Кой има право на достъп до личните ви данни

Преди време един познат за малко остана без наследство. Съвсем случайно открил, че в съдебния регистър са сбъркали името с това на починалия му дядо. Разиграл етюдът "иди доказвай, че нямаш сестра, след като го пише в компютъра" и дълго време убеждавал чиновничката, че е жив, че той си е той, само името му е сгрешено, и най-вече, че е законният наследник на имотите.

Подобни случки не са чести, но са типични за времената, в които не е толкова важно какво знаем за себе си, а какво е записано в графата "лични данни" в някой компютър. Грешките са неизбежни, последствията - неприятни, и не трябва много въображение или да сме гледали "Гатака", за да си дадем сметка какви ще бъдат, когато започне да се събира и генетична информация за нас. Затова в момента в САЩ се обсъждат начините, по които може да се гарантира генетичната неприкосновеност (genetic privacy), а съвсем отскоро започна да се говори и мозъчната неприкосновеност (brain privacy - поводът е разкритието, че маркетингова компания е използвала скенери за проучване на подсъзнателните желания и вкусове на клиентите).

Законът гарантира на всеки правото на защита срещу безцелното или злонамерено събиране на данни от държавата или частни организации. Всеки има право да знае кой, кога, и с каква цел събира информация за него. Затова можем: -да искаме потвърждение за съществуването на наши лични данни, -да получим достъп до тях, - да искаме изтриването или блокирането на обработването им, когато са събрани в нарушение на закона, -да поискаме актуализиране или поправяне им; -да забраним данните ни да се предоставят за търговска информация, реклама или за пазарно проучване, -да поискаме да ни информират преди личните данни да се разкрият за първи път на трета страна. - да сезираме Комисията за защита на личните данни, ако имаме съмнения, че правата ни са нарушени.

За добро или лошо, все още сме далеч от тези сценарии. И все пак, представете си един най-обикновен ден, в който трябва да кандидатствате за кредит, да пазарувате в голям магазин, да се застраховате, да посетите личния си доктор и да си купите мобилен телефон. На всички места ще ви поискат името, адреса, ЕГН - то, ще се осведомят за семейното и имотното ви положение, местоработата и доходите ви, много вероятно е да се информират и за някои от домакинските и битовите ви навици. Първата ви мисъл, естествено, ще бъде, че като порядъчен средностатистически гражданин няма какво да криете. Със сигурност е така, но замисляли ли сте се къде отива и как се съхранява тази информация, дали е запазена коректно и най-вече кой има достъп до нея?

Всичко това се отнася до личните ни данни, които са част от безценната територия на личната ни неприкосновеност. Исторически правилата за защита първо са се установили върху собствеността. С приетия в Англия Хабеас Корпус Акт през 1763 г. се забранявало да се прекрачва прага на чужд дом. Самият крал не можел да припари и в най-окаяната съборетина, ако не е поканен.

По-късно, през 1890, двама американски адвокати, Брандейс и Лоурън, формулирали за първи път правото "да ни оставят на мира". Твърдението им било, че неприкосновеността се отнася както до собствеността, така и до личния ни живот, защото, в крайна сметка, той е изначалната форма на собственост.

През 70-те се появяват първите по-големи бази с лични данни. Късчета биографии започнали да се разпиляват из всякакви файлове и регистри. Големият брат се оказва с рояк братчета - информация за нас събира не само държавата, но и съдилища, работодатели, застрахователи, банки, частни компании и лекари. Това е неизбежно, въпросът е какви са механизмите, чрез които ние можем да я контролираме.

В България неприкосновеността на личния живот е гарантирана от Конституцията, а от началото на годината има действащ Закон за защита на личните данни, който ни дава права, от които е глупаво да не се възползваме. Ако установите, че правата ви са нарушени и срещнете проблем, обърнете се към Програма достъп до информация (www.aip-bg.org), където можете да разчитате на безплатна юридическа консултация. В името на наследството всички усилия си струват.