Българите все пак са русофилски народ, казва посланичката на Русия у нас Елеонора Митрофанова.
Тя е дала интервю за кореспондента на ТАСС в България Игор Ленкин, което посолството на Русия публикува във Фейсбук.
"Не харесвам думата "русофили", но въпреки това българите са хора, които имат много добро и грижливо отношение към Руската Федерация. Затова не е изненадващо, че имаше протести за премахване на санкциите, срещу закриването на руските телевизионни канали", посочва руската посланичка.
Присъствието ѝ в България досега е белязано от серия арогантни прояви, като върхът бе на 3 март, когато тя сравни Освобождението на България с нахлуването на Русия в Украйна.
Меdiapool публикува интервюто ѝ без редакторска намеса:
Как бихте могли да опишете днешните отношения между Русия и България?
Към днешна дата нещата не вървят така, както ни се иска. На политическо ниво комуникациите са изключително по определени теми, когато възникнат. Но на ниво общественост имаме много широки връзки.
Знаете ли, искам да ви кажа, че е много символично, че днес сме край този паметен знак на нашия прекрасен дипломат граф Н. П. Игнатиев, който е наричан "графът на всички българи". Това е човек, който е направил нова стъпка в дипломацията - той е бил защитник на българския народ и защитник на православието в Османската империя и затова е бил много известен сред народа. Това не е бил дипломат, който общува само с елитите. И тук, в България, тази традиция продължава. Имаме много добри връзки с много градове, с хора, с обществени организации, които много ни подкрепят.
И все пак разкажете малко повече за перспективите, особено във връзка с предизборната обстановка в България и датата – 145 години от Освобождението.
Мисля, че това са две различни теми. Тук се празнува и ще се чества 145-та годишнина от Освобождението, тук Русия я обичат и помнят. Нашата съвместна история е най-добрият лобист на Русия, защото тук на всеки километър има паметник на руските войници, улици са кръстени на нашите герои. Тоест това само по себе си е най-силната част от нашите отношения.
Ако говорим за политически отношения и следващите избори, то не очакваме нищо интересно и нищо принципно ново от тези избори. Не мисля, че в момента отношенията ще се променят драстично. Всичко ще зависи от това какво ще се случи на бойните полета.
Напоследък в София и други градове на България се провеждат проруски акции, акции срещу въведените антируски санкции, които пречат на развитието. Вашата не дипломатическа, а лична оценка за подобни събития?
Бих казала, че българите все пак са русофилски народ. Не харесвам думата "русофили", но въпреки това българите са хора, които имат много добро и грижливо отношение към Руската Федерация. Затова не е изненадващо, че имаше протести за премахване на санкциите, срещу закриването на руските телевизионни канали. Оксиморонът, който се изрече в Европейския съюз - че забраната на руските медии е борба за свободата на слово - всеки нормален човек разбира, че това е поредната глупост. Затова тук се проведе доста голяма демонстрация. Друг е въпросът, че не смятам, че ще има някаква промяна. Виждаме, че в Европа хората изискват едно нещо, а политическият елит прави каквото му се каже отвън.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
62 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Нагла мордорска тьотка.Руското посолство трябва да се затвори.Всички крепостни бг родоотстъпници които под лозунги за братство,славянство,освобождение.. и т.н.,крадат и ощетяват България за да си напълнят банковите сметки на сапун.
Ето 3-ма тъпи русофили готови да се обрежат и да приемат исляма!
Митрофанова, тоя руснак не му се ходи в Украйна, нещо да кажеш!? https://t.me/marshalvdv/18289
На вниманието на тъпите русофили:
„Идеалната Русия е православен Иран“
АЛЕКСАНДЪР СОЛДАТОВ 07 ФЕВРУАРИ 2023
Руската православна църква твърди, че православието е по-близко до исляма, отколкото до западното християнство. Това е новост в историята на религията и ясно изразена политическа тенденция.
По време на съгласувана с властите акция пред турското посолство в Стокхолм на 21 януари шведският радикал от датски произход Расмус Палудан изгори Корана. Два дни по-късно Едуин Вагенсвелд, лидер …
на антиислямската група „Пегида“ в Нидерландия, публично разкъса Корана в Хага. Последното оскверняване на най-свещената светиня на исляма предизвика буря от емоции в мюсюлманския свят. И в Русия.
Владимир Легойда, говорител на РПЦ и ръководител на Синодалния отдел за връзки с обществото и медиите, нарече инцидента „недопустим вандализъм“. „Човек не може да плюе върху това, което е свещено за другиго. Не трябва в политическата борба да се обиждат религиозни светини…“, предупреди говорителят на патриаршията.
