Намаляват от 4 до 10 пъти глобата за издаване на данъчна тайна

10 пъти намалява минималният размер на глобата за издаване на данъчна тайна, максимумът на наказанието пада 4 пъти. В сегашните разпоредби на Данъчния процесуален кодекс разгласяването или използването на данни, представляващи служебна тайна, се наказваше с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв., ако тези действия не подлежат на по-тежко наказание. В поправките на кодекса, които правителството ще гледа утре, размерът на глобата намалява от 500 до 5000 лв.

В същия член на кодекса остава и условието нарушителите да се лишат от правото да заемат длъжност в данъчната администрация, макар че с поправките се разширява кръгът на институциите и длъжностните лица, с право на достъп до информация от данъчните досиета на граждани и фирми.

Досега достъп до данъчните досиета имаха само служителите на данъчната администрация, и то от съответната служба, където е регистриран данъкоплатецът. Размяната на информация между службите ставаше по строго определен ред от главния данъчен директор. Получаването на информация от данъчно досие от други държавни служби ставаше само след съдебно разпореждане.

Според поправката в кодекса, този тип информация, наречена служебна тайна, вече ще се получава и след писмено искане от министъра на финансите, както и от ръководителите на структурните звена във финансовото министерство, които са юридически лица. Такива са Агенция "Митници", Бюрото за финансово разузнаване, Агенцията за държавни вземания. Управителят на НОИ и оправомощени от него длъжностни лица също могат да получават тази информация по писмено искане.

Разширяването на ползвателите на данни от данъчните досиета не спира дотук. Със същата формулировка - "по писмено искане", са включени и всички органи на изпълнителната власт, когато това е предвидено със закон като правомощие на този орган или на ръководената от него администрация. Така в кръга на институциите с достъп до данъчните досиета попадат МВР, НСИ, Комисията за защита на потребителя.

Ако служители от която и да е от изброените по-горе институции злоупотребят с информацията от досиетата, според кодекса наказанието им се изразява в намалялата като размер глоба от 500 до 5000 лв. Другата санкция - да нямат право да заемат длъжност в данъчната администрация, тях по принцип не ги касае.

В Данъчния процесуален кодекс е записан и нов член, според който данъчният орган, независимо от други разпоредби, отказва данъчен кредит по сделка - част от поредица от две или повече зависими сделки, когато е констатирана измама или невнасяне на данък във връзка с някоя от сделките от поредицата.

Единственото изключение при отказите ще бъде в случаите, когато данъкът е платен по новосъздадената "ДДС сметка" на доставчик изцяло, и то в месеца на издаване на данъчния документ.

Новата разпоредба явно цели да неутрализира част от поправките в Закона за ДДС, гласувани от парламента под давлението главно на юридическия съветник на бюджетната комисия Ангел Савов. С тези промени на практика се обезсили правото на данъчната администрация да отказва кредит на веригите от фирми, които се опитват да източват бюджета чрез фиктивни сделки по ДДС.

С промените в ДПК се доуточнява и срокът, в който могат да се поправят данните в данъчните декларации. В новия вариант на текста еднозначно е записано, че промени в текста на декларацията се допускат, ако не е изтекъл срокът за плащане.

Променя се и схемата за разпределение на средствата от допълнителния фонд на данъчната администрация, който се набира от приходите от разкритите данъчни нарушения и измами и е в размер на 25% от тези приходи. Към премиите, които досега взимаха данъчните и които на практика зависеха единствено от собствената им дейност, сега се включват и служителите на министерството на финансите.

Допълнителният фонд, който досега бе на разпореждане на данъчната администрация, ще се разпределя от финансовия министър.

Досега 65% от парите от този фонд се използваха за капитални инвестиции, а 35 % - за допълнително материално стимулиране. Сега делът за инвестиции в сградния фонд на данъчната администрация се намалява от 65 на 60%. Процентът за стимулиране нараства от 35 на 40 и тук към данъчните се включват служителите във финансовото министерство. Каква част от средствата ще отиват за допълнително стимулиране на данъчните и каква - за добавка към основната заплата на служителите в министерството, може би ще стане ясно, ако финансовият министър оповести наредбата, която трябва да регулира това. Друг открит въпрос е какво се разбира под служители в министерството на финансите - само работещите в централното управление на ведомството или всички служители, за каквито например се водят и тези в агенция "Митници". Както е известно, митничарите имат свой фонд за допълнително материално стимулиране.