Любомир Дацов: КТБ е чисто криминална схема и за БНБ е било трудно да я засече

Да си спомняте някой от Федералния резерв да понесе отговорност за фалита на "Лемън брадърс", пита финансистът

Любомир Дацов

Ръководството на БНБ е било изненадано от мащаба на проблема "КТБ", който обаче е било трудно да бъде засечен, защото е чисто криминална схема, твърди в интервю за Mediapool финансистът и бивш зам.-министър на финансите от НДСВ Любомир Дацов. По думите му вината за срива на КТБ е на политическата класа. Той смята още, че кохезионните фондове трябва да бъдат пренастроени. Не може да има изсипване на пари, от което няма никаква възвращаемост и никаква икономическа логика. Повече не може това да бъде моделът на растеж, казва Дацов.

Г-н Дацов, какво научихте за българския финансов и политически живот от двете публикувани стенограми за консултациите, проведени през юли 2014 г.?

Притеснявам се, че се потвърди първоначалното ми мнение за хората, взимащи решения, което не бе много високо. От тези стенограми почти нищо не се разбра за КТБ, въпреки очакванията на много хора, че ще излезе информация за генезиса на проблемите в банката. Този въпрос си остана сива зона, но се видя, че повечето участници в заседанията, с изключение на финансовия министър Петър Чобанов, на президента Росен Плевнелиев и на гуверньора на БНБ Иван Искров, нито имат желание да са адекватни, нито имат желание да се занимават с този проблем. И в двете стенограми нещата опираха до това как изглеждат политически.

Правилно ли разбрах, че според вас гуверньорът Иван Искров е сред малкото хора, които са имали желание да решат проблема с КТБ?

Хората, които се опитваха да направят нещо, бяха президентът Плевнелиев, гуверньорът Искров и министърът на финансите Чобанов. Говоря за адекватност, знание и опит нещо да направиш.

С какъв аргумент твърдите, че Искров е адекватен, при положение че той дори не желае да си признае, че е знаел за каквито и да било проблеми в КТБ?

Да, Искров едва ли не е знаел. Но мисля, че повечето хора в БНБ бяха изненадани от големината на проблема. Когато има чисто криминална схема е много трудно да контролираш и оцениш нещата.

Според вас Иван Искров като управител на БНБ понесе ли достатъчна отговорност за фалита на КТБ? Все пак той не бе подведен под наказателна отговорност и освен това запази поста си чак до средата на 2015 г.

Той понесе достатъчно отговорност. Да си спомняте някой от Федералния резерв на САЩ да понесе отговорност за фалита на "Лемън брадърс"? Някой в английския регулатор понесе ли отговорност за фалита на няколко банки? Или пък в Германия? Част от проблемите не могат да бъдат хванати. Всички хора, които много обичат да сочат с пръст, винаги съм ги питал дали, ако бяха на същото място, щяха по същия начин да действат като всезнаещи. Виновна беше средата, която беше създадена, и хората, които позволяваха това да се случва по политически причини. Героите и смелчаците, които се правят на много умни и смели, са само в приказките, а не в реалния живот.

А имаме ли съгласие в обществото, че КТБ е една криминална схема, при положение че все още има експерти и бивши лица на висши длъжности, например обвиняемият подуправител Цветан Гунев, които продължават да твърдят, че банката е била здрава до момента на обявяването на специалния надзор. Тоест твърди се, че кредитите от КТБ дотогава са били обслужвани, банката е била здрава и съответно е била съсипана впоследствие.