Това не са просто протоколни формули. Напоследък ръководството на Руската православна църква засилва сближаването си с ислямския свят и все повече подчертава своята „източна идентичност“, която противопоставя „нас и мюсюлманите“ на „антихристиянския Запад, който нарича себе си християнски“…
Защо Иран?
Като смирен служител на върховната власт патр. Кирил не поставя под съмнение нейните изявления по светогледни теми. „Веднъж нашият президент Владимир Путин, … запитан от журналисти за отношението на православието към католицизма и исляма, отговори: „Ние сме по-близо до исляма“. Аз също мисля така“, признава главата на Руската православна църква преди няколко години по време на посещение в Казан.
„И ислямът, и православието, – обясни патриархът, – принадлежат към една и съща източна група. Така се случва, че Изтокът е по-малко отворен към новаторство“.
В речите на патриарха все по-често се чува „източна идентичност“, която замества доктрините за „рускии мир“ и „славянското братство“. Понятието „руски свят“ вече премина в категорията на агресивните дразнители и се превърна в нарицателно, докато „славянското братство“ днес се формира по-скоро около Украйна, на която всестранно помагат Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, Черна гора, Северна Македония и дори Сърбия, докато единственият съюзник на Москва остава беларуският режим, който почти беше свален от собствения си народ през 2020 г.
На среща с генералния секретар на Световната ислямска лига Мохамед Абделкарим Ал-Иса патр. Кирил отново подчерта: „Православните и мюсюлманите принадлежат към една и съща източна култура“. В исляма патриархът харесва това, че „стои твърдо върху догматите – които са основата на морала – и гледа с опасение на религиозния живот на Запада“. За настоящата глобална конфронтация между християнската и ислямската култура главата на РПЦ обвинява, разбира се, първата, тъй като западното християнство „деградира“: „Когато благочестивите мюсюлмани виждат какво се случва, не могат да го разберат. [На Запад] липсва дори базисен морал“.
На фона на Специалната военна операция руско-иранското сътрудничество се изпълва с ново съдържание. Иран се превръща във важен приоритет на външната политика на Москва. Иран е приоритет и за диалога на РПЦ с ислямския свят. В структурата на патриаршията функционира съвместна комисия по въпросите на исляма и православието с участието на ръководителите на Ислямската революция. По думите на патриарха тя формулира обща позиция за противопоставяне на „секуларизацията на съвременния свят“ и „защита на моралните ценности“. Общият враг на РПЦ и Иран е „надпреварата за материални блага и плътски удоволствия“.
Иран е особена страна както от религиозна гледна точка (населението му е шиитско, докато над 80% от мюсюлманите в света са сунити), така и от геополитическа (подложена е на строги международни санкции от Съвета за сигурност на ООН). Римокатолическата църква, която сега е критикувана от РПЦ, по-активно и успешно взаимодейства със сунитския мейнстрийм.
По инициатива и с участието на папа Йоан Павел Втори през 1986 г. в Асизи, Италия, се провежда първата съвместна молитва на християнски, мюсюлмански и други религиозни лидери. Той поставя началото на цяло движение в западното християнство, обединено от „духа на Асизи“. Първоначално РПЦ е част от това движение. Днес Ватиканът води значим богословски диалог с главния интелектуален център на сунитския ислям – университета „Ал-Азхар“ в Кайро. Московска патриаршия също изпрати свои представители в този университет, но внезапното ѝ „канонично нахлуване“ на африканския континент и рязкото охлаждане на отношенията с римокатолиците развалиха този диалог. Остава само Иран.
85435Ето как коментира тези процеси председателят на руския храм в Мадрид прот. Андрей Кордочкин: „Идеалната Русия, изградена върху „традиционни ценности“, е православен Иран. В тази парадигма държавният глава не е просто ръководител, а аятолах, който сам тълкува духовните въпроси, а църквата действа като негов ретранслатор. Точно затова той казва, че православието е по-близо до исляма, отколкото до католицизма. Ето защо обяви и шахидския принцип: Ние, като мъченици, ще отидем в рая, а те просто ще умрат“.
Отношението към исляма се е превърнало в нова разделителна линия между „почвениците“ и „западниците“ в РПЦ. Заслужилият професор по богословие Алексей Осипов формулира така несложното учение, което на практика стана официално в неговата църква: „Западът, Европа отдавна е загубила християнството… Никога не е имало антагонизъм [с исляма], това е лъжлива пропаганда!“.
