Лидерите на страните от алианса одобриха план за готовност за бързо действие

НАТО създава сили за бързо реагиране в Източна Европа

Плевнелиев: България ще участва активно в плана

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, британският премиер Дейвид Камерън и президентът на САЩ Барак Обама в Нюпорт

В опит да се противопоставят на руската агресия лидерите на НАТО одобриха план за готовност за действие, според който се създават сили за бързо реагиране с база в Източна
Европа. Предстои да се реши къде ще бъдат разположени силите, които ще могат бързо да се мобилизират, ако страна членка на алианса от региона бъде атакувана.

Решението бе взето в петък на срещата на върха на НАТО в Нюпорт, Уелс.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че силите за бързо реагиране отправят ясно послание към всеки потенциален агресор и това послание гласи: Дори не си помисляйте да нападате някой от нашите съюзници, защото ще се сблъскате с целия Алианс.

Патрулните полети на НАТО над балтийските страни и други мерки по въздух, суша и море, които вече са в действие, ще бъдат разширени, като част от плана за готовност за действие.

Расмусен поясни, че силите за бързо реагиране ще включат няколко хиляди военни от сухопътните сили и военноморските, които ще могат да се разполагат бързо, до няколко дни.
Те ще осигурят постоянно присъствие на НАТО в Източна Европа и страните от Алианса ще дават своя принос за тези сили на ротационен принцип.

Генералният секретар добави, че няма окончателно решение относно мястото, на което ще бъдат базирани силите за бързо реагиране. Той обаче добави, че Полша, балтийските страни и Румъния са изразили готовност на тяхна територия да бъде разположена базата на ударната група на тези сили.

Инициативата по създаването на тези сили за бързо реагиране цели да успокои страните от бившия съветски блок, присъединили се към Алианса и притеснени от руските действия в Украйна, отбелязва Ройтерс. "Създаването на тези сили е ясно послание, че НАТО защитава всичките си съюзници по всяко време", увери Расмусен, цитиран от ДПА.

Британският премиер Дейвид Камерън вече заяви, че Великобритания иска да участва с 3500 военни.

По повод на руските предупреждения относно евентуалния опит на Украйна да се присъедини към НАТО, Расмусен заяви, че трети страни не могат да налагат вето по въпроса за политиката на разширяване на алианса, предаде Ройтерс.

Относно Грузия той поясни, че лидерите на НАТО са се договорили за важни мерки за подпомагане на напредъка на страната към членство.

Готовност за помощ на Ирак срещу "Ислямска държава"

Изправени пред друга международна криза - тази в Ирак, лидерите на НАТО заявиха готовност да помагат на Багдад да се справи с заплахата на джихадистите от "Ислямска държава". Андерс Фог Расмусен обаче посочи, че иракското правителство досега не
е поискало подобна помощ, предаде АП, цитирана от БТА.


В Нюпорт Барак Обама и Дейвид Камерън призоваха своите колеги от НАТО да се присъединят към коалиция от страни, която ще има основна роля в борбата с "Ислямска държава". На призива откликнаха 10 страни членки и партньори и това са Германия, Франция, Италия, Дания, Полша, Турция и Канада, както и Австралия, която не е
страна членка. Начело на коалицията ще са САЩ и Великобритания, посочва ДПА.

Генералният секретар съобщи, че страните от НАТО ще засилят сътрудничеството си при обмена на информация за чужди бойци, завръщащи се от близкоизточни страни.

Расмусен съобщи още, че според лидерите на НАТО мащабни кибератаки срещу някоя от страните членки могат да бъдат смятани за атака срещу целия Алианс.

Варшава ще е домакин на следващата среща на върха на НАТО

В края на форума беше обявено, че следващата среща на върха на НАТО ще бъде след две години в полската столица Варшава, където бе сложен край на бившия Варшавски договор (военния съюз на бившия съветски блок-бел.ред.).

Това се възприе като още един сигнал, че НАТО остава привързана към ангажимента си да защитава членовете си от Източна Европа, отбелязва АП.

В Нюпорт лидерите на Алианса освен това се съгласиха да спрат съкращенията на средствата за отбраната и да постигнат напредък по изпълнението на целта, поставена от НАТО да заделят по 2 процента от БВП за отбраната в продължение на 10 години, посочва Ройтерс.

Засега тази цел се изпълнява само от САЩ, Великобритания, Гърция и Естония. Полша също обещава да увеличи разходите си за отбрана на 2 процента от БВП.

Вторият ден на срещата на НАТО протече в момент, в който в Минск беше договорено прекратяване на огъня между Киев и проруските сепаратисти. По този повод Расмусен изрази надежда, че това споразумение ще постави началото на политически процес,
предаде Франс прес.

Генералният секретар освен това увери, че НАТО няма намерение да пренасочва системата си за противоракетна отбрана срещу Русия, както и че основополагащият договор Русия-НАТО остава в действие, предаде ИТАР-ТАСС. Договорът е от 1997 г. и установява отношенията между Алианса и Русия. В него двете страни заявяват, че повече няма да се смятат един друг за противници.

На срещата в Уелс генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен представи приемника си Йенс Столтенберг и посочи, че той ще встъпи в длъжност на 1 октомври.

България ще участва активно в Плана за готовност за действие на НАТО


Всички оценяваме тази среща на върха като изключително навременна, историческа, и сме горди, че бе приет сериозен пакет от документи и решения, както и че бе беше постигнат пълен консенсус по всички въпроси, заяви президентът Росен Плевнелиев, обобщавайки резултатите от срещата, цитиран от БТА.

Като най-важен за България резултат от срещата президентът Плевнелиев посочи приемането на Плана за готовност за действие, с който се подобрява готовността на алианса и способностите му за бърз отговор. България ще участва активно в предвидените в плана мерки, като всички мерки са на равнище интегриране с други държави, увери той. Елементи от системата за командване и управление трябва да бъдат разположени по протежението на целия източен фланг, включително България, заяви президентът в изказването си на сутрешното заседание на Северноатлантическия съвет.

Президентът на САЩ Барак Обама обяви много важна инициатива, специално за България и Румъния, която е свързана със сътрудничество между САЩ, Румъния и България в зоната на Черно море чрез подобряване на готовността, обучение, тренировки и съвместни учения. Тази инициатива на Вашингтон е изключително навременна и заедно с Румъния ние я приветстваме и се надяваме да бъде изпълнена със съдържание, заяви Плевнелиев.

"Разбира се, ще трябва да докажем разбирането на всяка от държавите членки, включително на България, че трябва да инвестираме повече в отбрана. Отбраната не се подарява, тя е колективно усилия", изтъкна той. Именно за това в приетото комюнике изразен категоричният ангажимент и пълен консенсус на всяка от 28-е държави членки, че в следващия период до 10 години ще бъде постигнат така важният параметър за увеличаване на разходите за отбрана до 2 процента от БВП.

"Давам си сметка, че досега ние не сме били достатъчно ефективни в интеграцията на нашата армия с нашите съседи и в разработването на съвместни проекти по линия на инициативите като интелигентна отбрана, свързаност на силите и "рамкови нации". Това ще се промени, като държавен глава и върховен главнокомандващ съзнавам много добре, че ние можем да имаме ефективна защита на народа и гаранции за сигурност единствено и в рамките на семейството на държавите от НАТО", каза президентът.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?