КС се готви с решение за Истанбулската конвенция преди ваканцията си

Най-вероятният сценарий е документът да бъде обявен като противоречащ на основния закон

КС се готви с решение за Истанбулската конвенция преди ваканцията си

Конституционният съд (КС) ще се произнесе по казуса с Истанбулската конвенция непосредствено преди лятната си ваканция, т.е. в края на месец юли. И най-вероятното ще обяви, че документът противоречи на основния закон. Така поне изглеждат нещата към днешна дата, научи Mediapool от свои източници в КС.

Според тях преобладаващите нагласи в съда са Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (известна като Истанбулска конвенция) да бъде обявена за спорна и противоречива, с лош превод и неясна терминология.

Част от членовете на КС били на мнение, че текстове на конвенцията противоречат на конституцията и въвеждат "статут, непознат и неясен в българското законодателство". Освен това смятат, че с "въвеждането на социален пол в българската нормативна уредба се отваря врата за легализирането на хомосексуалното съжителство". Всичко това ги води до заключението, че конвенцията противоречи на чл. 46 ал. 1 от конституцията, която гласи, че "бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак".

Пред КС обаче има проблем и той е, че повечето становища, които са поискали от държавни институции и различни неправителствени организации, са в подкрепа на Истанбулската конвенция и не откриват подобни опасни и подмолни рискове.

Представители на ГЕРБ, с които Mediapool разговаря, силно се надяват КС да обяви конвенцията за противоконстуционна. Причината е, че ГЕРБ и лично премиерът Бойко Борисов се обявиха в нейна подкрепа и заявиха политическа воля за приемането ѝ в парламента. Като се има предвид обаче бясната кампания на коалиционните партньори от "Обединени патриоти" и БСП, плюс дейната съпротива на президента Румен Радев, общественото мнение вече е убедено, че Истанбулската конвенция е едва ли не най-лошото, което може да се случи на държавата. А ГЕРБ не иска да върви срещу общественото мнение, нито пък да подема нов публичен дебат, особено с оглед предстоящите евроизбори догодина.

 

Някои от конституционните съдии твърдят, че характерът и съдържанието на документа са такива, че позволяват интерпретации както за подкрепата му, и за отхвърлянето му. Засега обаче в КС надделявало мнението за "политически необходимо решение".

За такъв развой на ситуацията можеше да се предположи още когато ГЕРБ реши да прехвърли "горещия картоф" с конвенцията на КС. Тогава шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) очерта следния сценарий: ако Конституционният съд постанови, че има несъответствие с конституцията, тогава българският законодател ще има два варианта на избор: "Да се запази конституцията и да не ратифицира конвенцията, или обратно - да предприеме процедура за промяна в конституцията и респективно да ратифицира конвенцията, но ние по този въпрос сега не правим категорични изявления".

В средата на март пък се разбра, че докладчик по делото е конституционният съдия Анастас Анастасов, бивш депутат от ГЕРБ и бивш зам.-председател на парламента.

Досега страните в ЕС, които не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, са България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Великобритания.

Документът бе изтеглен от българския парламент под натиска на БСП и "патриотите", чието настървение срещу "джендъра" се материализира в шумни обиди, хули и манипулации, които заглушиха всеки опит за що годе разумен разговор.

Истанбулската конвенция, която е най-подробното международно споразумение за борба с насилието над жени, беше приета от Съвета на Европа през 2011 г. Тя влиза в сила през август 2014 г. и е подписана от ЕС през юни 2017 година.

Според Европейската комисия, всяка трета жена в ЕС е била жертва на физическо и/или сексуално насилие след навършването на 15 години. Над половината от жените са били жертва на сексуален тормоз, а една от всеки 20 е била изнасилена.

В България обаче документът бе разтълкуван като опит да бъде "дописан трети пол в законодателството". За да не изглежда, че проявяват слабост и не могат да наложат тезата си, ГЕРБ решиха да снемат темата от дневния ред и изпратиха конвенцията в Конституционния съд.

Официалното решение на Министерския съвет да оттегли подкрепата си от Истанбулската конвенция бе мотивирано с необходимостта да се изчака произнасяне от КС, както и с поляризираните позиции в обществото.

КС няма срок на произнасяне и това даде възможност за протакане на казуса. Според депутати пък желанието произнасянето да бъде в края на юли е продиктувано от факта, че в средата на лятото темата няма да предизвика особено голям скандал, заради предстоящите отпуски. Подобно тълкувание не бе отречено и от някои от конституционните съдии: "В тази ситуация винаги ще има обществена група, която ще протестира срещу решението ни. Лятото съпротивата е по-малка".

Както при всеки казус, изискващ произнасяне на КС, стои въпросът дали съдиите решават по съвест или според политическата си лоялност. Когато КС обяви позицията си за Истанбулската конвенция и се види с какви мотиви е защитена, обществото ще има по-ясна представа какъв е бил подходът в този случай.

Досегашната практика на различни състави на КС не е лишена от примери за решения, които издишат откъм правна аргументация, но пък са "политически правилни".

 

През 2013 г. КС запази депутатския статут на народния представител и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски, въпреки че той фактически бе положил клетва и встъпил в длъжност на новия пост, преди парламентът да отмени решението си за избора му.

Миналата година пък заради изтекла информация от КС, депутатът Делян Добрев (ГЕРБ) изтегли подадената си оставка половин година назад във времето, въпреки че самата оставка беше отхвърлена от парламента. В противен случай конституционалистите щяха да постановят, че трябва да наусне парламента, тъй като оставка не се гласува.

Още по темата
Още от България