Близо 90 000 военнослужещи ще участват в най-мащабното учение на НАТО от десетилетия насам, известно като "Steadfast Defender 2024", което ще започне следващата седмица и ще продължи до месец май, заяви в четвъртък върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа генерал Кристофър Каволи, предаде Ройтерс.
"Алиансът ще демонстрира способността си да подсили евроатлантическата зона чрез трансатлантическо придвижване на сили от Северна Америка", заяви той. В учението ще участват всички 31 страни членки, както и Швеция, която все още не се е присъединила официално към Алианса.
В статия на Financial Times от септември 2023 г. се посочва, че се очаква учението да включва между 500 и 700 въздушни бойни мисии и повече от 50 кораба.
Основният сценарий на учението е проверка на способностите на съюзниците при хипотетично руско нападение на съюзническа територия и задействане на чл. 5 от Северноатлантическия договор.
Чл. 5 гласи, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от страните в Алианса, ще се разглежда като нападение срещу всички тях. Той е бил задействан само веднъж през 2001 г., след терористичните атаки на "Ал Каида" срещу Съединените щати.
Учението ще бъде и първо по отношение на техническите възможности, използвайки географски данни от реалния свят за създаване на по-реалистични сценарии за войските.
Едно от най-големите учения на Алианса досега беше Trident Juncture, което се проведе в Норвегия през 2018 г. В него се включиха около 50 хиляди военни от всичките 29 държави от НАТО плюс войници от Швеция и Финландия.
Преди това НАТО проведе голямо военно учение през 2015 г., в което се включиха около 36 хил. войници.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Добре че не са включили в учението и Украйна подобно на Швеция защото тогава Третата световна война щеше да ни налази.
Владислав Наков
11 ч. ·
Янис Варуфакис: Има ли изобщо смисъл от НАТО?
Преди около десетилетие се насладих на неофициален разговор с бивш началник-щаб на силите на НАТО в Европа. Американецът, убеден републиканец, беше откровен, когато го попитах дали НАТО остава подходящ за целите си. „Зависи как определяте целите му“, отвърна той с усмивка. Попитах как ги определя. „Тройно“, каза той. „Първо, за да ни задържи в Европа. Второ, за да не допуснем руснаците. Трето, за да потискаме Германия. Нито …
един анализ за ролята на НАТО в Европа, с който съм се сблъсквал оттогава, не е по-точен или пророчески.
Беше началото на септември 1971 г. Майка ми ме беше завела с такси до бутиков хотел в озеленено северно атинско предградие, за да посетя любимия си чичо и нейн любим брат. Преди да излезем от колата тя ме прегърна и прошепна думи на смелост в ухото ми: Виждаш ли, хотел "Пефкакия" беше превзет от ESA, версията на Гестапо на гръцкия военен режим, която го беше превърнала в килия за задържане на ВИП дисиденти. Това, което видях вътре, включително измъченото лице на чичо ми, гарантира, че от 10-годишна възраст разбирам какво означава да живея в брутална диктатура.
Всички си спомнят, че източноевропейските страни бяха комунистически диктатури. От Балтийско море през Полша до Черно море имаше еднопартийно управление, а народите бяха подчинени на милостта на тайните полицаи. По-рядко обсъждан е фактът, че преди половин век три от сегашните държави-членки на Европейския съюз са били фашистки диктатури: Португалия, Испания и Гърция. Но тази история на западноевропейските народи, работещи под десни, ултранационалистически, фашистки режими, е актуална сега, когато преживяваме прилив на национализъм, морална паника заради мигрантите и бежанците и копнеж за силни мъже или жени, които да направят нашите страни "страхотни отново”. С тазгодишните избори за Европейски парламент на хоризонта има важни уроци в тази полузабравена история.
Израснах в предполагаемата люлка на демокрацията Гърция, управлявана от тирани, кълнящи се във вярност на идеология, която не е твърде различна от тази, която днес се завръща в Европа. Фигури от елитната власт като чичо ми - който по това време беше управляващ директор на Siemens в Гърция - се надигнаха срещу това и се провалиха. Но две години след като го посетих онзи ден, през ноември 1973 г., студенти спонтанно окупираха най-престижния гръцки университет "Атински политехнически университет". След пет славни дни, през които центърът на града беше временно освободен от режима, армията навлезе в града и с колона от американски танкове начело ликвидира въстанието в университета. След танка, който смаза предната врата на "Политехниката", командоси и жандармеристи - подбрани заради тяхната фашистка вярност - почистиха останалата съпротива. Седмици след това полицейските клетки щяха да ехтят от писъците на студенти, измъчвани там.
