Михаил Екимджиев: Страсбург защити свободата на словото у нас

Михаил Екимджиев

С решение от 2 октомври 2012 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) очерта границите на допустимата държавна намеса в работата на медиите и журналистите. Поводът е поредна жалба срещу България за незачитане на свободата на словото, посочва правозащитникът Михаил Екимджиев в коментар, публикуван в петък във в. "24 часа".

През 2004 г. журналист и национален всекидневник бяха осъдени за клевета, въпреки че дословно бяха цитирали изявления на прокурор във връзка с обвинения срещу бивш служител на МВР.

"На първо място ЕСПЧ анализира въпроса дали журналистът е длъжен да провери истинността на фактите, ако те са изнесени от представител на държавата. Въпреки че въпросът изглежда риторичен, националните съдилища приемат, че медията отговаря за верността на публикацията независимо кой е източникът на информация. Съдът в Страсбург дипломатично посочва, че не би споделил подобно виждане. Той припомня обществената значимост на публикацията и новинарския жанр, в който тя е поднесена. В този контекст всяко забавяне за допълнителна проверка би било в разрез с обществения интерес и с професионалния дълг на медията своевременно да предоставя актуална информация", разяснява Михаил Екимджиев.

ЕСПЧ отбелязва, че когато източникът на информация е представител на властите и това е категорично установено, разкриването на неговата самоличност от журналиста не е необходимо. Докато добросъвестният журналист може свободно да цитира длъжностни лица, последните трябва да бъдат изключително предпазливи при огласяването на факти от досъдебни производства, които могат да накърнят презумпцията за невиновност и да злепоставят обвинените. Поради това в случая засегнатият от публикацията би могъл да съди прокуратурата.

Впечатляващи са мотивите на съда в Страсбург и по повод възраженията на правителството, че в процесните публикации съзнателно са търсени ефектни заглавия и сензационно звучене. С пределно твърд тон ЕСПЧ обяснява, че нито държавата, нито дори националният съд могат да заместят преценката на медията за "техниката" на оповестяване. Припомня се азбучният факт, че за публицистиката са типични емоционалност, хиперболи и дори провокативност. За разлика от съдията журналистът по призвание е пристрастен. Поради това от него не може да се очаква да използва предпочитаните от съда изразни средства.

Съдът в Страсбург критикува и подхода на националните съдилища, които преценяват отговорността на медията от "обърната" времева перспектива. Националният съд трябва да преценява фактите, както са изглеждали в момента на публикацията, а не години по-късно, пречупени през доказателствата, които медията няма как да предвиди и априори да съобрази. Накрая Европейският съд призовава българските магистрати да си дават сметка за обществения отглас на техните решения срещу журналисти, които могат да окажат смразяващ ефект и да принизят обществената роля на медиите като "кучета - пазители на демокрацията", посочва адвокат Михаил Екимджиев в коментара си пред в. "24 часа".

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?