НАТО продължава да играе незаменима роля

Преди време, когато бях част от опозицията на комунистическата диктатура, си мислех, че ако някога Желязната завеса изчезне, ако комунизмът рухне и Варшавският договор бъде разпуснат, съществуването на НАТО като главен инструмент на политиката на "сдържане" също ще се обезсмисли. Но след като Желязната завеса наистина започна да се вдига и аз навлязох в практическата политика, много бързо осъзнах колко наивен съм бил и колко важно е НАТО да продължава да съществува. Всъщност започнах да смятам, че Организацията на северноатлантическия договор тепърва се изправя пред голямото си историческо изпитание: дали ще има куража да приеме новите европейски демокрации и по този начин да докаже истинския си ангажимент да защитава ценностите, които е била призована да брани при създаването си.

Алтернативата е да покаже, че не ѝ стига смелост и че все още е здраво впримчена в начина си на поведение от времето на Студената война - нежелаеща да се замесва в създаването на нов световен ред. Изглежда обаче, че мнозина от тези, които в края на 80-те и в началото на 90-те бяха най-ревностни защитници на правото на НАТО да продължи да съществува, сега се питат дали тя вече не е отживелица. И обратното, мнозина, които се съмняваха че алиансът ще има смисъл в бъдеще, сега са сред най-убедените му защитници. Аз съм един от тези, които искрено вярват, че алиансът има незаменима роля - днес, а вероятно и в бъдеще. И колкото повече НАТО се задълбочава в разсъждения за ролята си, толкова по-важна ще бъде тя. Наистина, има признаци, че навлизаме в епоха, в която НАТО трябва сериозно да преосмисли бъдещето си и след това да действа бързо, за да превърне вижданията си в поредица от конкретни и смели стъпки.

За да намери новия си облик, НАТО трябва да направи две неща.

Първо, алиансът трябва да стигне до ново и безпогрешно определение на подхода си към другите части на света, да вдъхне на този свой подход духа на абсолютно равенство и да започне да го задълбочава с чрез институционално и практическо сътрудничество.

НАТО се опитва да промени качеството на отношенията си с Русия и това безспорно е важно; но вършейки това, не бива да посява дори и зрънце на съмнение, че по-заможното Северно полукълбо се съюзява срещу други части на света и по този начин увеличава пропастта, която го разделя от останалия свят. Поради тази причина - но не само заради това - НАТО трябва да изгради отношенията си с Китай, Индия, Африка и други части на света.

Второ, НАТО трябва - и това е в нейн интерес - да отвори вратите си за новите европейски демокрации, като в същото време определи границите на възможното си бъдещо разширяване. В противен случай бъдещото разширяване няма да има смисъл. /Всички балкански страни и всички "неутрални европейски демокрации" несъмнено са смятани за възможни кандидати за бъдещо членство/. Да се твърди, че прокарването на такава граница, ще създаде нова Желязна завеса, значи да се затъва в света на Студената война, в който единствената мислима граница е тази, която ни отделя от нашите врагове и следователно тя трябва да е от бодлива тел. Освен това НАТО ще трябва чувствително да ускори вътрешните си преобразувания.

Надявам се, че 11 септември е накарал всеки да разбере, че на мястото на единствения могъщ и ясно ситуиран стратегически враг от миналото - "Империята на Злото"- отдавна вече се е появил може би много по-опасен враг: съществуващото на много места зло, което е изтънчено, но трудноуловимо, и чиято империя, средоточие или ос, не бих се наел да посоча /макар че някои режими определено повече служат на злото, отколкото други/.

Какво означава такава трансформация? По-малки, но по-мобилни, силни и технически напреднали въоръжени сили, високо специализирани и способни на незабавни съвместни действия при различни мисии. И, което е важно, добре координирано развитие на разузнаването, анализите и гражданската защита за опазване на хората и имуществото.

Последният въпрос, който НАТО трябва да има предвид е фактът, че тя стои на два крака - един европейски и един американски. Съобразявайки се с напредъка на европейската интеграция, алиансът трябва много ясно да заяви как възнамерява да реши този проблем - дали ще се опре на единия крак или на другия или и на двата.

Алиансът вероятно ще обсъди тези въпроси на ноемврийската си среща на високо равнище в Прага. За Чешката република е чест и отговорност да бъде определена за домакин на дебатите по толкова важни въпроси. Това ще стане в Прага, където по стечение на обстоятелствата преди 11 години имах удоволствието да обявя разпускането на Варшавския пакт.

Вярвам, че освен да предложи членство на няколко европейски страни - включително трите балтийски държави, и по този начин да затвори символично и завинаги ерата на разделянето на света от свръхдържавите - НАТО ще постигне преди всичко важен напредък в своето самоопределение. Надявам се НАТО ясно да потвърди желанието си да работи с Русия и други големи и важни държави в днешния свят като равноправен партньор. Нека НАТО демонстрира, чрез конкретни решения, решимостта си да се изправи лице в лице срещу необичайните и коварни опасности, които заплашват света.

По БТА