Кой предложи, той заложи

Снимка: БГНЕС

Как името на Божидар Лукарски се появи в списъка с кандидат-министри от квотата на Реформаторския блок? Този въпрос си задават както злорадстващите противници, така и недоумяващите привърженици на Блока. И имат основания.

Не толкова заради конкретната личност, а заради принципа – все пак, само преди година скандирахме под прозорците на Министерския съвет "Кой предложи, кой предложи, кой, кой, кой?”

Накратко нещата изглеждат така:

Бойко Борисов казва на РБ, че очаква плик с предложения за министри. Председателският съвет на Блока се събира и определя пет имена за пет министерства. Впоследствие е информирана и парламентарната група. Пликът е предаден на Борисов. Петте имена, които изтичат в медиите, са: Меглена Кунева (външни работи), Николай Ненчев (отбрана), Атанас Атанасов (МВР), Румен Христов (земеделие), Тодор Танев (образование).

Сред имената не фигурира това на Божидар Лукарски, макар той да твърди в профила си във Фейсбук: "Кандидатурата ми беше издигната от г-н Радан Кънев. Това могат да потвърдят всички, присъствали на председателския съвет на Реформаторския блок.”

Присъствали на заседанието обаче не потвърждават това. Самият Радан Кънев също не го потвърждава. По време на преговорите на следващия ден Бойко Борисов отказва да даде МВР и земеделското министерство на РБ, като в замяна ги компенсира с министерство на здравеопазването (начело с Петър Москов) и министерството на икономиката (за Божидар Лукарски). Никой от представителите на РБ около преговорната маса не реагира на промяната. Няма коментар и за която и да е от номинациите на ГЕРБ.

Подробности от пейзажа:

Запознати разказват, че Председателският съвет на РБ е одобрил освен основните пет имена и ресори и по един резервен вариант, в случай че съответното министерство им бъде отказано. Тъй като министерствата са разпределяни на квотен принцип, резервите също са били определени по тази логика – т.е. ако кандидатурата на някоя партия отпадне, тя получава компенсацията, независимо от ресора.

Основните пет имена са съответно от ДБГ, БЗНС, ДСБ, СДС и Гражданския съвет (който по някаква абсурдна логика се третира в Блока като шеста партия със своя отделна квота). Поради основателни съмнения, че може да не получат МВР, ДСБ са имали готов вариант със здравното министерство за Петър Москов.

Другото министерство под съмнение е било земеделието, така че са обсъждани и други варианти, пак за СДС и то лично за Лукарски - включително транспорта, отбраната и спорта. За отбраната категорично е била подкрепена номинацията на Николай Ненчев, а СДС не са били съгласни да поемат спорта. Икономиката е била априори изключена като ресор с идеята, че ГЕРБ няма да дадат това министерство на Блока. Разговорът по този въпрос остава отворен, без конкретен резултат.

В крайна сметка, по време на преговорите с ГЕРБ срещу министерството на икономиката е записано името на Божидар Лукарски. Според едни ГЕРБ изрично са предложили лидера на СДС за поста, според други Борисов изреждал министерства и имена, като стигнал до икономиката погледнал въпросително, а Лукарски казал "аз”.

Има и версия, според която името на Божидар Лукарски вече е било записано в министерския списък още сутринта преди преговорите. Остава загадка какво се е случило в тъмните часове между заседанието на председателския съвет единия ден и преговорите на следващия.
Депутати от парламентарната група на Блока твърдят, че не са чували за "резервите” и са били не по-малко изненадани от широката публика, когато са чули резултатите от преговорите. До момента обаче никой от групата официално не е поставил под въпрос, коментирал или оспорвал номинациите на РБ за министри. Нито тези на ГЕРБ.

Междувременно преговорите за съставяне на правителство са на финалната права, след като президентът връчи официално мандата на ГЕРБ, а Патриотичният фронт склони да подкрепи правителството срещу включване на негови искания в програмата. Да, важно е да има правителство.

Да, много важно е да има (относителна) стабилност, при това без да е зависима от ДПС (формално). Да, изключително важно е РБ да участва в управлението, за да може да реализира реформаторската си програма, макар и поокастрена и смекчена, предвид трудното партньорство с ГЕРБ и рискованата подкрепа на Патриотичния фронт.

