Кой се страхува от Международeн наказателен съд

През последните месеци назря един трансатлантически конфликт в областта на международното правно сътрудничество, който постави на изпитание отношенията между САЩ и страните-съюзници и приятели на Европейския съюз /ЕС/. Този правосъден проблем се прибавя към други спорове като търговията с генетично променени организми, месата, третирани с хормони, както и подписването на Протокола от Киото за климатичните промени.

Правосъдният проблем обаче далеч надминава границите на конфликта САЩ - ЕС, тъй като засяга и останалата част на света. За разлика от различията в позициите по отношение на генетично променената царевица или озоновата дупка спорът, който засяга международното право и правата на всички жители на планетата съвсем не е медийно събитие. Той обаче изглежда не вълнува особено политическите партии или правозащитните организации и движения.

Ябълката на раздора е Международният наказателен съд, който се занимава основно с военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида. Статутът на Международния наказателен съд беше одобрен през юли 1998 г. в Рим след доста трудна дипломатическа конференция, свикана от ООН. До момента статутът на съда е подписан от 139 страни и ратифициран от 52. А за да започне да действа, новият трибунал се нуждае от 60 ратификации, брой, който много вероятно ще бъде достигнат следващите месеци.

САЩ се противопоставят на тази институция, която ЕС решително подкрепя. Аргументите на Вашингтон са, че е недопустимо едни американски гражданин, особено ако е военен да бъде обвинен и съден от съдии, които не са американци. С нищо не помогна и допълнителната клауза в статута, че съда в страната, към която принадлежи обвиняемия има предимство пред международния съд. След престъпленията, извършени на 11 септември срещу американския народ и цялото човечество можеше да се предположи, че администрацията на Джордж Буш ще преразгледа позицията си по отношение на Международния наказателен съд, дори само за да отговори на потребността на международната общност от намиране на нови инструменти в борбата с глобалния тероризъм. Позицията на Вашингтон обаче остана непреклонна. На 15 септември Буш отправи искане към ЕС за ревизия на проекта за уеднаквяване на заповедта за задържане, валидна за всички страни-членки, с цел да се премахне "всякаква дискриминация по отношение на исканията за екстрадиция от страна на САЩ или трети страни".

Това беше доста непремерена стъпка, която раздразни европейците по две причини. На първо място, защото екстрадицията не е от компетенцията на съюза, а е част от националните законодателства на страните, съставляващи ЕС. От друга страна Европейската конвенция за правата на човека забранява екстрадицията и дори обикновеното експулсиране в страна, в която се прилага смъртното наказание /какъвто е случаят със САЩ/ за престъпления, в които лицето е обвинено.

Почитателите на американската демокрация, които с тревога следят дали ще се достигнат 60-те ратификации, за да може Международният наказателен съд да започне да действа, очакват с нетърпение Вашингтон да намери начин западните страни да се оттеглят от решението си. По този начин САЩ ще се окажат в още по-голяма изолация в областта на международното право, отколкото по времето, когато се взе решение за потвърждаване на смъртното наказание.

*Авторката е депутат в Европейския парламент и политически секретар на Италианската радикална партия
По БТА