Кризата в Турция може да забави или да осуети "Горна Арда""

- Има ли и какво е влиянието върху българската икономика на това, което се случва в Турция?

- Има влияние, но то не задължително е пагубно, както от време на време се мисли. България изнася за Турция предимно електричество и оттам идва положителното търговско салдо. А износът, който има от Турция за България, е обикновено нерегистриран в големи обеми. Например почти съм сигурен, че около 60 % от българското население носи памучно бельо, произведено в Турция, което е сравнително евтино. Вероятно този вид внос в България от Турция ще поевтинее, докато износът на България е фиксиран в долари и няма никаква перспектива за преразглеждане на договорите или няма възможности за намаляване на цените. Тогава износът ще си остане в същите размери, които са здравословни в общи линии за българската икономика.

- Ако тази криза се задълбочи, може ли да има по-сериозно отражение за целия регион?

- Дори в момента износът на капитали от Турция, което се случва във всяка една страна в подобна ситуация, не е лош за България. Вероятно част от тези капитали по някакъв начин ще заседне в нашата страна.

Въпросът е, че някои големи сделки като "Горна Арда" и магистралата вероятно няма да бъдат осъществени - не толкова заради кризата в Турция, колкото заради начина, по който беше договорена сделката. Това е бартерна сделка, която обикновено в такива ситуации много трудно се извършва поради непостоянство на цените в самата Турция...

Ако се запази по някакъв начин договорът, те ще бъдат осъществени вероятно в обозримо бъдеще, ще започнат следващата година или по-следващата година. Трябва да се знае, че Турция от всички страни в района, а и от много други страни в целия свят, е най-бързо възстановяващата се икономика след кризи. За последните около 130 години Турция е излязла от около 7-8 кризи и средният период на излизане от кризи е от 3 до 6 години. Докато например средният период за излизане от подобни кризи в България, Гърция и Румъния е някъде около 30 години.

- Ще успее ли да се задържи тази криза като локална?

- В общи линии всички банки - "Джей Пи Морган", "Чейз Манхатън" и "Соломон Смит Барни", в момента се въздържат от инвестиране и съответно гледат по някакъв начин много бързо да си изнесат парите. Що се отнася до локализацията на кризата, смятам, че да, възможно е да има такова нещо. Трябва да се знае, че Турция е най-бързо развиващата се, ако се изключи Китай, икономика на възникващ пазар за последните около 16-17 години. Тоест, Турция има много голям потенциал.

Причината за кризата е в една подобна ситуация на тази, която ние имахме през 1996 г., когато централна банка не можеше да премине към разумно поддържане на стабилност на валутния курс, което се случи в България преди въвеждането на валутния съвет. Тоест, то се случи в края на февруари и началото на март. Тогава централната банка престана да печата пари.

В Турция този консенсус ще бъде много трудно постигнат затова и вероятно ще има политически сътресения. В момента ситуацията е такава, че министър-председателят е изразител на онези групи по интереси, които имат желание да поддържат по някакъв начин висока инфлация, т.е. да бъде относително неконтролирано печатането на пари, докато президентът е на обратното становище. Това няма начин да не доведе до политически промени в Турция. Но е възможно и много бързо излизане от кризата, ако централна банка направи тези неща, които българската централна банка направи в началото на март, в края на февруари 1997 г.

Интервюто е излъчено по БНР, програма "Хоризонт", 26 февруари 2001 г.

Още по темата