Гунев е частично прав. КТБ не е имала просрочия. Друг е въпросът, че ако погледнете това, което и МВФ, и ЕК, и ЕЦБ, а и самата БНБ през стрес тестовете установиха, е финансирането на свързани лица. Когато свързаните лица си плащат, това в банковия баланс не личи. Дори когато се прави една проверка, тя е съсредоточена там, където има проблеми. Това, което на книга изглежда добре, обикновено не се проверява задълбочено. Така че, има обяснение защо такова нещо в такъв размер е изглеждало добре на книга. Както видяхме, имало е преливане на банков капитал за финансиране на индустриалната група на Цветан Василев, тоест на различните видове компании, които бяха свързвани с него, независимо дали са били директно негови или чрез подставени лица. Ако направите една бърза сметка от отчетите, които са публикувани в предишните години, можете да видите, че индустриалната група на Василев е имала от 300 млн. лв. до 500 млн. лв. загуба съвкупно между 2011 г. и 2014 г. Тези загуби са покривани от банковите заеми. Но след 2014 г. икономическите условия се промениха значително и при много от тези предприятия, като се започне от военнопромишления комплекс и се мине през останалите сектори, растежът е много голям. Тоест независимо че са били свързани предприятия, не се знае дали тези предприятия нямаше да спрат да трупат загуби и да си върнат заемите към КТБ. Но нека да не дискутираме тази гледна точка, защото видимо са пренебрегнати правилата в случая и е нарушена нормата за кредитиране на свързани лица.

Но от голямата проверка на БНБ на банковия сектор през 2016 г. проблемът със свързаните лица официално изобщо не излезе. Напротив – проверката доказа, че няма нито едно формално нарушение на закона във всичките 22 банки по линия на свързаните лица.

Вероятно обяснението е, че до 2016 г. банките имаха достатъчно време да влязат в рамките и явно са го направили.

Нека да се върнем отново на случая с КТБ. Ако сме съгласни, че е имало сериозен криминален проблем с тази банка, не е ли правилно решението на политиците да не я спасяват?

Проблемът с тази банка стана поради външна намеса, както се вижда и от самите стенограми.

Каква е външната намеса, на прокуратурата ли?

Определението, което дават политиците, е, че банката е атакувана от самите органи.

Вероятно имате предвид прокуратурата. Но при положение, че говорим, че има криминални схеми и касова липса в размер на над 200 млн. лв., не е ли нормално да се намеси прокуратурата?

Хубавото е, че този случай в такъв размер с тази банка според мен е изолиран. Колкото и да е болезнен случаят, той допринесе за това, че много хора разбраха, че не могат да продължават по този начин. БНБ направи съществени подобрения в дейността си, беше променена и законодателната рамка.

Не разбрах правилно ли според вас политиците решават на 14 юли 2014 г., че КТБ не бива да се спасява?

Има доводи и в едната, и в другата посока. С оглед на фактите и нещата, които се знаят, е въпрос на преценка. И двете преценки са релевантни.

Ако трябва да обобщим, предвид публично известните факти за тези три години, кой носи най-голяма отговорност за провала с КТБ?

Ако видите кога се случва експанзията на банката, можете да си отговорите. Най-големият виновник за това е политическата среда в България.

Това звучи доста безадресно.

Как да е безадресно? Тази банка не можеше да съществува в този си вид, ако тя нямаше специални връзки с институциите и политиците. Пълен елементаризъм е, ако някой ще говори за вината на един човек.

Може да не е един човек, може да са повече, но е добре да се посочат поименно.

Политическата класа. Много хора си платиха за това, че избират и вкарват във властта такива хора.

След фалита на КТБ бяха направени стрес тестове на банковата система и проверка на активите, за да се възвърне доверието. А пък МВФ и ЕК също излязоха със свои позиции за проведените проверки, като в тях можеха да се прочетат критики. Очевидно външните институции не бяха толкова доволни от проведения преглед на активите, колкото БНБ. Къде е истината в този спор?

Трябва да отчитаме в каква среда се проведоха тези стрес тестове и проверки – среда със завишени очаквания и намалено доверие в БНБ. Резултатите показаха, че системата е добре балансирана, че има проблеми в нея, но част от тях бяха адресирани. МВФ направи стрес тест на банковата ни система, но по своя методология. Като се има предвид, че сценариите на МВФ са доста по-утежнени, се препотвърдиха резултатите, които бяха получени от стрес тестовете, проведени под ръководството на БНБ. Тоест това е една добра оценка за системата.

