Колеги, спокойно, всички сме жалки!

Кадър от "сблъсъка" в с. Маноле, разпространен във Фейсбук.

Ново лятно вълнение тресе журналистическата гилдия тези дни. Противно на здравата логика, то въобще не е свързано с безпрецедентния срив на Търговския регистър, например. База данни, която иначе е сред най-силните оръжия на разследващата журналистика. "Ако имаме късмет" да заработи, разбира се, както си пожела преди ден премиерът Бойко Борисов.

В страната, която е на последно място в ЕС по свобода на словото (и е най-зле класирана дори на Балканите, с изключение на Турция), обаче тревогите на гилдията са съвсем други.

Тук политически журналисти събират подписка до министър-председателя с молба да възстанови на работа уволнен от самия него служител на Правителствената информационна служба (ПИС). Това начинание акумулира обществена енергия до такава степен, че за по-малко от денонощие събира в обща Фейсбук група над 360 души!

Всички те са обединени от една обща цел – да убедят Борисов, че редовият му пиар Любомир Методиев е "сготвен" и "нареден", защото не е удрял умишлено с микрофон по ръката Елена Крумова, кореспондентка на традиционно изпълняващия всевъзможни поръчки на властта в. "Монитор". Някаква вътрешно-ведомствена драма, ще кажете и вероятно ще сте прави.

Проблемът в случая е, че въпросният кадрови водевил започна да проявява белезите на повечето подобни скандали с участието на управляващата ГЕРБ. С тази разлика, че поне досега в тях бяха замесени лица, заемащи някакви обществени постове – кметове, директори, министри, депутати.

Каква е фактологията дотук

По време на посещението на Борисов на могилата "Малтепе" край пловдивското с. Маноле в събота, Крумова влиза в някакъв неясен конфликт с Методиев. Той явно иска да накара журналистите да се ориентират към тръгване, а репортерката явно се противи.

Стига се до шеговит опит на журналистката да си направи селфи с пиара Методиев, който той отблъсква с ръка. В този момент настъпва и физическото съприкосновение на държания от него микрофон с ръката ѝ. Тя се разплаква и си тръгва. Следва тишина и мълчание в ефира.

До вторник, когато правителствената пресслужба изненадващо излиза със съобщение, че по разпореждане на Борисов Методиев е уволнен заради някакъв инцидент, с който службата не можела да си позволи да има общо. Инцидентът не е описан. Вината на служителя – също.

Няколко часа по-късно се налага премиерът отново да вземе нещата в своите еднички две ръце и да въздаде справедливост и яснота едновременно. По ирония на съдбата това се случва в кулоарите на парламента преди извънредното заседание на депутатите заради срива в Търговския регистър и отнетия лиценз на кипърския застраховател "Олимпик", ужилил около 200 000 българи с невалидни полици.

"Такова нещо да е направил, аз не вярвам, той е кротък човек. Но след като го вдигат на такова ниво, че едва ли не моят пресцентър ходи да бие журналисти, нямам избор. Говорете си в гилдията", обръща се Борисов към репортерите, които очевидно в този момент са по-загрижени за съдбата на Методиев, отколкото за фирмения регистър, директно засягащ целия икономически оборот в страната.

"Напишете ми някакво писмо в защита, да имам, да пратя на европейските... Той страда момчето...", добавя министър-председателят, визирайки публикуваната по-рано позиция на Асоциацията на европейските журналисти в България, която призова именно за уволнението на правителствения пиар служител.

Час-два по-късно заседанието на депутатите е приключило, а подписката за връщането на Методиев в ПИС вече е готова и е в ръцете на премиера: "Дай да видим подписката. Да не се карат началниците... Все някой ще ви издаде, от толкова камери. Да оставим Любо на работа? Карах го да се извини, той отиде да посети това момиче, което е пострадало. Ще се опитам да се съобразя с вас, но всичко минава и през нейното изявление да приеме извинението."

