Митът "Пакт за стабилност""*

Пактът за стабилност на Югоизточна Европа, който бе подписан тържествено на 30 юли 1999 г. в Сараево, се превърна в мит, преди изобщо да може да даде положителни резултати. Бодо Хомбах, специалният координатор на Пакта, излъчваше заразителен оптимизъм. На Балканите, където очакваха дъжд от пари, го посрещнаха с отворени обятия.

Днес обаче страните от ЕС и балканските държави са сдържани в оценките си за Пакта за стабилност. Отпуснатите пари се оказаха под очакванията. В редица случаи одобрените проекти трябваше да преодоляват много бариери, преди да бъдат отпуснати парите за тях.

Много разочарования щяха да бъдат спестени, ако хората навреме бяха информирани за необичайно сложната структура на Пакта за стабилност и ограничените му финансови възможности. Пактът е подчинен на бюрократични правила, които трудно може да бъдат разбрани на Запад и остават почти непонятни на Изток. В него влизат страните от ЕС, Югоизточна Европа, Г-8, тоест и САЩ и Русия, Швейцария, Норвегия, Европейската комисия, НАТО, ОССЕ и не на последно място МВФ и Световната банка. Всеки член на Пакта обаче има различен ангажимент.

Бюрото на Пакта в Брюксел, в което работят около 30 сътрудници, не може да действа както намери за добре. То разполага с малък бюджет. Средствата, които се отпускат на Балканите, се изплащат директно на хората, които реализират проекти. Макар Пактът за стабилност да не е институция на ЕС, той бе интегриран в структурите на Съюза. Пактът обаче не може да решава кой проект в крайна сметка ще бъде реализиран и кой не. Специалният координатор не може да нареди на дадено правителство, на банка или на Европейската комисия да подкрепи този или онзи проект. Правителствата на страните-членки на Пакта, банките или Европейската комисия решават в крайна сметка дали да подкрепят или не даден проект.

На донорската конференция през март 2000 г. бяха одобрени 2,4 милиарда евро за пакет от проекти в рамките на Пакта. След една година започна реализицията на 201 от одобрените 244 проекта, предложени от югоизточноевропейските страни. Проектите се разпределят в три категории: демократизация и човешки права, икономика и сигурност. Подкрепят се например телевизионни програми, опазването на околната среда, защитата на правата на малцинствата, съставянето на учебници по история с обективно съдържание и медийни програми.

Лъвският пай от средствата на стойност 1,8 милиарда евро е предназначен за възстановяване на икономиката и най-вече за инфраструктурата. След като бъдат реализирани, проектите ще бъдат най-недвусмисленото доказателство за ефикасността на Пакта. Тяхното разработване и предпроектните проучвания естествено отнемат много време. Един от най-големите проекти ще бъде мостът на Дунав между Видин и Калафат. Разходите се оценяват на 190 милиона евро. Европейската инвестиционна банка е обещала кредит от 95 милиона евро. Строителството може да започне най-рано в края на 2002 година. Междувременно започна модернизацията на шосето между Дуръс и Кукъс в Албания.

Възстановяването на електроцентралите в Босна и Херцеговина се изчислява на 225 милиона евро, като Сараево ще участва с 28 милиона. Модернизацията на софийското летище е на стойност 210 милиона евро, 62 милиона от тях ще осигури българското правителство.

Медийните програми не изискват продължителна подготовка като инфраструктурните проекти. Впрочем възможно е едни проекти да противоречат на други, още повече че има десетки сходни програми, чиито организатори желаят да останат извън рамките на Пакта за стабилност. От първоначалните 33 медийни програми в рамките на Пакта започнаха да се реализират 23; 5 са в процес на подготовка, а други 5 отпаднаха. Медиите в Югоизточна Европа са на лов за сензации, тази тенденция едва ли ще се преодолее лесно. Сериозните вестници срещат трудности. На първо време става дума да не се допусне дискриминация на малцинствата в медиите. Като цяло нивото на политическата култура на Балканите трябва видимо да се повиши, за да се пресекат корените на национализма.

Амбицията на Бодо Хомбах не се изчерпва с реализирането на пакета от мерки за съживяване на района. Той се опитва да се изявява и на политическата сцена. Хомбах излезе с инициатива за периодични срещи на водещите политици в района и за обмяната на мнения. Една от заслугите на Пакта е, че през юни седем югоизточноевропейски страни се споразумяха да премахнат митническите ограничения след 2002 година.

При старта на Пакта за стабилност съществуваше убеждението, че перспективата за пълноправно членство в ЕС ще пресече национализма в страните от Югоизточна Европа. Нападенията на албански бунтовници в Македония попариха обаче надеждите за умиротворяването на Балканите. Жителите на югоизточноевропейските държави са наясно, че членството в ЕС е въпрос на далечното бъдеще. Проблемите на ежедневието до такава степен са обсебили вниманието им, че едва ли ги вълнува въпросът как Брюксел ще оцени поведението им.

В Югоизточна Европа, както и на Запад, се надигат критични гласове по адрес на Пакта за стабилност. Така например Хърватия и България не биха искали да бъдат поставяни вечно в категорията на размирните страни в района. Те се оплакват, че отпуснатите пари са твърде малко. 2,4-те милиарда евро наистина представляват само капка в морето. Приемането на босненските бежанци в европейските държави струваше милиарди. Само за възстановяването на Босна и Херцеговина след 1995 г. бяха отпускани 5,1 милиарда долара, без при това да се наблюдават осезаеми резултати. Някои програми на Пакта за стабилност не можеше да бъдат стартирани поради простата причина, че липсваха необходимите предпоставки за това.

Ако донорите не проявят по-голяма готовност, едва ли ще се реализират големи проекти. Пактът за стабилност все още не отговаря на очакванията , въпреки всичко обаче би могъл да се превърне в ядро на една нова балканска политика на Запада.

*Заглавието е на редакцията

© Copyright Mediapool