Мюфтийството задлъжняло към бюджета, защото не ползвало протекции

Милионите задължения на Главното мюфтийство към бюджета били натрупани, защото вероизповеданието спазвало законите, не укривало приходи и подавало данъчни и осигурителни декларации. Над 8-те млн. лева дългове показвали, че мюфтийството не се ползвало с протекциите на изпълнителната, законодателната или съдебната власт. В противен случай можело и да нямат финансов проблем.

Това се казва в становище на Главното мюфтийство по повод поредните промени в Закона за вероизповеданията, които първоначално предвиждаха данъчна амнистия за дълговете на изповеданията, натрупани до края на 2018 г. След като се разбра, че изменението се прави основно за да се опростят дълговете на мюфтийството, ГЕРБ даде заден и предложи отсрочване на дълговете до 10 години.

Компромисният текст беше приет с единодушие от водещата парламентарна комисия по вероизповеданията в четвъртък и предстои да бъде гласуван окончателно в зала следващата седмица.

Обяснения

На заседанието на комисията по вероизповеданията отново беше обяснено, че се търси решение за дълговете на мюфтийството, тъй като то не може да ползва отпуснатата от държавния бюджет субсидия за издръжка. Причината е, че сметките на изповеданието се запорират.

Отново беше припомнено, че в края на миналата година парламентът реши изповеданията, към които се числят над 1% от хората при последното преброяване, да получават по 10 лева на вярващ всяка година. Беше заложена и вратичка, че ако тази сума не може да бъде осигурена в пълния си размер, финансирането не може да е под 15 млн. лева. Изключението засяга православната църква, която би трябвало да получи около 40 млн. лева според броя на вярващите, но през тази година ще вземе 15 млн. лева. Парите за мюфтийството са около 5 млн. лева.

Държавното субсидиране се обяснява с нуждата от ограничаване на чуждото влияние върху изповеданията в страната и в частност върху мюсюлманското, което получавало пари от Турция за заплатите на имамите.

Съмнения

Текстовете за отсрочване на задълженията не срещнаха критики от депутатите от комисията по вероизповеданията. Очаквано те се подкрепят и от мюфтийството, което в становището си посочва, че е склонно да приеме замяната на амнистията с отсрочване "в името на търпимостта между различните групи в обществото, за да не остава чувството за създадени привилегии за религиозната институция на мюсюлманите".

В него се обяснява още, че задълженията към бюджета са натрупани заради проверките от страна на НАП, а от мюфтийството се определят като "най-ревизираното" изповедание. Освен това били засегнати от противоречиви съдебни решения по данъчните ревизии, както и от споровете с организацията на Недим Генджев, заради които изчезнали счетоводни документи.

От мюфтийството отбелязват, че са голям длъжник, защото са голям работодател и "голям приносител към държавния фиск". Приоритет било джамиите да са отворени и в тях да има свещенослужители, а не да няма задължения.

"Всички внушения за акумулиране на средства предостатъчни за всички разходи на изповеданието, включително и за погасяване на данъчните му задължения в кратък срок, са лъжа и целят, както лично опозоряване на хора от изповеданието, така и създаване на обществени противопоставяния", пише в становището. В него се казва още, че два имота вече били продадени на публична продан, а десетина са обявени за такава от частни съдебни изпълнители, които начислявали и такси за около 200 000 лева.

"Внесеният законопроект е еманация на корупционна зависимост между политическия елит и рекетиращото го дианетско формирование в страната, претендиращо да управлява съдбините на мюсюлманите сунити в България", пише в остро становище на Мюсюлманското сунитско ханефитско изповедание. В него се казва, че опрощаването или отсрочването на задълженията на мюфтийството е държавна помощ, за която трябва да се уведоми Европейската комисия. Допълва се, че мюфтийството има хиляди имоти, 700 000 дка земеделски земи, 20 000 дка гори и над 300 000 дка пасища.

От организацията допускат, че с 10-годишното отсрочване давността на задълженията може да изтече.

Един от вносителите на предложението за отсрочване - Менда Стоянова (ГЕРБ), обаче заяви, че давностният срок спира да тече с отсрочването на дълговете. Добави, че лихвата по отсрочените задължения е идентична с тази по Данъчно-процесуалния кодекс. Тя отново повтори, че в Закона за вероизповеданията изрично се записва ред за отсрочване на техните дългове, тъй като процедурата по данъчните закони била за стопански субекти.

"Най-скандалното нещо в закона"

За разлика от гласуването на отсрочването на дълговете, приемането на друг текст от законопроекта не мина толкова гладко. Става въпрос за уточнението, че държавните субсидии за източното православие се дават на Българската православна църква, а тези за мюсюлманското изповедание - на Главното мюфтийство. Така се елиминират претенциите на организацията на Генджев към парите от бюсжета.

Този текст беше определен като "най-скандалното нещо в закона" от депутата от "Атака" Павел Шопов. Неговата теза е, че така Българската православна църква, която има специален статут, се приравнява на мюсюлманското изповедание и в частност на Главното мюфтийство. Освен това се правел опит да се обхванат всички мюсюлмани под една шапка, а те имали право да решат сами кои са духовните им представители.

От мюфтийството отхвърлиха тази теза и добавиха, че за разлика от православната църква мюсюлманското изповедание подлежи на регистрация и "утре може да бъде заличено".

"Ако излезе, че се определят две вероизповедания, които ще получават помощ от държавата, това е дискриминация и не е приемливо", коментира и ловчанският митрополит Гавриил. Според него не е нужно в текста за субсидиите въобще да се изписва Българската православна църква, тъй като тя така или иначе отговаря на изискванията за финансиране.

"Изброяването не касае легитимността на едно или друго изповедание. То е само за нуждите на субсидията", обясни Йордан Цонев от ДПС и припомни, че решението за отпускане на пари на изповеданията било, за да се ограничи влиянието на чужди държави, които им дават пари за издръжка. "Всички сме съгласни, че правим това (отпускането на субсидия - б.а.), за да прекратим влиянието на дианета. Кой взе субсидията от дианета? Мюфтийството, кажете!", каза Цонев.

"Ние взехме парите. Признаваме си", беше отговорът.

В крайна сметка с гласовете на ГЕРБ и ДПС този текст беше приет от комисията. Против гласува представителят на "патриотите" Шопов, а от "Воля" бяха "въздържал се".

Комисията по вероизповеданията отхвърли новия опит на "патриотите" за ограничаване на финансирането от чужбина на изповеданията, които получават субсидия от българския бюджет, както и за отчитане на даренията. Срещу тези идеи се обявиха почти всички основни изповедания. "Патриотите" направиха неуспешен опит за прокарване на такива текстове и в края на миналата година. Отхвърлянето на идеите им беше повод за поредния скандал в управляващата коалиция.