Може ли законът за гравитацията да бъде приложен и към щатския долар?

Дали след повече от две десетилетия, през които САЩ купуваха и потребяваха много повече от това, което произвеждаха, вече е настъпило времето за плащане на сметката? Все повече банкери и финансисти от цял свят, които се събраха във Вашингтон през уикенда на годишните срещи на МВФ и Световната банка казват, че това време е близо, или че ако все още не е наближило, и това ще стане.

"Сегашната пропаст между нарастването на реалното вътрешно търсене и реалното производство не може да бъде поддържана до безкрайност", подчерта МВФ в последния си обзор за световната икономика. Дисбалансите в икономиката на САЩ в момента са толкова големи, че представляват "значителен риск" за световната финансова стабилност, се посочва в обзора на фонда.

Американската икономика от години отправяше предизвикателства към закона за гравитацията, като трупаше големи търговски дефицити почти всяка година през последните две десетилетия. И понеже растежът през по-голямата част от 90-те години бе твърде силен, икономиката действаше и като прахосмукачка, "засмуквайки" годишно стотици милиарди долари чуждестранни инвестиции.

Резултатът бе невъзможно упражнение по баласиране - огромна потребност от чуждестранни валути на фона на неуморимата вътрешна валута - което накара да кършат ръце централните банкери навред по света, защото не можеха да повярват, че САЩ ще продължат по този начин.

Дефицитът по текущата сметка - обединяваща търговията със стоки и услуги и баланса по приходните плащания - през първата половина на годината достигна около 242,5 млрд. долара и е на път да стигне рекордните 500 млрд. долара през 2002 година. Според МВФ, САЩ в момента поглъщат около 6% от световните спестявания, за да финансират дефицита си.

Япония, измъчена от стагнацията на своята икономика, изнасяше около 1,5% от световните спестявания, голяма част от тях - за САЩ. Икономистите в МВФ и навсякъде другаде по света се опасяват, че инвеститорите могат внезапно да вгорчат положението на долара - било то защото цените са станали твърде високи, било защото те вече не вярват в способността на САЩ да регистрират по-висок растеж от останалата част на света.

"След "балона" на фондовия пазар и след технологичния "балон", последният останал очевиден "балон" е доларът", казва Фред Бъргстин, който е директор на Института за международна икономика във Вашингтон. Рязък спад на долара ще направи чуждестранните продукти по-скъпи в доларово изражение, задушавайки експорта за САЩ и растежа в света.

Досега износът за САЩ винаги е бил един от най-важните източници за растеж в света. Според Бъргстин евентуален срив на долара все пак е малко вероятен, като се има предвид стабилността на икономическите устои на САЩ. Но той смята, че една корекция на курса е неизбежна, а администрацията на президента Джордж Буш трябва да действа изпреварващо, като се намеси на финансовите пазари, за да поевтинее доларът с още 10-20%.

"Доларът наистина поевтиня значително, и то по напълно естествен начин, през първите шест месеца на годината, а това не се отрази отрицателно на инфлацията", казва той. От юли насам обаче щатската валута леко поскъпна. Американските производители от години настояват за по-слаб долар, твърдейки че скъпият долар е основната причина за стагнацията на промишления износ.

Американският министър на финансите Пол О'Нийл обаче настояваше, че обменният курс се определя от пазарните сили. Той дори твърдеше, че дефицитът по текущата сметка е счетоводна абстракция, която има твърде малко значение в реалния свят на бизнеса. Ако парите от чужбина се вливат на американския пазар и поддържат долара скъп, казва той, това отразява единствено относителната привлекателност на САЩ като инвестиционна дестинация.

"Какво точно очаквате от нас да направим по този въпрос?", попита един високопоставен американски представител. Представители на МВФ признават проблема, отбелязвайки че "идеалното решение" за дисбаланса ще бъде Европа и Япония да ускорят собствения си растеж, като направят пазарите си по-гъвкави и по-открити.