Мачо време

Образът на мачото е добре продаваем в България днес.

Видимо на пазара на обществени настроения, печелят мъжкарските послания. Да се наречеш мъж в политическото пространство означава да изтъкнеш своята характер.

Важно за обществото в този момент е вглеждането в социалното битие на пола и неговото издигане в политически послания.

Защо, например, толкова много генерали са кандидати за президенти и вицепрезиденти?

Готовият и може би оправдан за масовото обществено мнение отговор е, че става дума за избор и на главнокомандващ българската армия. Следователно генералите са си съвсем на мястото. Но картината не е пълна. Други ще добавят - може би защото в момента в света се води съвсем гореща война и не е без значение кой стои в президентския стол на България.

Военизираното мислене и дисциплина си имат своите предимства, но могат да създадат и големи неприятности в деликатни и заплетени политически и институционални ситуации от демократичната практика. Генералът е силен човек, той силово знае да се справя със силовите си задачи - просто занаят.

"Силният президент" стана и основното послание на кандидата за президент Богомил Бонев. В интервю за вестник "Труд", генералът оприличава политиката на джунгла, в която ако не си силен, за да убиеш лъвовете насреща, не можеш да се справиш и с глутницата. Ако генерал Бонев припознае в лицето на някой свой политически опонент такъв лъв, само Бог може да пази и двамата.

Разстоянието между този публично заявен социален дарвинизъм и думите на един домашен насилник, например, който пребива до смърт своята партньорка и едновременно с това ѝ внушава, че така се грижи за нея, не е голямо.

Речникът на борчетата също близък на тази фразеология. В модерното време, ако насилието не връхлети неочаквано, намира начин бавно да допълзи до дома на всеки човек .

Насилието, упражнявано в България до преди 10-12 години от репресивната към своите граждани тоталитарна държава, днес е приватизирано от мутрите. Борческият манталитет и неговите клонинги в бизнеса от сивата зона и в чалга - продукцията, стигна вече до политическата сцена. Едно завъртане на насилието и отново връщане в държавническото мислене, всъщност се храни от нашите масови, човешки, объркани български настроения.

По-лесно е, като не знаем как да живеем и какво да правим да тръгнем след поредната "силна" фигура, да пожелаем дори и твърдата ръка да хване юздите на свободните граждани. Индикации в тази посока са и намеренията на оглавяващите МВР и фигури от прокуратурата, които искат бързо да решат проблема с престъпността, пренебрегвайки функциите на съда и стандартите на цивилизованото правораздавене.

В последните седмици battle - политиката тотално залива пазара. Депутатът Емил Кошлуков - забележете само иронията - председател на Комисията по въпросите на гражданското общество в парламента, се опитва да опише объркаността в групата на НДСВ и казва: "Да убием ли Муравей Радев?...Как да отупуркам Мурай, да го направя мат и маскара, което мога лесно...." , "... не могат да излъчат и пуснат бойците на отряда , които да разпердушинят кражбите...". С други думи, на терена трябва да излязат мъжкарите.

Мачото - трепач в политиката, обаче, не е сладка вафла. "Хрупаш" думите му бързо и приятно за ухото, но после може и да ти се стъжни от болка пред очите.

"Политиката е мъжка работа" - това мнение споделят 70.7% от запитаните български граждани през лятото на миналата година пред НЦИОМ. Нима политическата култура е закъсала до толкова, че само вглеждането в половото различие може да даде положителната перспектива?

Лепенето на етикети върши бърза работа, когато е необходима спешна публична идентификация. Когато обаче трябва да се дебатират основополагащи ценности на демократичната практика, няма застраховки мъж-жена. От патерналистичен манталитет страдаме всички. Даже от трибуната на Народното събрание, веднъж и Надежда Михайлова - най-успялата жена на българската политическа сцена, според различни социологически проучвания, лансира мъжествеността като синоним на достойна позиция. В много повече случаи, като синоним на силна позиция "мъжествеността" е изтъквана от Евгений Бакърджиев от ОДС.

Поведението пък на Ренета Инджова, в момента първата жена кандидат- за президент, лансира своето намерение за поведение като "грижовност", стигаща до мелодраматичност. Образът на "бащицата" или на "майчицата" на нацията съвсем не работят за гражданската култура на избирателите. Те само наливат вода в мелницата на мачизма, който по-силно успява да си наложи привлекателност. Мачизмът и феминизмът са понятия от един порядък. Те са крайни, отблъскващи, налагащи в обществото настроения на дискриминация и неравнопоставеност на гражданите. В тяхното огледало, обаче, най-ясно се оглеждат болестите и белезите по лицето на обществото ни.

Феминизацията по комунистическо време, в същността си беше двойна тирания. В момента жените и мъжете в България се опитват да прогледнат по въпроса за равнопоставеността на половете. Мачо -манталитетът, обаче, подрива гражданската и политическа почва на тези усилия и прокарва духа на насилието в обществените настроения. А той винаги оставя най-трайни следи по човешката плът и душа.