призмата на телевизията. А много малко хора знаят зад коя телевизия кой седи, и защо даденият материал е разположен по определен начин в медийното пространство.

След като повдигнахте сама темата – кой стои зад основните телевизии в България?

О, не мога да кажа. Не съм медиен експерт и не съм си правила, а и не е нужно да си правя проучвания зад коя телевизия кой стои, кой е собственик и тн. Всеки един анализатор, който има време да наблюдава повечето медии, може да види как се отразява даден ресор в едната медия и в другата медия.

Не се ли чувствате странно от гледна точка на това, че вие сте депутат и имате достъп до информация, до която останалите ви колеги журналисти нямат достъп​? Ще ползвате ли подобна информация и също така не смятате ли, че бихте притеснявали и вашите колеги депутати с ролята си на журналист?

Защо да ги притеснявам? Не мисля, че някой, който е честен и открит, и върши работата си по законен начин има от какво да се притеснява. Аз не съм сложила СРС-та в апартаментите и колите им, нито в останалите парламентарни стаи. Не съм член на никоя от по-специфичните комисии в парламента, така че мога да знам нещо от кулоарите, но няма как да знам някоя велика държавна тайна, с която да притесня колегите си като депутат или да имам предимство като журналист. Смятам, че добрият журналист винаги се подготвя и винаги намира начин да намери повече и по-интересна информация от тази, която някой друг е открил. Така че не смятам, че имам предимство.

По-скоро има тревоги дали няма да имам някакво специфично отношение. Мисля, че за месец август, в който водих експериментално пък и до момента се старая и се надявам да не съм показвала пристрастия, защото за мен на първо място и като журналист, и като човек не е професионално да показваш пристрастие от екрана. Мога да ги показвам в Народното събрание, или когато давам интервю по политическа тема, но не и когато съм на екран.

Обмисляла ли сте да напуснете парламента и да се посветите само на журналистическа кариера?

Имайки предвид, че мандатът свършва следващата година, а времето тече много бързо, няма защо да го правя, на първо място. На второ място – каузата за сурогатното майчинство, която вече ми струва три години и много усилия, която толкова много хора чакат, или каузата за безопасност по пътищата и законови промени, които вече има налице, не мога да ги оставя, само защото ще ме дават по телевизора. С цялото ми уважение не смятам, че това е отговорна позиция на един народен представител. А и не смятам, че нещо пречи нещата да се съвместяват.

Т.е. според вас твърдо нямате конфликт на интереси?

А вие виждате ли някакъв конфликт на интереси?

Вие като каква ще задавате въпроси на политиците – като бивш депутат от "Атака", като настоящ независим депутат или като журналист?

В сутрешния блок на Нова телевизия аз съм водещ на предаването и се старая въпросите да се получават така, както би ги задал всеки един професионален водещ.

Ако ваш гост бъде Волен Сидеров какво ще го попитате? Как бихте се държали с него?

Да заповяда. И мисля, че ако има някакъв информационен повод да бъде поканен – това ще се случи. Стечение на обстоятелствата е, че той бе поканен в петъка, преди понеделника, в който ние стартирахме, така че аз предполагам, че в следващите седмици, защото хората, които са медийно позиционирани не са кой знае колко, той ще бъде поканен. И си мисля, че нито ще се скараме, нито ще се сбием. Не смятам, че ще има драма, освен ако тя не бъде излишно създадена.

Казвала съм го много пъти, когато напуснах "Атака" – не съм имала скандал или конфликт, ск когото и да било.

Защо тогава напуснахте "Атака"?

Защото не е имало чуваемост и диалог. Ако нямаш конфликт не означава, че нямаш проблем.

Декларирала ли сте принадлежност към друга партия?

Връщаме се към въпрос, който беше широко дискутиран. Принадлежността е различна от членството в партията.

Разбира се, затова ви питам за принадлежност?

Нямам членство в друга партия, декларирала съм принадлежност към ГЕРБ защото е пренасочена субсидията. Има основателни причини да смятам, че не ѝ е мястото в "Атака" на тази субсидия.

Вас ви удовлетворява за какво те ползват субсидията?

Удовлетворява ме, че те дават пари, например – в началото на учебната година те дадоха 100 000 лева за направата на пешеходни пътеки. Едната част от парите е дадена от фонда за безопасност по пътищата, ясно е също така че ГЕРБ спаси и даде пари за лечението на Ади от Бургас. Много са благотворителните дейности. Това, което се вижда и това, което се прави за хората на мен ми харесва.

Аз съм виждала какво се правеше в "Атака" и не ми е харесвало. Смятам, че когато имаш възможност да промениш нещо, което не ти харесва, трябва да го направиш.

Вие смятате ли, че когато сте декларирали принадлежност към ГЕРБ, ще бъдете достатъчно обективна, когато имате гост от управляващите в предаването?

Вижте, когато пренасочих субсидията си в края на миналата година към ГЕРБ, не съм си мислила, че ще бъда водеща на телевизионно предаване. Пак казвам – по никакъв начин присъствието ми в предаването не е присъствието на депутат, а на водещ. И на трето място – ако субсидията ми не е пренасочена към ГЕРБ, а се върне към "Атака" аз не виждам по какъв начин това ще промени отношението на зрителите.

Не мога да разбера защо, казвам го с уговорката, че не гледам никога в чуждата паница, но не мога да разбера кой го интересува какъв конфликт на интереси имам, ако аз съм добър професионалист водещ и аз съм добър народен представител?