Всъщност резултатите на МВФ бяха по-лоши от тези на БНБ.

Да, бяха малко по-лоши, но говорим не за структурни слабости и структурни проблеми. Ние говорим за неща, които са в сферата на настройките. Да, има слабости – адресирането на проблема с няколко определени банки или адресирането на проблема със собствеността на тези банки. Освен формата на собствеността и отговорността, която носят собствениците на банковия капитал за свързано финансиране, един от другите големи проблеми е високият дял на лошите кредити. Но това е обяснимо предвид икономическата ситуация в България. Страната е логично да има по-високи нива на лоши кредити в сравнение със средното за ЕС, защото, след като сме на по-ниско ниво икономически спрямо останалите в ЕС, за да имаме догонване, много от тези показатели, които са стандартни за развита система, няма как ние да не ги нарушаваме. Разбира се, стойностите не трябва драстично да се разминават.

Доста финансисти твърдят, че все още не сме готови за еврозоната и затова няма нужда да бързаме. Вие защо не сте съгласен с тази позиция?

Много хора разпространяват тази теза, защото били убедени. Аз не съм чул някакви особени доводи в тази посока, което на мен не ми изглежда много сериозно. Те допускат, че българската икономика функционира при един статичен модел, тоест ако всичко е застинало, нищо не се променя, и след 10 години нещата ще са си същите. Но както виждаме, дори и след кризата през 2009 г. нещата сега не са същите. Тоест, първо сегашният валутен модел, който имаме – валутният борд, трябва да има изход. Второ, правителството още през 2005 г. каза, че нашият модел на излизане от валутния борд е влизане в еврозоната. Ние сме държава, която е задължена да влезе в еврозоната, и всяко правителство трябва да полага необходимите усилия, за да бъде част от нея. Така че, две мнения за посоката няма. Дискусията е как да се направи така, че да не стигнем до "твърдо приземяване", трусове и турбуленции, когато влезем в еврозоната. Но това зависи от обстоятелството дали ще си "напишем домашното".

Възможно ли е да има турбуленции, при положение че българският лев е фиксиран към еврото?

Всички изчисления, които сме правили преди, показват, че стресът за икономиката няма да е чак толкова съществен. На мен лично ограниченията, които валутният борд налага върху системата и ограниченията, които ще имаме при членство в еврозоната, ми харесват. И в двата случая, ако държавата не прави структурни реформи и не върви по-бързо от останалите страни, ще има проблеми. На фона на мързеливи правителства, които не търсят промяна, това е много силен стимул за развитие.

Наскоро предложихте да сменим визията си по отношение на европейските фондове и вместо за кохезия (сближаване, б. р.) да започнем да говорим за конвергенция (догонване, събиране б. р.). Какво имате предвид?

Първо, и в политиката, и в терминологията има мода. Думата "кохезия" за страните членки, които са нетни контрибутори към европейския бюджет, стана дума за неефективност. Погледнете основните документи. Никой вече не говори за кохезия от гледна точка на това, което се разбира в България – усвояване на едни пари. Това вече не е на мода политически. Пари ще се дават на страни като България за растеж и за догонване, тоест думата е конвергенция. Но това е от гледна точка на фразеология. По-важното е, че зад различните думи се крият различни модели на структуриране на политиката, на приоретизиране на различни мерки. Едно е чисто количественото усвояване, друго е да направиш системите в държавата по-ефективни, за да има по-висок растеж. Новото разбиране е, че трябва самите модели и политики да бъдат пренастроени. Пак ще има пари за кохезия, но кохезионните фондове трябва да бъдат пренастроени. Не може да има изсипване на пари, което няма никаква възвращаемост и никаква икономическа логика. Повече не може това да бъде моделът на растеж.

Споделяне
Още от Интервюта

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?