Въстанието бе потушено, но режимът така и не възстанови равновесието си. Няколко дни по-късно бригадният генерал свали от власт полковниците и отведе десния режим още повече към неограничена жестокост. Този пароксизъм на авторитаризъм се появи в най-комичната си форма на нашите телевизионни екрани: новинарските бюлетини се четяха от сурови, униформени и наградени армейски офицери, които лаеха заповеди на своите зрители.
Шест месеца по-късно, може би в отчаян опит да стабилизират своя режим, нашите диктатори прекалиха с опит да разширят властта си над независимата Република Кипър. Всичко, което успяха да направят, беше да предизвикат брутална турска инвазия на острова, която доведе Гърция и Турция до ръба на войната и доведе до безброй мъртви, ранени и разселени кипърци - трагедия, чиито последици все още са с нас, под формата на грозната зелена линия, разделяща острова и до днес. Човек може да си помисли, че един военен режим ще поддържа въоръжените си сили, но този епизод разкри слабостта на Гърция. Той също така смаза икономиката ни точно когато падането на Бретън Уудс и петролната криза поставиха глобалния капитализъм във водовъртеж. В рамките на дни хунтата се смачка. Тази година, през юли, нацията ще отбележи 50-ата годишнина от завръщането на една версия на либералната демокрация в Гърция.
Също така трябва да се има предвид, че историята на възникването на гръцката хунта е до голяма степен забравена. Тя беше наложен от нечестиви военни офицери през април 1967 г., но беше планирана и активирана от различни клонове на правителството на САЩ още през петдесетте години. Гръцкият беше част от дълга поредица от държавни преврати, организирани от ЦРУ по света - от преврата през 1953 г., който свали Мохамад Мосаддик, последният демократично избран министър-председател на Иран, до убийството на президента на Чили Салвадор Алиенде от ген. Аугусто Пиночет през 1973 г.
Това, което е от значение тук, не е защо Вашингтон почувства необходимостта да свали центристкото, прозападно правителство на Георгиос Папандреу през 1965 г., преди да даде зелена светлина на военните, две години по-късно, да разпуснат парламента и да поставят гръцкото общество „в гипс, точно както трябва да направи хирургът със счупен крайник” — цитирам неподражаемия полковник Георгиос Пападопулос, лидер на хунтата. Предвид въпросите, които в момента се въртят из Европа, това, което мисля, че има значение, е, че през 1967 г. правителствата на Франция, Германия, Австрия гласно и осезаемо се противопоставиха на преврата. Пристигането на фашизма в Гърция предизвика разрив между основните европейски сили и Съединените щати, въпреки че всички те бяха от една и съща страна на Желязната завеса. Европа беше съюзник на гръцките демократи, които се бореха срещу хунтата на НАТО, която САЩ подкрепяха.
През лятото на тази епоха родителите ми ни водеха във Виена или Мюнхен, за да „дишаме въздуха на свободата“. През останалата част от годината, особено през мрачните нощи, щяхме да клечим до радиото, за да слушаме Deutsche Welle и BBC — покривайки се с червено одеяло, за да сведем до минимум шансовете да бъдем подслушани от съседи, нетърпеливи да съобщят за нас. Програмите на гръцки език по тези канали, за разлика от "Гласът на Америка", която подкрепяше хунтата, бяха пълни с подкрепа за демократичната съпротива.
Накратко, Европа подкрепи свободна Гърция, докато Америка я предаде. Следователно не беше изненадващо, че след като хунтата се разпадна, голяма част от гръцкото общество – включително консервативния премиер Константинос Караманлис – бяха враждебни към НАТО, но симпатизираха, някои с ентусиазъм, на Европейския общ пазар, предшественик на ЕС. Противно на това, което вярват много северноевропейци, повечето гърци не виждаха ЕС като дойна крава, в която се превърна по-късно, а като гаранция, че танковете ще останат бездействащи и тайната полиция на разстояние – нещо, за което източноевропейците също копнееха след рухването на техните диктатури през 1991 г.
Това обяснява защо гърците, които помнят гордо нашата съпротива срещу хунтата, са склонни да имат много по-различен възглед за НАТО от източноевропейците със спомени за техните комунистически диктатури. Когато Владимир Путин нареди на войските си да нахлуят в Украйна, аз осъдих инвазията на Кремъл като престъпна, нарекох Путин „безмилостен убиец“, призовах всички демократи да застанат на страната на Украйна и се застъпих Запада да преговаря за незабавен край на войната в Украйна, като договори отстъплението на руските войски срещу обещанието да държи Украйна извън НАТО. За мен това, което имаше най-голямо значение, беше, че Западът трябва да направи всичко необходимо, за да изтласка руските войски обратно там, където бяха на 22 февруари 2022 г., като същевременно позволи на Украйна да процъфтява в рамките на либерална демократична Западна Европа.
