Много общини не са готови за по-голяма финансова свобода

Г-н Гагаузов, какви са вашите виждания за структурата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и как ще коментирате евентуално отделяне на негови части?

Имам различни варианти на структура, която предвижда петима заместник-министри. Кой ще бъде крайният вариант ще реша в зависимост и от специалностите на зам.-министрите, които ми бъдат предложени. Аз не виждам в обозримо бъдеще да се налага промяна в структурата на министерството като цяло и да бъдат отделяни от него една или друга структура. Напротив, считам, че функциите и задачите на министерството са достатъчно много, за да правим такива промени. Не се налага по нито една от главите и споразуменията с ЕС такова отделяне.

Дори и за Изпълнителна Агенция “Пътища”?

Не, не се налага тя да бъде местена. По досега постигнатите споразумения има две изпълнителни агенции, които ще са разплащателни по една и съща програма. С Агенция “Пътища” може би ще е обратно – тя ще е разплащателна за ангажиментите и на Министерството на транспорта, и на МРРБ.

Как гледате на желанието на министъра на администрацията да вземе част от функциите на МРРБ?

Считам, че не се налага такова нещо. Административната част е нещо, с което най-малко се занимава МРРБ. Тя не е обособена в отделна структура, която би могла да премине към Министерството на държавната администрация. Тук има звена, които се занимават с регионална политика или с регионално развитие и мониторинг, а не с държавна администрация. Не виждам звено, което би могло да бъде полезно на министъра на държавната администрация.

Ще се откаже ли БСП от някои обещания, свързани с МРРБ, заради коалиционните партньори и необходими политически решения?

Не, ние не се отказваме от нищо, което сме поели като ангажимент и ще го изпълняваме. Единствено стартът може за се забави, защото доста средства ще бъдат изразходени за пораженията от наводненията в страната. Ако това не се беше случило, с тях можехме допълнително да направим голяма част от пътищата. Но това по принцип няма да се отрази на плановите задачи, които имаме.

Друг е въпросът, че тепърва ще уточняваме приоритетите за обекти, които вече са започнати и трябва да се продължат, и тепърва стартиращите. Това най-вече се отнася за магистралите – коя по какъв начин ще бъде финансирана. Ще направим програма за целта. Не мисля, че нещо, което сме обещавали в предизборната кампания, може да бъде предмет на договаряне между политическите сили и то да не бъде изпълнено. Включително автомагистрала “Тракия” и всички останали обекти. Такива договорки аз не съм правил с никой.

Взето ли е вече политическо решение какво ще се прави с “Тракия” и с петролопровода Бургас-Александруполис?

Що се отнася до автомагистрала “Тракия”, нейното продължаване по какъвто и да било начин трябва да се реши от Министерския съвет. Това обаче ще стане след като се запознаем с решението на съда - и в зависимост от това дали то е положително или отрицателно, ще се вземе съответното политическо решение. Затова сега е още рано да се говори.

Нещата, които трябваше да се свършат от министерството по проекта Бургас-Александруполис, мисля, че са направени. Определени са участниците в изграждането на нефтопровода. От тук нататък те трябва да инициират създаването на дружеството за строежа, да съберат капитала, да заложат проектирането и да започнат да изграждат. Разбира се, ние като министерство ще ги подтикнем към по-бързи действия.

Още един проблем очаква политическо решение за продължението си – децентрализацията на местната власт. Какви са вашите виждания и предвид опита ви като кмет?

Процесът на децентрализация безспорно трябва да продължи. Такива са ни ангажиментите и от предизборната кампания, и от множеството срещи с Управителният съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Първо, аз считам, че работната група трябва да се опресни като състав, ясно да се дефинират задачите ѝ с няколко различни срока на изпълнение, в зависимост от последователността на изпълнение на тая програма. Говорим за процес, а не за еднократно решение. За да се доведе до успешен край децентрализацията, трябва да се определят стъпките, по които тя ще се осъществява, да се набележат сроковете за това. Заедно с НСОРБ да поемем съответните ангажименти, ние като правителство, и те като представители на местните органи на самоуправление за тяхното изпълнение.

Трябва да се прецени и как това ще се отрази на отделните категории общини, тъй като те имат различни интереси и по отношение на децентрализацията. За едни от тях това е глътка въздух и свобода на действие. За други би означавало невъзможност да изпълняват определените от закона ангажименти. Така че ще действаме и внимателно, и максимално бързо.

Как ще се реализира второто ниво на самоуправление, заложено в правителствената програма?

Различни са вижданията, но трябва да е ясно, че говорим за второ ниво на самоуправление, което би трябвало да стане партньор на областния управител, който представлява второто ниво на държавната власт.

Т.е. трябва първо да определим какви ще са функциите на това второ ниво на местно самоуправление, как то ще обедини усилията на съответните общини, така че предоставяйки му определени правомощия, то да може да ги осъществява. Говоря за това, че дори в отделните области различните по обхват и мощност общини трябва в известен смисъл да делегират някои от правомощията, които имат по закон, на това второ ниво на местно самоуправление.

От друга страна държавата би могла да му предостави досега делегираните на общините дейности и правомощия, така че то да има достатъчно възможности да влияе на цялостния живот на тази територия. В противен случай, то би било някакъв консултативен орган, каквато не смятам, че е целта на второто ниво на местно самоуправление.

Да разбирам ли, че това е в по-далечна перспектива?

