Комисията по секретна информация ще е безконтролен орган

Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) ще издава разрешенията на министри, депутати, съдии, прокурори и следователи за достъп до класифицираната информация. Това предвижда приетият от комисията по вътрешна сигурност законопроект за класифицираната информация. Комисията ще има 5 члена, които ще бъдат назначавани с мандат от 5 години от премиера.

Както и досега, президентът, премиерът и председателят на НС ще имат неограничен достъп до класифицираната информация. Прокурори, следователи, съдии, министри и депутати ще могат да искат разрешение за достъп при необходимост по конкретен повод. Разрешението или отказът на комисията ще е окончателно и няма да подлежи на обжалване.

Предложението на ОДС тези решения да се обжалват пред ВАС е отхвърлено от комисията. Проектозаконът на практика не предвижда какъвто и да контрол върху органа ДКСИ. За да бъде избегнат този вакуум, ОДС и БСП предложили членовете на държавната комисия да бъдат предлагани от МС и назначавани от парламента, който да осъществява граждански контрол върху органа. И това предложение обаче било отхвърлено при гласуването. И от ляво и от дясно ще поискат преразглеждане на този член от закона при дебатите в пленарна зала.

Допълнително условие е, че при отказ за достъп до информацията същото лице не може в срок от една година да кандидатства отново пред ДКСИ. В специален регистър ДКСИ ще отразява кой и каква информация е искал.

В проектозакона се предвижда всяка страна - членка на НАТО да определя свои изисквания към лицата, които ще имат достъп до споделената информация с алианса. НДСВ и ДПС не предвиждат бариера пред бивши сътрудници на ДС да имат достъп до тайните на НАТО.

Законопроектът предвижда да има три нива на секретност на информацията- поверителна, секретна, строго секретна. Имало е и предложение да има още едно ниво - строго секретно от особена важност, но комисията отхвърлила идеята, съобщиха членове на комисията по вътрешна сигурност.

Всяко ведомство ще има звена, които ще определят коя информация е секретна и в каква степен. Решението за засекретяване на определена информация също не може да бъде обжалвано, пред който и да е орган. В рамките на различните държавни ведомства също ще има класифицирана информация, която ще бъде за служебно ползване. Институциите ще определят реда за ползването ѝ.

Разсекретяването на различните документи ще става по различни срокове, като депутати посочиха различни на брой години. Един от членовете на комисията посочи 2, 5, 10 и 15 години, друг - 5, 15 и 30 години срок за разсекретяване. Съществува възможност тези срокове да бъдат удвоявани с решение на ДКСИ. След като излязат от специалния регистър, документите ще отиват в Държавен архив.

Медиите също ще носят отговорност за разпространяването на тайни. Ако обаче докажат, че са преписали секретни документи от Интернет, няма да понесат наказание. Журналистите ще могат да се борят за научаването на тайните на държавата само с инструментите, предвидени от закона за достъп до обществената информация.

Законът за класифицираната информация е модерен закон за уреждане на регламента за работа със секретна информация, както и с данните, които бихме получили като член на НАТО. Много обаче от залегналите текстове в проекта не са съгласувани с представители на НАТО, макар управляващите да твърдят обратното. Списъкът за това коя информация ще бъде класифицирана като тайна и коя не е преглеждан от експерти по сигурността на НАТО.

Комисията по вътрешна сигурност е приключила обсъждането на законопроекта. Предвижда до две седмици той да влезе в пленарна зала за окончателното му приемане.