Включва се партийният апарат

Междувременно в цялото упражнение по обръщане на общественото настроение в полза на уволнения Методиев (нищо, че целокупното население хал хабер си нямаше кой е той, докато медиите не съобщиха за драматичното му уволнение) се включва и партийната мощ на ГЕРБ.

Няколко служители и привърженици на управляващата партия създават страница в негова защита във Фейсбук. За часове в нея са събрани няколко стотин души, наред със самата шефка на ПИС Севделина Арнаудова, която лично агитира възмутените от оплакването на Крумова да се подпишат в подписката до Борисов.

Включва се и бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, който се раздели със статута си на народен представител след "невинното" предупреждение към тв водещия Виктор Николаев, че въпросите ще му "изядат хляба".

"Сигурни сме, че ако въобще е имало съприкосновение – "удар", спрямо въпросната журналистка – Елена Крумова, която има слава с нейният импулсивен, провокативен и често избухлив нрав (пълна противоположност на Любомир Методиев), е било напълно случайно, несъзнателно и без никаква умисъл", пишат администраторите на страницата, очевидно оправдавайки Методиев дори в хипотезата, че евентуално е измлатил репортерката.

На страницата се трупат множество мнения, че уволненият е изключителен професионалист и човек, че "на мравката път прави" , както и че "муха не би убил", като същевременно се игнорират всички данни в полза на версията на Крумова.

Става въпрос за снимка на насинената ръка на репортерката, както и за скрийншот от съобщението, което пиарът ѝ е изпратил: "Колега, искам да ви се извиня за моята реакция, която със сигурност не беше най-правилната. За най-голямо съжаление в ръката, с която се опитах да отблъсна вашия опит за снимка (прегръдка), държах метален микрофон и това причини тежест на моя замах. Преди всичко съжалявам, но и двете страни не реагирахме професионално."

А можеше да не знаете всичко това

В една паралелна реалност нищо от това нямаше да е станало публично достояние, тъй като въпросният банален инцидент щеше да е разрешен с елементарно извинение още на място или поне чрез комуникация, ограничаваща се до ниво редакция – правителствена служба.

Тук обаче се изисква личната и обнародвана намеса на министър-председателя, както и последващото широко обществено одобрение, с което първоначалното му решение да бъде завъртяно на 180 градуса.

Всичко това е гарнирано с взаимни обвинения сред журналистическата гилдия, че са били нарушени професионалните стандарти, като не е била потърсена другата страна в случая, че е описана фактология, твърдяна само от потърпевшата и т.н. Все стандарти, които отдавна са отстъпили място на раздухването на измислени скандали и партийни схеми, взаимно изгодни и за властта, и за повечето медии.

Повече от показателен в тази ситуация се оказва коментарът на самата шефка на Правителствената информационна служба, отправен към неин познат, изразяващ съмнения към версията на уволнения пиар: "Иванов, моля те! Аз се извиних, не съм свидетел и ти не си! Но не вярвам да е умишлено. Уважавам те, ако обичаш не така с мен! Не го заслужавам. Не съм обидила никой. Аз да ревна ли от всички камери, които съм отнесла? От всички обиди, доста от които твърде груби? Но, професията е такава... Ние сме такива – блъскаме се, обиждаме се, не се чуваме даже! Всяко следствие има причина! И казах ясно – не приемам насилието, но мяра отдавна никой няма! И да – жалки сме всички! Четири дни мълчахме, и ти мълча, и аз мълчах! Признай си и ти! Всичко отдавна е само поредната блъсканица..."

В една паралелна реалност гилдията може би щеше да е обединена от, меко казано, спорното отстраняване на последния журналист от Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина. Или от светкавичното пенсиониране на легендарна водеща в БНР, с което бе преодоляно съдебното решение срещу незаконното ѝ уволнение месеци по-рано. Или поне от неясната съдба на апетитните имоти, отдавани под наем от иначе изключително пасивния Съюз на българските журналисти.

Но в тази реалност ние сме на 111-о място по свобода на словото и се вълнуваме от "поредната блъсканица"...

Още по темата
Още от Анализи и Коментари