Уви, моите другари в Източна Европа не бяха впечатлени. Лявата полска партия ме осъди, че не „подкрепям украинския суверенитет“, а в социалните медии ме определиха като полезния идиот на Путин.
Това разцепление в нашето общоевропейско движение ме натъжи, но се опитах да се съсредоточа върху неговите исторически причини. В очите на моите източноевропейски приятели НАТО изглежда като клуб от държави, който хвърля защитен щит около либералните демокрации. От тяхна гледна точка членството в НАТО е от решаващо значение за независимостта на Украйна и предложението ми, че страната трябва да стои извън НАТО, изглеждаше като предателство. За мен, от друга страна, израснал при фашистки режими, които не само имаха благословията на НАТО, но и които бяха до голяма степен проектирани от ЦРУ и НАТО, виждайки членството на Украйна като ключ към нейното демократично бъдеще изглеждаше абсурдно.
От всички лозунги, които можеха да напишат на портата на Политехниката, героичните студенти от Атинския университет, които рискуваха живота си, за да помогнат за възстановяването на гръцката демокрация, избраха две фрази от две думи: "ВЪН САЩ" и "ВЪН НАТО". Със своите сини дънки и пристрастие към джаза, те не бяха антиамерикански настроени, но бяха изключително съпротивителни срещу фактите, че живеят в квази-американска колония, където нашият национален бюджет трябваше да има неофициалното одобрение на американския посланик и в която НАТО и ЦРУ контролираха нашата армия, нашето небе и морета, нашата тайна полиция.
И макар да е вярно, че в много напреднали нации - като Холандия и Дания - членството в НАТО беше напълно в съответствие с либералната демокрация, Гърция не беше такава страна. И португалците са живели както при фашизъм, така и в НАТО. Следващите поколения турски демократи ще ви кажат, че е напълно възможно да живеете в страна от НАТО, която е потисната от умопомрачителни нива на авторитаризъм. И наистина, не по-малко западен държавник от генерал Шарл де Гол вярваше, че НАТО е в ущърб на суверенитета на неговата Франция
И все пак, откакто режимът на Путин нахлу в Украйна, ние загубихме способността си, като европейци, да водим рационален и исторически обоснован дебат за това дали членството в НАТО е пагубно или е от съществено значение за европейските демокрации.
Разбира се, някои биха възразили, че членството в НАТО е защита на една страна от външни заплахи, а не гарантиране на демокрация. Но може да се каже също, че членството в НАТО не е нито необходимо, нито достатъчно за отбраната на една страна. Най-голямата териториална заплаха за Гърция е от страна на Турция, но политиката на НАТО е, че то се намесва само когато страна извън НАТО заплашва някой от нейните членове. Ако Турция, членка на НАТО, нападне гръцки остров, НАТО ще стои настрана. В другата крайност Йордания, Египет и, разбира се, Израел са изцяло под защитния чадър на САЩ и НАТО, въпреки че не са членове на НАТО.
И така, има ли изобщо смисъл от НАТО? Преди около десетилетие се насладих на неофициален разговор с бивш началник-щаб на силите на НАТО в Европа. Американецът, убеден републиканец, беше откровен, когато го попитах дали НАТО остава подходящ за целите си. „Зависи как определяте целта му“, отвърна той с усмивка. Попитах как ги определя. „Тройно“, каза той. „Първо, за да ни задържи в Европа. Второ, за да не допуснем руснаците. Трето, за да потискаме Германия . Нито един анализ за ролята на НАТО в Европа, с който съм се сблъсквал оттогава, не е по-точен или пророчески.
Въпросът за европейците днес, докато войната в Украйна продължава и се задават изборите за Европейски парламент, е прост: разумно ли е да приемем, че нашите демокрации са укрепени, когато предадем нашата външна политика и отбрана на НАТО - с други думи, на правителството на САЩ? Или студентите от Атинския политехнически университет, заедно с генерал Де Гол, имаха право, когато се опасяваха, че необмислената вярност към НАТО ще ускори стабилното плъзгане на Европа към статут на васален континент? Лично аз винаги ще заставам страната на студентите.
Забравих израел. Последните американски муниции ще отидат там! САЩ могат да оставят Европа без природен газ, за да “спасят климата” https://obektivno.bg/sasth-mogat-da-ostavyat-evropa-bez-priroden-gaz-za-da-spasyat-klimata/ ---- Киев изпрати изцяло женска рота срещу руските войски - да се готвят талин вилнюс варшава
Ха ха ха! Германските танкове не струват в украйна. Артилерията се износва за 25 000 изстрела=2 седмици. Муниции НЯМА! Всичко отиде в украйна. Само с жива сила и празни оръжия нищо не се пази. Германия имала муниции за 1-2 дни. Ученията повдигат бойния дух на следващите по ред в жертвеното домино.