Надежди за пробив на конференцията за Близкия Изток

Надежди за пробив на конференцията за Близкия Изток

Държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс се срещна в понеделник с представители на Израел и палестинската автономия в последен опит за сближаване на позициите преди началото на Мирната конференция за Близкия Изток, съобщават световните информационни агенции.

Райс, външният министър на Израел Ципи Ливни и бившият палестински премиер Ахмед Корая целят постигането на обща декларация преди срещата в Анаполис във вторник. Президентът на САЩ Джордж Буш, който трябва да присъства на конференцията, заяви, че остава лично ангажиран с мирния процес в региона.

Надеждите за положителен резултат от форума са породени от потвърденото от страна на Сирия участие. Очаква се представители на общо 40 страни да уважат срещата. Дамаск вече предложи срещата да се използва и за подновяването на мирните разговори с Израел, чиято основна тема са Голанските възвишения. Този въпрос обаче не присъства в дневния ред на конференцията.

Тя ще започне във вторник в сградата на американската Военноморска академия в Анаполис, щата Мериленд. Вечерта преди официалния старт Буш ще проведе среща в Белия дом с министър-председателите на Израел и палестинската автономия Ехуд Олмерт и Махмуд Аббас.

Всички страни от региона ще изпратят свои представители с изключение на Иран. Сянка на съмнение тегне и върху участието на Сирия, след като Дамаск реши да изпрати заместник-министър като свой представител на конференцията. Въпреки това Израел приветства решението на Сирия да участва и определи това като “позитивен знак”.

Въоръжената групировка Хамас, която владее ивицата Газа, няма да изпрати хора в Анаполис. Конференцията ще стартира с встъпително слово на Джордж Буш. Изявленията след него ще направят Махмуд Абас и Ехуд Олмерт.

Израел и палестинците трябва да разрешат въпросите около ивицата Газа, Западния бряг и Източен Ерусалим, които бяха поставени със създаването на Израел през 1948 година. В мирната конференция двете страни виждат възможност за подновяването на преговорите по между си.

“След седем години в задънена улица, президентът Буш и държавният секретар Райс дават възможност пред нас и израелците да продължим тези преговори”, заяви преговарящият от страна на Палестинската автономия Саеб Ерекат пред СиЕнЕн.

Според него основното различие между тази и други конференции, посветени на десетилетния конфликт, е и фактът, че другите арабски държави ще присъстват. Ерекат определи тази ситуация като обнадеждаваща.

Спорни теми

АФП, цитирана от БТА, изброява основните спорни теми между израелците и палестинците.

1. Създаване на палестинска държава и нейни власти. Палестинците искат да обявят създаването на суверенна държава на Западния бряг и ивицата Газа. Израел настоява тя да е демилитаризирана и той да държи контрол над въздушното ѝ пространство и външните ѝ граници.

2. Определяне на границите на палестинската държавна структура, съдба на селищата. Официално палестинците настояват Израел да се изтегли от всички окупирани след юни 1967 г. територии, включително от Източен Ерусалим.

Палестинският президент Махмуд Абас заяви, че палестинците искат "неразделена и удобна за обитаване държава с границите от 1967 г." "Общата площ на Западния бряг и ивицата Газа е 6205 кв. км и ние искаме тези 6205 кв. км", каза Абас. Той обаче изрази готовност да приеме "промени в границите на едно или друго място".

Израел категорично изключва връщане към границите отпреди 1967 г. Той възнамерява да анексира зоните, където са събрани най-големите еврейски селища на Западния бряг. Те са обитавани от над 250 000 заселници, особено около Ерусалим.

Палестинците настояват за пълното демонтиране на селищата. През 2005 г. Израел едностранно премахна всички еврейски селища в ивицата Газа и още четири изолирани селища на Западния бряг.

3. Статут на Ерусалим

През 1967 г. Израел завладя източната (арабска) част на Ерусалим и я анексира. Той счита града за своя "неразделима" столица.

Палестинската автономна власт иска да превърне Източен Ерусалим в столица на евентуалната бъдеща палестинска държава и твърди, че това не подлежи на договаряне.

По време на преговорите в Кемп Дейвид през 2000 г. тогавашният израелски премиер Ехуд Барак разби едно табу, като за пръв път предложи разделяне на суверенитета върху Ерусалим, предлагайки периферните арабски квартали да преминат под палестински суверенитет, а другите да се ползват с широка автономия.

Барак предложи също специален статут за Комплекса на джамиите в Източен Ерусалим, който е построен върху мястото на унищожения в древността Соломонов храм. Барак обаче изключи палестински суверенитет върху тази част от града.

4. Съдбата на бежанците

Палестинските бежанци наброяват над четири милиона души. Става дума за палестинците, които са били прогонени от територията, която през 1948 г. стана държавата Израел, както и за техните потомци.

Палестинците винаги са настоявали Израел да признае правото на завръщане за тези бежанци на негова територия, съгласно резолюция 194 на Съвета за сигурност на ООН.

Израел категорично отхвърля въпросното "право на завръщане", защото, ако бъде приложено, то ще сложи край на еврейския характер на тази държава. Израел казва, че приема настаняването на тези бежанци в бъдещата палестинска държава.

5. Контрол над водните ресурси.

Израел си заделя 80 процента от подпочвените води на Западния бряг. Палестинците искат по-справедливо разпределение, предвид по-бързото нарастване на палестинското население и хроничния недостиг на вода.

6. "Еврейският характер" на Израел.

Ехуд Олмерт изисква палестинците да признаят Израел като "държавата на еврейския народ" като отправна точка на мирните преговори. Палестинците отхвърлят това искане, защото за тях приемането му би било равносилно на отказ от "правото на завръщане" на техните бежанци в Израел.

7. График.

Палестинците искат да се определи крайна дата за сключване на мирен договор, за предпочитане преди изтичането на мандата на президента на САЩ Джордж Буш през януари 2009 г. Израел отказва задължаващ график, въпреки че премиерът Ехуд Олмерт "изрази надежда" да бъде постигнато споразумение през 2008 г.

Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: