МФ категорично отрече спекулациите за договорки и плащания към Оманския фонд

Дъщерята на Цветан Василев обвини българските власти в лъжа

Снимка: Архив

Българската държава нито е подписвала споразумение, нито е плащала обезщетение на Оманския фонд по международното арбитражно дело за Корпоративна търговска банка (КТБ).

Това става ясно от извънредно прессъобщение на Министерството на финансите по повод твърдения от последните дни на Радосвета Василева - дъщеря на бившия основен акционер в КТБ, а сега главен обвиняем за източването на банката Цветан Василев.

Без да предоставя съществени доказателства, Василева, която подчертава, че е завършила право в Сорбоната и е защитила докторат по право в "един от най-престижните университети във Великобритания (University College London)", твърди в няколко публикации на блога си, че българските власти лъжат и умишлено са дезинформирали обществото за резултатите от арбитражното дело на Оманския фонд.

След фалита на КТБ фондът заведе арбитражно дело с твърдението, че действията на българската държава и БНБ по отнемането на лиценза на КТБ и обявяването ѝ във фалит, както и отказът да се предостави ликвидна подкрепа или спасителен план нарушават Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Оман. Оманската институция претендираше за обезщетение в размер на 80 млн. евро. Цветан Василев силно разчиташе на изхода от делото, за да докаже правотата на позицията си, че КТБ е съсипана умишлено.

Министерството на финансите и БНБ обявиха на няколко пъти през последните месеци, че арбитражът е приключил в полза на България. "След като България представи две писмени защити, придружени от експертни становища и доказателства, през м. декември 2018 г. Държавният резервен фонд на Оман се отказа от исковете си, без право да ги предяви отново. В съответствие с този отказ, решението отхвърля окончателно исковете като неоснователни и осъжда ищеца да заплати всички разноски по делото на България", посочва МФ. По арбитражното дело са правени сериозни международни експертизи, които еднозначно доказват, че действията на българските власти са били обосновани.

Въпреки това Радосвета Василева цитира процедурните правила на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон (ICSID) във връзка с българското дело (Case No. ARB/15/43) и твърди, че няма начин то да е приключило без споразумение. Тя оборва и писмено изявление на международната адвокатска кантора, защитавала българската държава – Arnold&Porter, според което ищецът е оттеглил исковете си. Василева твърди, че страните в арбитража не могат да оттеглят исковете си, а могат да поискат прекратяване на процедурите.

"След като се твърди, че SGRF (Оманският фонд, б. р.) е оттеглил претенциите си и след като има арбитражно решение, единственият възможен вариант е да има споразумение, което е оформено като арбитражно решение", твърди Василева, базирайки на богатата си лична експертиза. Тя обаче не дава никакви доказателства за съществуването на предполагаемото по нейната логика "споразумение".

"Министерството на финансите категорично заявява, че българската държава не е подписвала споразумение, нито е плащала обезщетение по международното арбитражно дело, заведено от Фонда на генералния държавен резерв на Султанат Оман срещу Република България пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, Вашингтон, САЩ. Твърдението, че арбитражното дело е приключило със сключването на споразумение и изплащането на обезщетение от страна на българската държава не кореспондира с действителността и е плод на спекулации от страна на Цветан Василев и неговата дъщеря Радосвета Василева, публикувани на личния блог на Радосвета Василева", отговориха от ведомството на Владислав Горанов.

Като реакция Радосвета Василева публикува поредна статия, в която определя съобщението на МФ като "нелепо" и отново припомня логиката на разсъжденията си.

"Фактът, че Цветан Василев има дъщеря, не променя процедурните правила на ICSID. Държа да информирам читателите си, че баща ми не пише статии за моя блог, нито ми асистира в научно-изследователската дейност", завършва юристката.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?