Научните звания да се премахнат, а степените да се дават от ВУЗ

Как оценявате предлаганата от правителството стратегия за висшето образование – правото на университетите сами да определят таксите за следване, а също така и промените в начина на управление?

Като цяло ги подкрепям. Разбира се, има някои детайли, които могат да бъдат прецизирани, не всички въпроси са единодушно приети от колегията, но основната посока, в която трябва да се движи българското висше образование е тази. То трябва да се европеизира, а европеизирането минава по този път.

А кое според вас какво трябва да се прецезира?

Не е ясно например какво означава понятието студентски омбудсман и какви са неговите функции. Студентите и сега имат силен глас в управлението на университетите чрез студентските съвети. Така че това ново понятие е малко чуждо за академичните среди. Но това е дребен въпрос.

По-проблемен и важен въпрос е този за научните степени и звания. Общността е доста разделена как да се дават научните степени и звания, затова въпросът бе отложен да се дискутира и решава отделно.

Ние сме една екзотична система, не ми е известна нито една друга страна в ЕС, в която да има звания. Званията идват от военната сфера. Има научни степени, има и длъжности в научните организации, а не звания. Такъв вариант в ЕС няма.

Затова правилната посока е званията да се ликвидират, а степените да бъдат давани от висшите училища. Такава е световната и европейската практика. Европейската асоциация на университетите изрично изисква университетите, които членуват в нея могат да са само такива, които имат пълни права да дават докторски степени. В България няма нито един университет, който има такива права, затова не може да бъде член да тази организация.

Някои предложения за промени в закона също целят да репродуцират тази практика. Рано или късно обаче това ще отпадне, защото такава практика в Европа няма такива нещо. Рано или късно ще отпадне и орган като Висшата атестационна комисия, защото той е замислен като репресивен орган.

Общо взето обаче ректорите са сравнително по-готови да приемат такива промени. Натискът за запазване на сегашното положение идва по-скоро извън колегията – от Българската академия на науките.

А как възприемате идеята университетите да имат право да обучават бакалаври за три години?

Според мен е разумно да се отвори възможността за тригодишно обучение, като всеки университет да решава дали да обучава бакалаври за три години или за повече според специалността. Защото има някои по-тежки науки, е трудно да се даде достатъчен фундамент от знания за три години, а за други това е по-разумният срок. 

В този ред на мисли как трябва да се постъпи с колежите?  Има идея те също да обучават бакалаври, а колежаните се оплакват, че сегашната образователна степен “специалист” не се признава никъде в Европа.

Според мен повдигане нивото на някои колежи оголва територията, където те стояха досега. Ние нямаме недостиг на бакалаври, ние имаме недостиг на кадри от по-ниското ниво – това между средното и висшето образование.

Някои колежи могат да минат във висшето образование, но тогава трябва да бъдат закрити. Ако говорим за Техническия университет, например, ние обучаваме бакалаври, но имаме и колежи. Ако ги повдигнем на ниво бакалавър те ще станат излишни, защото вече има такива факултети. Няма смисъл да има два факултета, които правят едно и също, само че в единия да се учи три, а в другия четири години. Промяната може би е по-удачна за самостоятелните колежи.

Може би не е лошо да се обмисли къде е мястото на колежите. В момента ние нямаме име за степени под бакалавър, но над средното образование. Да речем в Англия има – там можеш да учиш една година и да получиш диплома за обучение след средното, която дава определени знания, обаче не дава степен. Мястото между средното и висшето образование ще се опразни, ако и колежите започнат да обучават бакалаври.

Мислите ли, че предложението на МОН договорът на ректора да се подписва от министър-председателя, ще направи ректора по-независим от преподавателите, които го избират?

Не е нормално трудовият договор на ректора да се подписва от негов подчинен. Но не мисля, че подписването на договора от премиера ще промени нещата радикално.

За да засили позицията на ректора, т.е. той да стане наистина по-независим от подчинените си, той не трябва да бъде избиран от тях. Ние обаче все още не сме готови за такъв ход, така че изборността ще остане и след това ректорът ще бъде назначен от премиера. Това може би е крачка в правилната посока, но не нещо сериозно.

А мислите ли, че тези предложения ще бъдат ли достатъчни най-после да предвиждат така очакваната реформа във висшето образование?

Ако всичко бъде реализирано - определено. Все пак рано или късно ще трябва да се приспособим към европейската система, независимо дали този министър, аз или колегите искаме. Този път трябва да бъде извървян, ако искаме да бъдем част от Европа. Промените са неизбежни. Ако това не стане сега промените ще станат факт след три-четири години. Ние трябва да се отворим навън иначе ще изчезнем като система.

Ще се изкажа малко непопулярно, но някои ходове като увеличаване на възрастта за пенсиониране бяха грешка. Реформата не се прави от нас старите, а от младите, които са носител на революционен дух и желания за промяна. Трябва да дойдат хора, които мислят по друг начин, които са израснали в друга система. Както виждате не само в образованието, но и в останалите сфери промените се случват вече 18 години, за това време порасна едно ново поколение.