Усилията на папа Франциск за прекратяване на военните действия в Украйна се разглеждат от православните активисти, следващи Рамзан Кадиров, като заставане на страната на „четвъртия ЛГБТ райх“ срещу християните и мюсюлманите в Русия.
Тайната на Христос и „ширк“
Всъщност богословският възглед за исляма е формулиран от патр. Кирил на Великден 2017 г. в детската болница в Москва: „Тук има и християни, и мюсюлмани; всички се обръщат към един и същ Бог Творец; и в отговор всеки от нас получава реална помощ от Бога“. При такова ниво на редукция на религиозността личността на Богочовека Иисус Христос, основата на християнството, става маловажна. В Новия Завет в този контекст се казва: „Всеки дух, който не изповядва Иисус Христос, дошъл в плът, не е от Бога, а е дух на Антихриста“ (1 Иоан. 4:2); „Който се отрича от Сина, няма Отец, а който изповядва Сина, има Отец“ (1 Иоан. 2:23).
Православната светоотеческа традиция обръща голямо внимание на различията между християнството и исляма. Според св. Григорий Паламà Коранът познава евангелското откровение за Христос, но съзнателно го отхвърля, смятайки го за изопачаване на истината. Светецът отбелязва, че приоритет на ислямския свят са външната експанзия и светският успех.
Константинополският събор от 1180 г. провъзгласява анатема на ислямската доктрина, тъй като тя отрича божествеността на Иисус Христос, а чинът на отричане от мохамеданството влиза в богослужението на Православната църква. Извършва се при мюсюлмани, кръстени като деца, които са били възпитани в ислямската вяра и са пожелали да се върнат към християнството.
Под ударите на ислямския свят – първо от Арабския халифат, а сетне от Османската империя – пада „пазителката на православието“ Византия, която е смятала себе си за последната християнска империя на земята.
Идеологията на Путинова Русия предлага смесица от двата основни „монотеистични конкурента“ – евразийска православно-мюсюлманска империя, и то в постмодерна среда, когато истинската историческа приемственост на религиозната традиция е изгубена и трябва да бъде възстановена.
Коранът подчертава фундаменталната разлика между християнската и мюсюлманската концепция за Бога: „Покланяйте се на Аллах и не Му правете помощници“ (4:36); „Аллах няма да ви прости, че Му давате за помощници други божества, но ще прости другите грехове на когото пожелае от Своите раби. Който измисля други божества за помощници на Аллах, извършва голям грях и никога няма да получи прошка от Аллах“ (4:48). Ислямската традиция нарича този грях „ширк“ и отнася към него християнското почитане на Бога-Троица.
На упрека, че „се покланя на трима богове“, руският средновековен светец Максим Грек отговаря: „Ако някой изповядва трима богове, да бъде проклет во веки веков, амин! Ние знаем един Бог, Творец и Създател на всички неща, Който има Слово и Дух, равночестни и тъждествени по божественост, събезначални и съприсносъщи, защото никога не е имало Бог без Слово и Дух… Един Бог в Троица, а не трима богове – да не бъде! Както умът, словото и духът – и трите – се наричат една душа, а не три души, така и кръгът на слънцето, светлината и лъчът – и трите – съставляват едно слънце, а не три слънца: такава е тайната на Светата Троица“.
В крак с модата
Ако говорим на научен език, тук е налице богословски ревизионизъм в угода на политическата конюнктура. Тъй като е необходимо да се мотивират православните за „свещена война“ със Запада, който включва и Украйна, това означава, че сега те са по-близо до исляма, отколкото до „неправилното“ християнство. Неслучайно в преамбюла на руския закон за свободата на съвестта православието и християнството са посочени като различни религии!
Западният римокатолицизъм е имал значително по-голям успех в диалога си с исляма, защото е по-малко зависим от конюнктурни практически цели и може да си позволи да се съсредоточи върху „теорията на въпроса“.
На този фон РПЦ, говорейки с езика на патр. Кирил, изглежда по-секуларна, по-въвлечена в реалния политически процес, отколкото предполагаемо „деградиралият“ римокатолицизъм. Неслучайно иранският шиизъм, който играе ролята на държавна идеология на Ислямската република, е по-близък до РПЦ, отколкото до сунизма, който е широко разпространен в геополитическото пространство и взаимодейства с Ватикана.
Вътре в Русия ислямът се развива по-пламенно от православието, което е лишено от своя глас. В този контекст показната лоялност на патриаршията към исляма може да се възприеме като един вид „залог за бъдещето“, когато ще трябва да живеем в съвсем различна политическа реалност…
* Източник: „Новая газета“, февруари 2023 г.