Но също толкова важно е да сме сигурни, че "совите” са това, което са. Че цената не е толкова висока, че да обезсмисля усилията и да фалшифицира целта. Че решенията наистина се взимат от хората, на които сме гласували доверието си и се взимат около масата на преговорите, а не някъде, от някого. Или направо, от КОЙ, защото сянката му вече се прокрадва иззад кулисите.

А срещу сенките има само едно оръжие и то е светлината, истината, отговорите на въпросите. ГЕРБ демонстративно неглижират въпросите за топлите връзки на номинирания за финансов министър Владислав Горанов с Делян Пеевски. Като априорна истина се приема и "запазеното място” на Вежди Рашидов във всеки кабинет на Борисов (между другото, и около двамата витае призракът на КТБ), а именно кандидат-министърът на културата стана повод за първите протести, още преди правителството да е официално предложено.

ГЕРБ не обясняват, а от Реформаторския блок не питат (или поне не знаем това), може би защото на свой ред трябва да обяснят как се стигна до странния случай на икономическия министър Божидар Лукарски или защо беше измислен (след седем години членство в ЕС) ресорът вицепремиер по европейските въпроси, при това с фокус върху влизането в Шенген и мониторинговия механизъм по правосъдие и вътрешни работи (за които е пределно ясно кой и как отговаря, друг е въпросът защо нещата не се получават). А ако и самите реформатори не знаят отговорите на тези въпроси, тогава им остава само всички вкупом да викат кой?”, както братята от приказката викали неволята.

И ако в момента пазарлъкът изглежда грозен, предстои разпределянето на заместник-министерските позиции, агенциите, парламентарните комисии. Иначе казано, кранчетата, местата, където се разпределят порциите (по Доган). Интуицията и слуховете подсказват, че там се играе още по-директно и безцеремонно.

В парламента, казват, било като в бюро по труда – изпълзели са стари партийци и нови фаворити, всичките с мераци за високи постове. Политиците обичат фразата, че политиката е изкуство на компромиса. Въпросът е кога компромисът се превръща в сделка, в сговор.

Ако това правителство, което идва след една година протести, възпроизведе модела "Орешарски” (наличието на политически лица, че и лидери, в кабинета не е ваксина срещу сенчестите интереси, безпринципността или некомпетентността);
Ако вместо да се водят политически преговори се правят сделки от типа "ти на мене - аз на тебе”;
Ако се търсят не хора за постовете, а постове за хората;
Ако вместо реформа имаме ре-форма (повторение на формата) – няма никакъв смисъл от него.

Няма никакъв смисъл от изтощителните преговори, въпреки че за първи път виждаме коалиционни преговори пред камерите, в телевизионните студиа, че и в социалните мрежи. Или не съвсем? Дали това беше просто театър за пред публиката (с ефектната резистенция на ДПС в епизодична роля)?

Договорено ли беше правителството още през август? Защо август - защото тогава Реформаторският блок оцеля на косъм и не се разпадна, с мотива, че разпадът означава изборна загуба. Желанието да се влезе в парламента, с какъвто и да е резултат и на всяка цена, надделя у всички партии.

Бяха направени тежки компромиси, преглътнати бяха нелепи лични амбиции и междупартиен шантаж от най-долнопробно естество, уж в името на голямата цел – присъствието в парламента, участието в управлението, провеждането на реформи.

Резултатът, както изглежда в момента, са просто още и още компромиси, а целта като че се е смалила до задоволяване на непремерени лични амбиции и рефинансиране на изтънелите партийни джобове.

Единственият начин да се уверим, че не е така, е да получим отговорите на въпросите. Единственият начин да направим крачка напред спрямо една година по-рано е да знаем кой, какво и защо прави.

Ако случайно списъкът с кандидат-министерски имена е бил тест на общественото търпение, сега е моментът да се задраскат компромисите и да се направи първа заявка за едно ако не добро, поне сравнително почтено начало. И ако желаещите да управляват разчитат на опорните точки, че "протестът ги е довел на власт” и им е осигурил легитимна сянка – значи нищо не са разбрали.

*Коментарът на Ралица Ковачева публикуваме от сайта reduta.bg

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?