Лустрацията в Полша

Възродената в 1989 г. независима полска държава започна още от самото начало да се бори с наследството на тоталитарния комунистически режим, който от 1944 г., в продължение на 45 г., управляваше Полша. Новата полска държава разработи правни механизми, които създадоха възможности за преследването на комунистическите престъпления, за реабилитацията на лицата осъдени за "престъпления", които в цивилизованите общества никога не са представлявали престъпни деяния, за реабилитацията на неправилно осъдените лица, както и за материалното възмездяване на жертвите на тоталитарното правосъдие.

Полската държава счете за необходимо да се приеме закон за лустрацията, за да се защити по този начин младата полска демокрация. Неразбирането на тази необходимост от някои политически сили в Полша, главно от страна на посткомунистическата левица, доведоха до това, че Парламентът едва през април 1997 г. прие закон за разкриване на работата или службата в органите на държавна сигурност или сътрудничеството с тях през периода 1944 - 1990 г. на лицата, заемащи публични длъжности. Законът действува от 3-ти август 1997 г., но поради невъзможността да бъде избран - по различни причини - Лустрационен съд, състоящ се от 21 членове, остана всъщност мъртъв закон. Едва обновяването на този закон, през 1998 г. от Парламента с дясното мнозинство, позволи законът за лустрацята в Полша да влезе фактически в сила от 27 ноември 1998 г. Този закон бе проучван от Конституционния съд от гледна точка на това дали отговаря на изискванията на правовата държава.

Конституционният съд потвърди, че в закона за лустрацията не се крият никакви опасности за основните права на човека, както и за развитието на демокрацията в Полша.

Въпреки че от международния документ 7568 относно методите за отстраняване на наследството от бившите тоталитарни комунистически системи, както и от резолюцията 1096 произтича, че лустрацията трябва да бъде проведена от независима комисия, съставена от изтъкнати граждани на дадената страна, назначавани от държавния глава и утвърждавани от Парламента, лустрацята в Полша се извършва не от комисия, а от Апелативния съд във Варшава.

Именно този съд проучва дали са достоверни декларациите, които са представили лицата, заемащи или кандидатствуващи за публични длъжности. Само лицата, които са представили достоверни декларации имат моралната и правната легитимация да заемат такива длъжности.

Апелативният съд образува лустрацйонно производство въз основа на писмено искане от Омбудсмана на обществените интереси или един от неговите двама заместници. Само в някои случаи, Съдът образува производство въз основа на служебното начало.

Омбудсманът на обществените интереси (за краткост по нататък ще използвам само думата Омбудсман) анализира всички лустрационни декларации относно тяхната достоверност и когато констатира, че някоя от тях може да не съответствува на истината, е задължен да внесе искане в Апелативния съд за образуване на лустрационно производство и да го поддържа по време на съдебното заседание.

По време на предварителното производство, водено от Омбудсмана, се събира информация, за да се оцени правилно декларацията. За тази цел Омбудсманът проучва сам или с помощта на служителите от своето Бюро актовете и документите, създадени от комунистическите специални служби в Полша през периода от 22 юли 1944 г. до 10 май 1990 г., когато настъпи тяхното формално закриване.

Омбудсманът по време на предварителното производство е разпитал досега 209 п свидетели и 10 вещи лица - графолози.

Във всичките свои дейности Омбудсманът прилага Наказателно-процесуалния кодекс. Той е задължен да спазва принципа на презумпцията за достоверност на всяка лустрационна декларация. Този принцип действува задължително през цялото време на съдебното производство и престава да действува, тогава, когато Апелативният Съд издаде законна присъда.

Полският законодател е приел, че лустрационното производство, когато има основание за неговото образуване, се провежда изцяло от Апелативния съд, който трябва да осигури на лустрираното лице такива права, каквито има обвиняемият по Наказателно-процесуалния кодекс.

Ролята на Омбудсмана е определено по-различна отколкото ролята на прокурора в наказателното производство. Прокурорът внася обвинителен акт, когато по делото се появява висока степен на вероятност, че заподозряното лице е извършило деянията, по които се обвинява, докато Омбудсманът внася своето искане, тогава, когато се появява дори възможността, за това, че дадената декларация не е достоверна.

Досега Омбудсманът е внесъл в Апелативният съд 85 искания за образуване на предварително производство, които обхванаха известни личности от политическия живот, между които бяха членове на правителството и парламента, но и съдии, прокурори, адвокати, представители на радиото и телевизията. По всичките тези дела Апелативният съд образува предварително производство.