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/id,72118/view,article/
НЕ съм го объркал, защото каквато е била Русия през 18 такава е била и през 19 век. Такива като Митрофанова и Путин унищожиха Русия, която ни е освободила, паметника на ген. Скобелев е разрушен от болшевиките. Объркан си ти защото се кланяш на едно чучело наречено Русия, труп без душа, по-близък до исляма отколкото до православието.
Факт. И това обяснява много неща.Например защо са такива мизерници и защо държавата им е на последно място в ЕС по всички критерии,освен по отрицателните, по които обикновено е на челните места.
Oкaзвa ce, чe и дpугитe нapoди мaй нищo нe знaeли зa бългapитe. Cлушax гoлeмия бългapcки apтиcт Ивaн Бъpнeв, кoйтo жънe нaгpaди зa блecтящoтo cи пpeдcтaвянe в иcпaнcкия филм „Вacил“. Cъщo уcтaнoвил, чe иcпaнцитe НИЩO нe знaeли зa бългapитe. Въпpeки „мнoгoмилиoннoтo“ ни „cивo мoзъчнo вeщecтвo“, кoeтo ce pee пo cвeтa!? Eднa вeчep Ивaн зaпoчнaл дa ce oплaквa нa иcпaнcкия cи пapтньop кoлкo злe e в Бългapия и кaк cмe вce нa oпaшкaтa. Иcпaнeцът му peкъл дa пpecтaнe, щoтo вcичкo тoвa гo имa в Иcпaния в …
пъти пoвeчe. Ивaн Бъpнeв ce зacpaмил и peшил пoвeчe дa нe гo пpaви. Явнo e peшил дa ce излeкувa oт кoмплeкcитe cи зa нaциoнaлнa мaлoцeннocт, eжeднeвнo нacaждaни му oт cюpиятa мeдийни миcиpки, тpoлoвe и пcиxoпaти oт „coциaлнитe“ пcиxиaтpичecки „мpeжи“ – вoлнoнaeбни peтpaнcлaтopи нa pуcкaтa xибpиднa пpoпaгaндa.
Пepфeктнaтa дeфиниция нa pуcoфилcтвoтo, дaдeнa oт Димитъp Блaгoeв-Дядoтo, вce oщe e зaбpaнeнa oт pуcoфилитe зa изучaвaнe в училищe: „Pуcoфилcтвoтo e гpубo пoлитичecкo cуeвepиe, умишлeнo култивиpaнo cpeд нapoднитe мacи; пoлитичecкo знaмe, въpвeнeтo и вoювaнeтo пoд кoeтo нeизбeжнo вoди към пpeдaтeлcтвo и нaциoнaлнa кaтacтpoфa. Зaщoтo pуcoфилитe, плувaйки бeзoглeднo във вoдитe нa pуcкaтa диплoмaция, нeизбeжнo и фaтaлнo пpaвят oт Бългapия eднo cляпo и пocлушнo opъдиe в pъцeтe нa pуcкaтa зaвoeвaтeлнa пoлитикa нa Бaлкaнитe“. (Д. Блaгoeвъ, „Пpинocъ къмъ иcтopиятa нa coциaлизмa въ Бългapия”, 1906)
Имa мнoгo пpocтo oбяcнeниe зa зaблуждeниeтo нa Митpoфaнoвa, нo и нa пoвeчeтo pуcнaци, чe бългapитe били „pуcoфили“. Нямa oткъдe дa знaят кaкви ca бългapитe, cлeд кaтo нe ca ce cpeщaли c нopмaлни бългapи, a пoчти изключитeлнo c pуcoфили. Тe пък нямa дa им кaжaт, чe, пo дeфинициятa нa Блaгoeв, pуcoфилcтвoтo e cпeцифичнa и нaй-виcшa фopмa нa бългapcкo нaциoнaлнo пpeдaтeлcтвo. Aкo ли път някoй им гo кaжe, вeднaтa щe cкoчaт 100 чepвeни интeлeктуaлeцa (c или бeз пaпиoнки) и щe зaявят, чe ca pуcoфили, щoтo „oбичaли pуcкaтa култуpa“. Ecтecтвeнo, пoвeчe oт бългapcкaтa, нo нямa дa cи гo пpизнaят.
Колкото и да странно, понякога дори мУтрофанова е права! - zaдунаските циганистанци са изключително тъпоумен, г@ZoлиZки и както добре знаем 80% дебилен народ!