МС прие закона "Антикорупция", Борисов се страхува от лов на вещици

Министерският съвет прие законопроекта за създаване на Бюро за борба с корупцията по високите етажи на властта, която е поредната нова структура, която ще се заеме с хроничната болест на българските институции. Премиерът Бойко Борисов е дал подкрепата си, но срещу гаранции, че Бюрото няма да се превърне в инструмент за репресии и лов на вещици, какъвто бе аргументът му срещу създаването на независима анткорупционна прокуратура по румънски модел.

Бюрото за борба с корупцията ще има достъп до всички регистри, при определени условия ще искат падане на банковата тайна, а институции като ДАНС ще може да му дава информация в 14-дневен срок. Всеки сигнал ще се разглежда от двама инспектори. Според вицепремиера Меглена Кунева, която представи проекта, в бюрото ще работят около сто инспектори.

Като пример за "лов на вещици" премиерът е посочил случващото се с ген. Димитър Шивиков, който бе принуден да напусне армията, след като прокуратурата го обвини в престъпно използване на труда на подчинени за ремонт на имота му. Основното притеснение на Борисов идва от създадената възможност Бюрото за борба с корупцията да започва проверки по анонимни сигнали. От там и премиерът дава неточния пример с ген. Димитър Шивиков, за когото първоначално се говореше, че е натопен с анонимен сигнал, но после се разбра, че става дума за проверка на военна полиция.

Вицепремиерът Кунева, чийто екип подготви законопроекта и организира общественото му обсъждане, обяви, че няма да отстъпи от философията му. Така анонимните сигнали остават. Друг спорен момент бе кой ще избира шефа на бюрото. В законопроекта пише, че той ще се посочва от премиера и ще се назначава с указ на президента. Патриотичният фронт обаче настоява изборът да се прави от Народното събрание.

Кунева каза, че е разговаряла с всички партии от управляващото мнозинство и е срещнала широка подкрепа. Поради това тя няма да отстъпи от предложението си. "Аз не търся консенсус, аз търся сила. Например ръководството на ДАНС не се избира от Народното събрание. Консенсусът не е най-важен в случая, а силата", заяви Кунева.

Тя съобщи, че е възприела идеите за разширяване на кръга от хора, които ще бъдат проверявани от бюрото. Така към първоначалния кръг ще се присъединят хора, които работят с европейски пари, директорите на болници, ректорите на държавните университети и пр.

Вицепремиерът призна, че дълго е дискутирана темата дали бюрото да може да се самосезира по медийни публикации. Притеснението е било, че институцията може да използва т.нар. "медии бухалки", за да започва действия срещу неудобни на властта хора. Кунева каза, че за да не се случва това, имената на разследваните няма да се обявяват до окончателно приключване на проверките.

Инспекторите трябва да насочат проверките към високите етажи на властта, подчерта Меглена Кунева. "Ллица, които са на високи публични длъжности, лица, които боравят с много голям публичен ресурс, например европейски фондове, и лица, които са рискови групи, например директори на болници, които имат достъп до средства от НЗОК. Не може 63 процента от проверките да са за така наречените "малки риби", а това, което наистина притеснява хората - високият риск, корупционен, публичната длъжност и достъпът до публичен ресурс някак си да остават встрани от нашето внимание", коментира тя.

По-късно в интервю пред бТВ Кунева изрази мнение, че директорът на бюрото трябва да идва от системата на МВР, като посочи, че не смята, че е нужно да има юридическо образование.

Меглена Кунева и правосъдният министър Христо Иванов са се разбрали и по спорния въпрос за проверките на магистратите. Проблемът възникна след представянето на проекта за Закона за съдебната власт на правосъдното министерство. В него е заложено съдебният инспекторат да проверява за разминаване на доходите на съдиите, прокурорите и следователите. Същото фигури обаче ще трябва да се проверяват и от Бюрото за борба с корупцията. В крайна сметка се разбра, че съдебният инспекторат ще извършва първоначалните проверки, а след констатирането на нередност ще предава случая на бюрото.

Все още не е ясно какъв ще е бюджетът на Бюрото за борба с корупцията по върховете на властта. Знае се, че общо 10 000 политици, високопоставени държавни служители и магистрати ще попаднат под ударите на новото специално законодателство.

При установено разминаване между приходите и притежаваното имущество от над 10 000 лева ще започва официално разследване. Ако има доказателства за извършено престъпление, случаят ще се предава на прокуратурата.

Бюрото трябва да обединява част от функциите на Сметната палата, Комисията за разкриване на конфликта на интереси и БОРКОР. В закона изрично е посочено задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицата, с които висшият служител е във фактическо съпружеско съжителство.

Законът "Антикорупция" въвежда строги ограничения за лицата, заемащи висши публична длъжности. Те няма да имат право в продължение на една година от освобождаването си да сключват трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, както и да участват в обществени поръчки.

Ако разпоредбите бъдат нарушени, санкции ще има за служителя, който ги е нарушил, но и за търговското дружество, което го е наело.

Директорът на бюрото и неговият заместник ще имат право да искат от съда дори разкриване на банковата тайна за проверявано лице. Инспекторите, които ще извършват оперативната дейност по проверките на висшите чиновници, също ще преминават през тест за почтеност. Дейността на бюрото ще се проверява ежегодно от независим външен одитор.

Ръководството на Националното бюро ще трябва да отчита дейността си на всеки три месеца в интернет, както и да представя годишен доклад в Народното събрание.