Настъплението на йеменските хуси принуждава държавите от Персийския залив да направят труден избор

Превземането от йеменските бунтовници хуси на крайбрежието на Йемен по Червено море променя баланса на силите в района на Персийския залив, засилва позициите на Иран и поставя Саудитска Арабия и съседните ѝ държави пред труден избор: да понесат нарастващите икономически щети или да потърсят разбирателство с Техеран.

Като си осигуриха позиции с излаз към Баб ел Мандеб – един от най-важните морски търговски маршрути в света - подкрепяната от Иран групировка откри втори фронт за натиск, застрашавайки саудитския износ на петрол, който беше пренасочен заради затварянето на Ормузкия проток.

Според регионални представители и анализатори логиката е проста: като заплашват корабоплаването в Червено море, докато Иран блокира Ормузкия проток, Техеран и хусите могат да повишат цените на петрола и да ускорят инфлацията, като същевременно ограничат възможностите на региона да разчита на Вашингтон за разрешаване на кризата.

По думите им стратегията цели да принуди държавите от Залива да направят категоричен избор: да понесат нарастващите икономически щети от ограниченията върху износа на петрол и иранските удари или да потърсят диалог с Иран, за да защитят търговията, енергийните доставки и икономическата стабилност.

"Превземането от хусите на стратегически острови в близост до Баб ел Мандеб променя правилата на играта“, заяви анализаторът на Близкия изток Фаваз Гергес. "Това променя баланса на силите и дава на хусите значително по-големи възможности да оказват натиск върху Саудитска Арабия, държавите от Залива, САЩ и световната търговия, както в геополитически, така и в икономически план.“

ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЗАЛИВА ЩЕ УЧАСТВАТ В СРЕЩА МЕЖДУ ОМАН И ИРАН, ЗАСЯГАЩА ВЪПРОСА ЗА ОРМУЗКИЯ ПРОТОК

Рияд пренасочи голяма част от износа си на суров петрол през пристанища на Червено море, след като войната на практика затвори Ормузкия проток от другата страна на Арабския полуостров. В петък обаче Саудитска Арабия затвори тръбопровода, по който се транспортираше петролът, след като той беше атакуван.

Съобщенията, че Тръмп е отказал да удовлетвори искането на Саудитска Арабия САЩ да нанесат удари по хусите, наред с нарастващите икономически загуби, засилват убеждението в някои столици от Залива, че преговорите с Техеран вече не са въпрос на избор, а необходимост за самосъхранение, съобщиха представители на региона пред Ройтерс.

Насрочената за вчера среща в Оман на външните министри на арабските държави от Залива с иранския им колега Абас Арагчи беше отложена заради разногласия относно условията на разговорите, съобщи източник от Залива пред Ройтерс. На срещата трябваше да бъде обсъдено евентуално споразумение за Ормузкия проток.

Срещата беше част и от усилията на Оман и Иран да договорят временна рамка за регулиране на корабоплаването през протока – ключов маршрут за световния износ на петрол.

Външният министър на Оман Бадр ал Бусаиди заяви, че насрочената за вчера регионална среща в Салала е била отложена "с цел да се постигне консенсус“.

"Оставаме ангажирани с насърчаването на диалога, който подкрепя стабилността и дългосрочното сътрудничество в нашия регион“, написа той в Екс, без да уточнява причините за отлагането.

Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви в неделя, че е имал добри разговори с престолонаследника на ОАЕ шейх Халед бин Мохамед бин Зайед Ал Нахян в Делхи в кулоарите на срещата на върха на лидерите на БРИКС.

"Съгласихме се да оставим миналото зад гърба си и да гледаме към бъдещето и към това как можем заедно да градим това бъдеще“, каза той.

Дилемата пред държавите от Залива е, че географията не може да бъде променена. Десетилетията на конфронтация не са променили един прост факт: разположението на Иран в непосредствена близост до енергийните и търговските маршрути на региона го превръща в неизбежен фактор във всеки разговор за сигурността в Залива.

Независимо от отношението на лидерите от Залива към Ислямската република, Иран остава реалност, която те не могат да заобиколят или просто да пренебрегнат. Конфликтът, предизвикан от американските и израелските атаки срещу Иран, провали десетилетия дипломатически усилия за ограничаване на влиянието на Техеран в региона.

В неделя, попитан дали е обезпокоен от срещата на държавите от Залива с Иран, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че това е тяхна работа.

НАСТЪПЛЕНИЕТО НА ХУСИТЕ ПОКАЗВА ПОЕТАПНА ИРАНСКА СТРАТЕГИЯ

Алекс Ватанка от Института за Близкия изток заяви, че за държавите от Залива въпросът все повече може да не е дали имат доверие на Иран, а как да защитят интересите си и да се справят с военните действия, които Вашингтон не може бързо да прекрати. Това може да ги тласне към паралелна дипломация с Техеран и с течение на времето към по-широка стратегия за сигурност, която да не зависи единствено от САЩ.

"Държавите от Залива осъзнават една проста реалност – че може да се наложи сами да постигнат споразумение с Иран, независимо дали това ще засегне американските интереси, или не, защото Америка не може да ги измъкне от тази безизходица“, каза той.

Ескалацията възражда конфликт, който предхожда с много години войната между САЩ и Иран. Хусите, които произхождат от зейдитското шиитско малцинство в Йемен, водиха поредица от войни със Саудитска Арабия, преди да превземат Сана през 2014 г., което на следващата година доведе до водена от Саудитска Арабия военна намеса.

Въпреки продължилите години въздушни удари и трансгранични бойни действия хусите оцеляха, разшириха военните си възможности и се превърнаха в един от най-ефективните регионални съюзници на Иран.

Хусите продължават дългогодишния си конфликт с Рияд, но същевременно използват стратегическото си положение, за да оказват влияние далеч извън границите на Йемен и да се превръщат във все по-ценен съюзник за Техеран.

"Хусите не са традиционни проксита“, заяви бившият американски преговарящ Арън Дейвид Милър. "Те могат да превърнат географското си положение в оръжие и да окажат драматично въздействие върху международната икономика и световния петролен пазар.“

Друг регионален представител заяви, че настъплението на хусите е поредната стъпка във внимателно обмислена стратегия на Техеран. "За Иран това е игра на шах. Те планират следващия си ход. Не задействат всичките си козове едновременно от паника“, каза представителят.

"Хусите са единственият останал съюзник на Иран сред прокситата му, който разполага със значителни оперативни възможности.“

Икономическият натиск на Вашингтон върху Иран дава резултат, но според източник от Залива той има и непредвиден ефект – кара американските партньори в региона да преосмислят дали могат да си позволят да продължат конфронтацията с Техеран.

По БТА