Лустрационното производство в Полша се води съгласно изискванията за честен процес, записани в Резолюция 1096 и в член 6, алинеа 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В лустрационното производство бяха пренесени основните начала от Наказателно-процесуалния кодекс, в частност:
- принципът на обективната истина,
- правото на защита, даже от трима защитници,
- правото на даване на обяснения,
- принципът на презумпцията за достоверност на декларацията,
- принципът на колегиалност на съда, означаващ, че делото се разглежда от трима съдии,
- принципът на публичност на съдебните заседания се прилага в ограничен размер, тъй като Апелативният съд по искане на лустрираното лице е задължен да разглежда делото при закрити врата, което много често се практикува.

Много съществено значение в лустрационното производство има принципът на законност, който означава, че в своите действия държавните органи се ръководят от правото. Омбудсманът реализира този принцип, като третира еднакво всички лица, обхванати от лустрацията, независимо от тяхната политическа принадлежност, обществената позиция, вида на заеманата длъжност и досегашните заслуги. Принципът на законността се прилага също и от Апелативния съд, когато образува лустрационно производство и когато постановява присъда. През цялото време на процеса Апелативният съд е задължен да спазва принципа на презумпцията за достоверност на декларацията на лустрираното лице. Това изискване съответствува на принципа за презумпцията за невиновност в наказателното производство.

Омбудсманът изпълнява своите обвинителни функции в лустрационното производство по подобен начин както прокурорът в наказателното производство. Омбудсманът представя обвинения, поставящи под съмнение достоверността на декларацията, въпреки че се случва, да се откаже от поддържането на обвинението за представяне на невярна декларация. Апелативният съд приключва лустрационното производство с издаването на присъда, в която констатира, че лустрираното лице е представило невярна декларация и така е постановил досега по 34 дела или пък констатира, че лицето е представило достоверна декларация, както е постановил по 70 дела.

Полският лустрационен закон не предизвиква никакви отрицателни последици за лицата, относно които се потвърдят фактите, че са работили, служили или тайно сътрудничели с комунистическите органи на държавна сигурност. Никакви последици не понася и лицето, което е признало в своята декларация, че е извършвало такава дейност. Тази декларация се публикува в официалния печатен орган на правителството "Монитор Полски". Досега броят на призналите се в своите декларации възлиза на 150 души, в това число няколко министри и заместник-министър. Последиците от лустрационната фаза понасят само тези лица, спрямо които Апелативният Съд е констатирал законно, че са представили неверни декларации. Техните имена се публикуват и тези лица за десет години не могат да заемат публични длъжности.

Присъдата на Апелативния Съд може да се обжалва във втората инстанция на този съд, а след това, ако процесуално заинтересованата страна желае това - чрез касационна жалба до Върховния Съд. Досега е имало осемнадесет такива касации.

При издаването на присъдата няма никакво значение за Апелативния Съд, кой е авторът на декларацията, какъв е бил видът и обхвата на неговата работа или тайно сътрудничество с органите за безопасност.

Само тогава, когато лустрираното лице е подело тайно сътрудничество поради опасения за собствения си живот и здраве или на своите близки, то този факт Съдът оповестява в присъдата.

Уважаеми Госпожи и Господа,
Както вече чухте, целта на лустрацията в Полша не е да се наказват комунистическите престъпления. Това се явява задача на Института за националната памет - Комисята за преследване на престъпленията против полския народ, на прокуратурите и съдилищата.

Лустрацята трябва да защитава демокрацията, но тя не се използва за наказване, отмъщение или възмездие и с нея не се злоупотребява в политически и обществен аспект. Законът за лустрацята се прилага спрямо всички лица, които заемат публични длъжности, независимо от тяхната политическа ориентация, обществена позиция или характера на изпълняваната длъжност. Лустрацията обхваща президента, депутатите, сенаторите, министър-председателя и членовете на правителството, главните секретари в министерствата, централните и областните учреждения, директорите и членовете на управителните съвети на публичното радио и публичната телевизия, както и всички съдии, прокурори и адвокати - общо около двадесет и една хиляди души. Лустрацията в Полша не се занимава с реабилитацията на лицата, осъдени за дейност в полза на независимата полска държава, нито с предоставянето на материална компенсация на тези лица. Законът за лустрацията в Полша изцяло спазва Резолюция 1096. Направените напоследък изменения в него са обжалвани в Конституционния Съд и вярваме, че този Съд няма да превърне закона за лустрацията във фикция, че лустрацията ще продължава да бъде едно от средствата за ликвидиране на отрицателните явления от времето на тоталитарния комунистически строй.

Текстът е представен на 27 април 2002 г. от Бохуслав Ниежиенски на Международната кръгла маса, посветена на Резолюция 1096 на ПАСЕ.