МС указва през 1978 кога започва "Възродителния процес"

Днес в Министерския съвет бяха представени фотокопия от разсекретени документа на Министерския съвет, които хвърлят светлина върху организирането и провеждането на т.н. Възродителен процес, както и върху механизмите на комунистическата цензура преди 1989 г.

Първият разсекретен акт е

Разпореждане № 56 за подмяната на личните паспорти на гражданите на НРБ

от 29 септември 1978 година. То е отпечатано в единствен екземпляр и е подписано от председателя на МС Гриша Филипов, от главния секретар на МС Иван Шпатов, секретаря на партийно-правителствената комисия по отбранителната промишленост и началника на отдел "Правен" на Министерски съвет. В него се казва, че подмяната трябва да започне през 1981 година и да приключи през 1985 година. Като "изпълнителните комитети на народните съвети, ръководствата на министерствата, другите централни ведомства и организации да провеждат широка политико-разяснителна работа за осигуряване подмяната на паспортите при пълен ред и в определени срокове."

Вторият разсекретен акт, с отношение към Възродителния процес, е Решение №131 на Бюрото на Министерски съвет от 12 юли 1985 година за одобряване на проект за

Указ за вътрешно преселване и заселване

на отделни лица и семейства, който предлага на Държавния съвет на НРБ да издаде указ съобразно този проект. Поверителното Решение 131 е размножено в 2 екземпляра. В одобрения Указ се казва, че "преселването от едни райони и заселването в други на отделни лица и семейства може да се извършва и от съображения за сигурността на страната и на обществения ред". Към Министерски съвет се създава Централна комисия по преселването и заселването, като негов началник е зам.председател на МС и членове, определени от председателя на МС, тогава Гриша Филипов. Към Окръжните народни съвети се създават комисии, които предлагат на Централата кого да преселят и заселят. "Решението на Централната комисия е окончателно и не подлежи на обжалване." МВР изпълнява решенията на Централната комисия, като "не се допуска създаването на нови селища или квартали с компактни маси от преселени лица и семейства."

Поучителен, от гледна точка на начина на организиране и осъществяване на държавната цензура в средствата за масова информация, представлява разсекретеното Постановление №28 от 22 юни 1973 година за "утвърждаване на Правилник за задачите на управлението за

опазване на държавната тайна в средствата за масова информация

при Министерски съвет и за организацията на тази дейност в НРБ." Тук трябва да се направи обаче, следното уточнение, че освен нормалните за всяка една държава тайни, в тоталитарния комунистически лагер в понятието "тайна - държавна и служебна", влизат и идеологически претенции към гражданите, което размива границата между политическа цензура и държавна тайна, така както член 1 от Живкова Конституция (от 1971г.) поставя Компартията преди държавата и цялото общество.

Тайното Постановление 28 от 1973 г. нарежда да бъдат назначени щатни платени отговорници в медиите за пазенето на държавната тайна. Дори поименно са изброени БТА,Телевизията, Кинематографията, Партиздат, вестници, комитети, БАН и др., за които се отнася тази заповед. Казано е дори, че те ще получават до 15 % върху основната заплата като допълнително възнаграждение, само и само да опазят да не изтече или да не бъде открадната държавната или служебната тайна. " Управлението за опазване на държавната тайна в средствата за масова информация при Министерски съвет да засили взискателността и непримиримостта по изпълнение на 187 разпореждане и други актове на МС за ликвидиране на слабостите и за недопускане разгласяване на държавна и служебна тайна чрез СМИ."

В Правилника за задачите на споменатото Управление при МС на НРБ, което е част от апарата на МС, се казва, че опазването на тайната "в средствата за масова информация и пропаганда има за цел защитата на държавните интереси, военно-икономическия потенциал и сигурността на страната."

Всичко подлежи на контрол - печатници, редакции, бюлетини, научни доклади съобщения, музеи, панаири. "Не подлежи на контрол класическата литература, преводната литература, която се преглежда и се преиздава без изменение и други материали, определени от началника на управлението."

За цензури се назначават "опитни и политически подготвени служители с необходимото образование." Работата на тези хора е в пълна тайна, защото се забранява "да се разгласяват формите, методите и столът на тяхната работа от ведомствата, организациите и лицата , на които е известна тази дейност. Управлението осъществява своята дейност в тясно взаимодействие с МВР и МНО." На пета страница от поверителния досега документ се казва дори, че " по указание на правителството Управлението може да извършва предварителен контрол със собствени сили на някои по-важни и сложни материали."

По-надолу четем, че "при нужда преглежда ръкописи, литература и др. материали, подготвени за изнасяне от страната". Обучава и провежда квалификационни мероприятие за повишаване на бдителността на служителите, предлага разширение на Списъка от фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, както и решава кое ще забрани за публикуване и кое ще остави за служебно ползване от тесен кръг ведомствени и партийни началници. Всичко, което се печата в полиграфическите предприятия, минава през погледа на хората от Управлението.

" Когато установи, че са обнародвани материали с

погрешни формулировки, извращаващи политиката на БКП

и на правителството или представляват в извратен вид марксистко-ленинската идеология, Управлението своевременно информира съответните партийни и държавни органи." Цензурите могат да спират издания, да правят картотека за справки и консултации за медиите и ведомствата по въпросите на тайната, събират отчети, пишат препоръки.

Контролът е предварителен и последващ, връзките са тесни както между щатните, така и между нещатните служители, опазващи тайни. Дори министрите и шефовете на ведомствата не могат да утвърдят своите списъци с данни, представляващи държавна тайна, преди това да направи Управлението. "Нарушителите се наказват дисциплинарно, независимо от отговорността по Наказателния кодекс"- пише в заключителните разпоредби на Постановлението, като се казва още, че при случаи на неопазване на тайната трябва веднага да се уведомят органите за разследване.

Така в 19 страници е описан механизмът на държавната цензура, която в тоталитарни времена не прави разлика между партийност и държавност.

Споделяне
Още от