Менда Стоянова не оттегли лимита от 20 000 лв. по "Гражданска отговорност"

Дискусия в бюджетната комисия разкри, че има проблем със застраховката

Снимка: БГНЕС

Председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова от ГЕРБ засега не оттегля предложението си за въвеждане на лимит от 20 000 лв. на обезщетенията по "Гражданска отговорност" за болки и страдания на близките при смърт на пътя на техен роднина.

По лична заръка на премиера Бойко Борисов Стоянова организира в четвъртък в парламента широка обществена дискусия по проблема с обезщетенията по застраховката за неимуществени вреди.

По време на дебата не се стигна до конкретно решение и текстът ще се гледа при второто четене на Кодекса за застраховането, но в парламента се чуха много гледни точки, изказаха се представители на почти всички засегнати страни и стана ясно, че действително има сериозен проблем със застраховката. От дискусията остана впечатлението, че въвеждането на лимит на обезщетенията не е най-доброто решение, но трябва да се вземат мерки, така че обезщетенията по застраховката да съответстват на нейната цена.

Менда Стоянова: Не съм писала текстовете

Преди около седмица се разбра, че Менда Стоянова е внесла предложение между първо и второ четене обезщетението по "Гражданска отговорност" за неимуществени щети при смърт на пътя – тоест за болки и страдания на близките, да се ограничи до 20 000 лв. за деца, родители и съпрузи на загиналия, до 15 000 лв. - за братя и сестри, и 5000 лв. - за всички останали, с които лицето е имало трайна емоционална връзка. Тя изрично подчерта, че таванът се отнася само за емоционалните страдания, докато компенсациите за имуществени вреди като например загуба на доход в семейството, издръжка на непълнолетни деца, медицински разходи, остават без ограничение.

Пред участниците в дискусията Стоянова призна, че тя не е писала текстовете, а само ги е внесла. Те били съставени от работна група с участието на финансовото министерство и Комисията за финансов надзор (КФН).

Стоянова изнесе данни, че цената на "Гражданската отговорност" у нас е почти най-ниската в ЕС – 97 евро към 2016 г. при средна премия в съюза 229 евро. В същото време у нас имат над два пъти повече загинали на пътя в сравнение със средния за ЕС показател – 96 души на един милион население към 40 души в ЕС за 2017 г. Средното обезщетение за неимуществени вреди за 2017 г. у нас е било 118 000 лв., докато в ЕС не надвишава 25 000 – 30 000 евро, каза още Стоянова. Докато у нас компенсациите на близките при смърт са почти изцяло за болките и страданията, в ЕС основната част от обезщетението е за имуществени щети, което е в размер на стотици хиляди евро. У нас обаче адвокатите на роднините обичайно не търсят имуществени щети, защото те са по-трудни за доказване, тъй като изискват различни документи – например за доходите на загиналия.

Според Стоянова, ако не се сложи лимит на обезщетенията, ще трябва да се повиши още цената на "Гражданската отговорност", което ще засегне около 3 милиона души, които имат автомобили. Другият вариант бил да се стигне до фалити на застрахователи и финансова помощ за сектора от държавата. "Този проблем е факт и не бива да се отрича. Независимо че всички упреци са срещу мен, някой трябваше да каже, че царят е гол", заяви Стоянова.

Застрахователите: Новите искове за три месеца са за около 100 млн. лв.

Новите претенции към застрахователния сектор заради решението на Върховния касационен съд от 21 юни тази година само за три месеца са малко под 100 млн. лв., заяви председателят на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова. В същото време приходите на сектора от застраховката през 2017 г. са в размер общо на 650 млн. лв., от които 400 млн. лв. са отишли за обезщетения. Отделно се поддържат резерви за 1.2 млрд. лв.

Заведени са 318 нови иска – 145 по съдебен ред и 173 по доброволен, пред застрахователните компании. Претенциите по исковете са от името на 828 наследника. "Проблемът е зловещ и той е на цялата държава", заяви Несторова. "Нито болките и страданията на близките имат икономическа стойност, нито човешкият живот. Това, което ние компенсираме, са икономическите последствия от една смърт. У нас почти няма икономически искове, претендират се обезщетения главно за болки и страдания", каза Несторова.

Шефът на "Армеец" Константин Велев обясни, че в момента липсва методика, на чиято база да се определят обезщетенията, поради което съдилищата присъждат най-различни суми. Например за загинали на задната седалка двама младежи на 18 г. и 19 г. в идентична ситуация два различни състава на Софийския градски съд имат "коренно различно чувство за справедливост" и присъждат съответно 120 000 лв. на родител и 200 000 лв. на родител, каза Велев. Той цитира и решение на съд в Белгия, който за един загинал е определил 17 600 евро за емоционално страдание и 374 000 евро за имуществените вреди заради загубата на издръжка.

"Създава се впечатление, че преувеличаваме проблема, но нас ни залива едно финансово цунами. Имайте предвид, че 800 млн. лв. е собственият капитал на целия застрахователен сектор. Коледа идва, годишните баланси идват. Пак ще започнат проверки на сектора и ще трябва да налеем няколкостотин милиона лева, които не е сигурно, че акционерите ни ще понесат", заяви Кирил Бошов, изпълнителен директор на "Евроинс Иншурънс Груп".