Може да се каже, че това е в средносрочен план. Не толкова далечно бъдеще, защото някои от правомощията, които ще бъдат предоставени на местните власти, не биха могли да се осъществяват от доста от общините. Например грижата за инфраструктурата не е по силите на по-голяма част от общините, още повече с ресурсите, с които в момента разполагат. Това, което им се предоставя от бюджета, е напълно недостатъчно. Ще трябва да се търсят нови съвременни форми на финансиране, включително и усвояването на средствата от ЕС.

Това предполага изграждането на добър административен капацитет, който може да се концентрира в значителна степен именно в това второ ниво на местно самоуправление, без разбира се, да се изземват функции по благоустрояването или други дейности, които са в правомощията на общините.

Предишният екип в МРРБ работи върху законопроект за Черноморското крайбрежие, който обаче остана на хартия. Докога ще продължат строежите в курортите в разгара на сезона?

Строителни площадки по курортите сигурно ще има още няколко лета, но въпросът е да се спазва нормалната практика в активния сезон да се прекрати всякакво строителство в комплексите. Зная за големите икономически интереси на инвеститорите в курортите, но това не би трябвало да пречи на онези, които са осъществили инвестициите си. В Слънчев бряг и Златни пясъци например инфраструктурата е изградена на 90 процента и работещите по другите 10 на сто пречат. Освен ролята на кметовете на тези общини, трябва да се постигне регламентиране на строителните процеси в курортите, така че да не се пречи на туризма.

Относно начина на изграждане на обектите, съгласен съм, че в редица случаи са нарушени и законови изисквания. Затова ще помоля този проектозакон за Черноморието да бъде ускорен, да се консултира с общини, чиято територия засяга, за да се пристъпи към обществено обсъждане и разглеждане в парламента.

С него ще може ли да се въведе и строителна забрана за активния сезон?

Аз мисля, че най-заинтересовани от това са именно инвеститорите в тези обекти и те би трябвало да настояват за приемането на такъв закон, а не по всякакъв начин да лобират той да не бъде приет. Там наистина би могъл да се регламентира и периодът, в който не би трябвало да се извършват строителни работи, макар че този проблем може да се реши и по друг начин.

Какво може да очаква ВиК-секторът от новия екип на министерството?

Би трябвало да очаква една стратегия за развитие, тъй като вече са договорени и значителни средства, които трябва да бъдат вложени в този сектор. Знаете, че започна сериозно инвестиране отзад напред по пътя на водата – от пречистването на отпадните води, след това обновяването на ВиК-инфраструктурата, може би скоро ще дойде ред и на пречиствателните станции за питейни води и на строежа на нови питейни язовири.

Всичко това се осъществява с решаваща помощ на средствата най-вече по програма ИСПА и ще продължи с финансиране от структурните фондове и най-вече Кохезионния фонд на ЕС. Така че изискванията, които се поставят пред отрасъла, предполагат изразходването на сериозен ресурс, след това по линията на амортизационните отчисления неговото акумулиране за обновяване и на останалата част от инфраструктурата. Всичко това е твърде отговорно, интересите в редица случаи на общините и на държавата в този сектор се разминават и това е ключовото място, което трябва да бъде регулирано в тази стратегия.

Разбира се, трябва да се види и по какъв начин ВиК-дружествата ще продължат да експлоатират мрежата си – т.е. каква ще бъде формата на управление на тези дружества. Има искания за преобладаващо участие на общините, както и тези дружества да са изцяло на местната власт. Не считам, че това би могло да бъде масова практика, тъй като голяма част от общините не са в състояние да инвестират в тези дружества и може да се стигне до криза за вода в някои от тях. Така че ще се запазят ангажиментите на държавата, респективно на МРРБ и ще направим всичко възможно да помогнем на по-голяма част от общините.

Именно собствеността на ВиК-ата е един от основните проблеми за тяхната регулация.

Там няма неизяснена собственост, а има собственост, която се претендира от различни страни. Основното противоречие, на което се основават общините, е че по Закона за общинската собственост ВиК-мрежите са техни. Изключение са включените в активите на търговските дружества, което означава автоматично, че не са общински.

Не е толкова важно чия е собствеността, а в какво състояние е, как се експлоатира, дали има излишни загуби, повишаващи цената на водата. Това са и критериите, по които 8-9 водни дружества ще получат финансиране от ЕБВР под формата на грант от 75% за оздравяване на ВиК-мрежата и да сведат до минимум загубите на вода. В Русе и Бургас  вече стартира тази програма.

Като говорим за бюджет, какво ще поискате приоритетно за 2006 г?

Най-тясното място в инвестиционната дейност на министерството е именно секторът ВиК. Там са нужни поне по стотина милиона на година, за да може за няколко години да се преодолеят най-важните проблеми, свързани с доизграждане на започнати питейни язовири, довеждаща мрежа до населените места и подмяна на съществуващата.

Следващите приоритети са геозащитата и мониторингът на свлачищата, за което почти няма средства. Друг проблем, който е свързан и с усвояването на кредита от Световната банка, е кадастърът. Разбира се има и други проблеми, но ако успеем с този бюджет да решим тези, ще продължим със следващия по останалите.

Ще има ли промени за служителите в МРРБ?

Трябва да си призная, че ще има значителни размествания в съществуващи сега ресори в министерството. Ще предложа сформиране на някои звена, които според изискванията на Закона за устройство на територията не са били създадени досега. Заедно с колегите, които ще дойдат, ще направим добре функционираща структура. В следващите един-два месеца ще има период на напасване. Няма да има уволнения в министерството, а хората ще се мотивират да работят по-усилено. Изключително се дразня от липсата на добро взаимодействие между отделните звена в министерството и не бих позволил да си пишат писма помежду си, когато са едно срещу друго в коридора. Така че ще има и действия, които да ускорят работата на администрацията.