Коронавирус: вече се поставя въпросът за отговорността на правителствата

Прекалено късно наложени карантини, недостиг на тестове, подценяване на сериозността на пандемията: в Америка и Европа расте недоволството от действията на правителствата, обвинявани, че не са направили достатъчно, за да защитят гражданите си от новия коронавирус, обхванал вече почти целия свят, пише Франс прес.

"Хора, които можехме да спасим, умират, защото не могат да бъдат приети в интензивните отделения", казва Сара Чинчиля, лекарка в болница в Мадрид.

"Няма достатъчно пари, няма достатъчно тестове, няма достатъчно защитни облекла. Всички в болницата са изложени на огромен риск", казва Андрю, специализант в психиатрична клиника в Ню Йорк.

От двете страни на Атлантическия океан в страните, където от Ковид-19 починаха хиляди хора, критиките са свързани главно с това, че има наплива на болни към болниците, които обаче нямат достатъчно легла и защитни облекла.

Властите станаха обект на критики заради начина, по който действаха срещу епидемията: в Испания затова, че до много късно продължаваха да разрешават събиране на много хора на едно място, във Франция - заради недостига на маски, във Великобритания - заради това, че премиерът Борис Джонсън, който "стискаше ръцете на всички в болниците в началото на миналия месец" и наскоро даде положителна проба за вируса, много късно осъзна какво се случва.

В статия от 6 март Международният медицински бюлетин постави въпроса, че във Франция "се умножават" "съмнения за неподготвеност" на страната.

По това време, когато във Франция бяха регистрирани само два смъртни случая, статията обръщаше внимание на "тревожната" ситуация с недостига на маски тип Еф Еф Пе 2 (FFP2), а властите отричали.

Четири седмици по-късно бе създаден въздушен мост, за да бъдат внесени един милиард маски, повечето от Китай.

Всички последни проучвания във Франция сочат сериозно намаляване на доверието в способността на правителството да се справи с кризата.

"Ще дойде време да се търси отговорност, това време ще дойде, това е легитимно и демократично", призна във вторник френският президент Еманюел Макрон, който призова всички към смирение.

Съдебна отговорност

След като кризата отмине, има опасност заплахата за санкциониране на управляващите да стане реалност, дойде ли време за избори. Най-скоро това може да се случи в Съединените щати, където в края на годината ще се гласува за президент.

"Прекалено рано е за изводи, но тази криза може да се отрази по-скоро негативно на Доналд Тръмп", който ще се бори за втори мандат, тъй като "реакцията му беше бавна и тромава", заяви Чарлс Купчан, преподавател по международни отношения в Джорджтаунския университет във Вашингтон.

Трудности може да изпита и бразилският му колега и съюзник Жаир Болсонаро, който говори за "психоза" и категорично отхвърля доктрината за карантиниране.

Тази стратегия е рискована от здравна гледна точка и тревожи част от обществото в Бразилия, където депутатите от опозицията и центъра започват да говорят за отстраняване на президента от власт.

Отвъд политическата съдба на управляващите на дневен ред излиза и въпросът за съдебната отговорност.

Във Франция срещу членове на правителството са подадени осем жалби за неумишлено причиняване на смърт и още такива жалби са в процес на внасяне.

"Увеличаването на броя на жалбите е признак, че гражданите продължават да следят внимателно ситуацията", отбелязва експертът по конституционно право Доминик Русо, макар че шансовете подобни процедури да доведат до резултат са минимални, както твърдят магистрати.

Демокрация

Въпросът, който подхранва дебата: възможно ли беше да се вземат по-рано драстични карантинни мерки? Деликатна задача в условията на демокрация, ако не разполагаш с подкрепата на значителна част от населението.

"Ако обществото не е убедено в сериозността на ситуацията, ако сред учените има относително разногласие, на вас, като човек, който взима политически решения, ви е трудно да постигнете консенсус", казва пред Франс прес Карин Милсан, изследователка и експерт по системите за здравеопазване.

"Данните, които Китай обяви в началото, не будеха страх и много хора тогава се питаха защо е цялото това притеснение", спомня си Милсан.

В Китай се надигат гласове, които критикуват пълната липса на прозрачност за истинския брой на засегнатите от епидемията и се изразяват опасения, че починалите от коронавируса са много повече от 3300, както съобщават властите.

"Китай е авторитарен режим, който контролира информацията. Предвид факта, че епидемията тръгна от пазар в Ухан, режимът води политика, насочена към възстановяване на престижа си", казва Милсан.

"Недостатъчната информация в началния период на разпространение на вируса в Китай оказа по-голямо въздействие от подценяването на данните. Правителствата от двете страни на Атлантическия океан чакаха прекалено дълго. Ако Китай обаче беше алармирал по-рано, тези страни можеше да реагират по-добре и да бъдат по-добре подготвени", казва Чарлс Къпкан.

Що се отнася до методите на страните, давани за пример - като Южна Корея, която задуши епидемията с цената на убиващи свободата мерки като цифрова локализация на заразените - те не могат да бъдат възпроизведени с лека ръка.

"Западните демокрации не искат да взимат подобни мерки, защото те предполагат изключително голяма намеса в личния живот. Това е ниво на наблюдение от държавата, което те не приемат спокойно", обобщава Джереми Шапиро, експерт в Европейския съвет по международни отношения.

По БТА