Шефът на асоциацията на застрахователните брокери Кольо Делев от SDI пък изтъкна, че компаниите, които той представлява, работят на терен, и от тази позиция прогнозира, че при рязък скок на цената на "Гражданската отговорност" част от хората просто ще спрат да я плащат.

Адвокатите: Лимитите са несправедливи

Лимитите могат да се окажат в противоречие на европейски директиви и решения на Съда на ЕС, отново посочиха адвокати, взели участие в дискусията.

Повечето от тях обърнаха внимание, че въвеждането на лимити на обезщетението при смърт ще влезе в противоречие с важен принцип на правото, залегнал в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, който изисква компенсацията да се определя "по справедливост" от съда. Ако предложението се приеме, ще се получи различен режим за обезщетенията за смърт при ПТП и при всички останали други обстоятелства.

Според Висшия адвокатски съвет поправката на Менда Стоянова е "прибързана", "неаргументирана", "грубо посегателство върху правовия ред". "С тази промяна ние стимулираме престъпността в България. Ще е по-икономически изгодно някой да убие, като седне зад волана", заяви Милен Ралчев от Висшия адвокатски съвет.

Йордан Цонев: Адвокатски менторски тон - не

"Тук освен за право говорим и за финанси", разпалено реагира Йордан Цонев от ДПС, който призова адвокатите да спрат да изнасят "лекции", защото той щял да започне да им "чете лекции по застраховане".

"Адвокатски менторски тон в тази комисия – не", отсече Цонев. Той защити позицията, че застрахователите не могат да носят неограничена финансова отговорност, а само отговорност до сумата, покрита от застраховката.

За разлика от ГЕРБ и ДПС, представителите на левицата запазиха пълно мълчание по темата.

"Ние трябва да отчитаме интереса на обществото като цяло, не само на най-тежко засегнатите – близките на загиналите на пътя. Когато правото не е свързано с финансите и съдебните решения не отчитат ефекта, до който водят, не съм сигурна доколко са справедливи", заяви и зам.-министърът на финансите Маринела Петрова. Тя също изрази притеснение от финансови трусове, ако не се намери решение.

Потърпевшите: Целта е богатите да гинат по-скъпо

Представители на асоциациите, защитаващи потърпевшите от катастрофи, призоваха проблемът да не се преувеличава и хората да спрат да бъдат плашени, че цената на "Гражданската отговорност" ще скочи до 1000 лв. "Ако нещо в определен сектор не се движи както трябва, не може чрез Народното събрание да му се осигури финансов комфорт", заяви гражданин по време на дебата.

Адвокатка, работеща по подобни дела, каза, че преди години в чешкото законодателство е имало таван на обезщетенията, но той се е наложило да бъде премахнат след решения на Съда на ЕС.

Друга юристка пък допусна, че става дума за картелно споразумение, като застрахователите вече се били разбрали да вдигнат цената на задължителната застраховка на 1000 лв. "Излиза, че целта е богатите да гинат по-скъпо, защото икономическото обезщетение за една загинала майка, която вкъщи си гледа децата, ще бъде по-ниско от това за друга майка, която работи и има по-малък контакт с децата си, но пък има доход", заключи тя.

Анелия Терзиева, която е загубила сина си на 23 г. в тежка катастрофа, емоционално се възпротиви на идеята, че икономическата компенсация за неговата смърт трябвало да бъде по-голяма от обезщетението за нейното страдание. Тя попита депутатите как определят стойността на човешкия живот.

Най-разгорещеният момент в дебата настъпи при изказването на майката на прегазената Лора, която стана депутат от ГЕРБ, за да бъде "гласът на почернените родители". Тя на няколко пъти се разплака по време на дебата, а после се обърна към присъстващите адвокати и ги попита колко от тях вземат процент от обезщетенията на пострадалите и "тлъсти хонорари". "Тук виждам адвокати по знакови дела, взели доста пари от близките на загинали 6 деца". Присъстващите адвокати мигом поискаха да бъдат назовани имена и отговориха, че те работят срещу хонорари и другото би било незаконно.

Мая Манолова стана помирител

Омбудсманът Мая Манолова, която обичайно е доста темпераментна по време на обществени дебати, този път влезе в ролята на помирител, заедно с бившия шеф на КАТ Богдан Милчев, който понастоящем е начело на Института за пътна безопасност.

"Проблем има и той се засилва след тълкувателното решение на ВКС, но не съм съгласна, че решението трябва да е само за сметка на гражданите и особено на потърпевшите от ПТП. Подходът за решаването на всеки проблем чрез стоварването му върху гърба на българина не е честен", каза Манолова. Тя призова Менда Стоянова да оттегли текста си, за да се изработи по-добро решение, но това така и не стана.

Според Манолова трябва да се направи анализ на европейските практики. По думите ѝ не трябва да се "пипа безогледно" принципа в чл. 52 от ЗЗД, защото това е "един от малкото закони, които се опазиха от лековат подход". Освен това въвеждането на лимит би било и в противоречие с политиката на правителството за борба с войната по пътищата. Рязкото вдигане на цената на "Гражданската отговорност" също не е добро решение, смята Манолова.

"Да, вие (застрахователите, б. р.) имате проблем, но решението не минава през предложението на Менда Стоянова", заяви и Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. По думите му по-добро решение трябва да се изработи в нов дебат извън Народното събрание, но това трябва да стане до края на годината, за да не се стигне до фалит на застрахователи.

Още по темата
Още от Бизнес

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?