Назад-НАПРЕД към властта

Столицата ври и кипи от протести – след като бяха припознати като най-корумпираната страна от цивилизована Европа и бяха оставени да мръзнат в сибирския студ от “братска” Русия, българите най-сетне се сетиха да протестират. И както е редно в подобни случаи – всеки протестира по своему, за своите си въжделения и визии за светло бъдеще. След дълга серия гилдийни протести за помощи и заплати, през миналата седмица се откроиха и два национални – протекли почти паралелно във времето, но сякаш в различни Българии, дори в различни светове.

Неполитическият протест на студентите се състоя сякаш не през декември 2009 г., а през януари 1989 или може би пак през януари 1997 - хората скандираха “Оставка!” и “Червени боклуци!” – и искаха смяна на системата. Властта този път не тръгна да вика танковете, но пък беше събрала над хиляда полицаи и жандармеристи, за да охраняват нейния рахат.

Протестът беше попилян с полицейски палки, бяха ранени десетки демонстранти, няколко пъти повече бяха арестувани по особено брутален начин.

Числата говорят сами за себе си – от около две хиляди протестиращи по официални данни бяха арестувани 156 души, докато в Рига – при 20 000 протестиращи в течение на няколко дни, с много повече вандалщини и по-тежки сблъсъци с полицията в арестите попаднаха 126 човека.

Полицейското насилие бе оправдано и похвалено

както от вътрешния министър, така и от премиера Станишев; а в първия и най-горещ ден от протестите дори опозиционните депутати зяпаха през прозорците на Народното събрание как бият техните избиратели.

В другия протест – политическия (политически – защото е откровено предизборен) участваха около два пъти повече протестиращи. Може би “протестиращи” не е точната дума, тъй като протестираха не против, а за нещо – за отварянето на затворените блокове в АЕЦ “Козлодуй”. Тяхното шествие протече без каквито и да било инциденти, а представителите им веднага бяха приети лично от премиера Станишев.

И никакво възражение срещу управляващите и тяхното безхаберие, довело ни в европейския фризер и в сибирската газова зима. Напротив – мощно рамо за ясно изразената президентска и не тъй ясно изразената премиерска воля за същото.

И никаква погнуса от политическото:

протестът бе организиран от ВМРО и “Напред” – една партия, която недвусмислено изразява интересите на енергийната олигархия, и чийто лидер е един от най-богатите хора в България. Това, че в момента тече разследване за данъчни измами срещу същия господин, очевидно не е попречило нито на политическите му амбиции да се превърне в третата сила в българския парламент, нито на възможностите му да събира широки народни маси, жадуващи да бъдат поведени към светлото ядрено бъдеще на нацията и да видят страната си като енергиен център на Балканите, стъпил на три морета.

Разни протести – разни идеали.

И разни Българии – държа да го повторя. Една на хората, които имат нещо общо с идеалите, и друга на тези, които отдавна са забравили значението на тази дума. Защото не за идеали става дума при тях, а за измекярщини и ламтежи за власт. Сигурно празноглавците, дето трамбоват софийските улици в името на “топлото”, ще се почувстват обидени. Нека помнят тогава, че “топлото” го няма, че спират производства и работници остават на улицата, защото няма газ, а не защото няма ток.

Ток има и дори в момента някой в България продължава да го изнася. Дали хората на улицата знаят кой е този някой? Едва ли – защото договорите за енергийни сделки в България са най-строго охраняваните държавни тайни. За сметка на това г-н Ковачки сигурно ги знае, тъй като фирмите му са страна по доста от тях. Ние не – затова и не знаем как и защо са предоговорили стария договор за газа: не го знаят гражданите, не го знаят журналистите, не го знаят депутатите, не го знае никой. Дали пък не крие някоя срамна тайна – например защо плащаме най-скъпия газ в Европа? Не, тези тайни са винаги съкровени, винаги позитивни, винаги в полза на дружбата от векове за векове. Справка – “големият шлем” на Първанов, дето щеше да ни гарантира дългосрочни и абсолютно сигурни газови доставки.

Нека проправителствено протестиращите си спомнят

все пак, че България получи стотици милиони евро компенсации за спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ – като същото беше легитимно договорено като част от условията на присъединяването ни към ЕС. Познайте от чий джоб ще бъдат извадени тези милиони – а също и към коя страна ще се присъединим, ако вследствие на подобен анархистичен акт самият договор за присъединяване бъде преразгледан. Което впрочем е напълно възможно, след като стана ясно от пресконференцията на ядрения физик Георги Котев и от заведеното във връзка с изнесените от него факти следствено дело срещу ръководството на АЕЦ. Става дума за централа, в която е възможно да бъде подменено ядреното гориво от руската фирма доставчик, и централата да го въведе в употреба, без да има необходимия сертификат и тестове за сигурност за този вид гориво – като при липсата на такива експертизи не се знае и как трябва да се реагира в кризисна ситуация!

Парадоксът: управляващите в България направиха всичко възможно, за да гарантират пълната енергийна зависимост на страната от Русия – с договора за Южен поток, сключен буквално напук на Европа и с неприкритата цел да се бламира проектът Набуко; с нефтопровода Бургас – Александрополис, от който България ще спечели буквално жълти стотинки в сравнение с риска от екологична катастрофа, която провали туризма по българското Черноморие – който е и основно приходно перо в бюджета, с АЕЦ Белене – който ще натовари не това, а следващите български правителства с неизвестно колко милиарда евро – и те ще бъдат извадени, разбира се, отново от джоба на българските данъкоплатци.

При тази пълна енергийна зависимост се протестира не срещу нея и не срещу Русия, която най-безцеремонно ни врътна кранчето за газа – а в нейна полза, тъй като подобно отваряне на ядрени блокове означава и нов договор за доставка на ядрено гориво и прибиране на радиоактивни отпадъци – и съответно в полза на енергийните комисионери, които при всяка подобна сделка прибират огромни комисиони.

Протестът обаче не е само масовка за скрити финансови интереси

– той обслужва и съвсем конкретни политически интереси. Една от основните му функции е да отбие общественото внимание от “големия шлем” на Първанов и многостранния резил на Станишев, възникнали вследствие на путинофилията българска. Друга основна функция е свързана със сценарий, чиято крайна цел би могла да бъде и генералната политическа преориентация на България, отбиването ѝ от Европейския съюз и превръщането ѝ от троянски кон на Русия в откровен руски сателит. Ядрената митология, която движи тези хора, съвсем не е безобидна – зад нея прозира къде прикрит, къде съвсем откровен антиевропеизъм.

Моделът отново е руски – и там “широките народни маси” се радваха на Газпром, който като един чутовен богатир врътнал кранчето на злата буржоазна Европа. Тук положението е същото – само дето вместо врътване на кранчето се провижда пускане на ядрени блокове, а Газпром е персонифициран като българския президент.

Третата функция е предизборна: “Напред” тръгва напред към властта. Целта, както винаги, е оставането на бившите комунисти и техните чада на държавната трапеза. Още отсега е ясно, че

тройната коалиция няма шансове в този си вид

– поради което се мислят разни модификации. Коалицията с Бойко Борисов, чиято заповед послужи като индулгенция за полицейските насилия над студентите, е възможна – но изглежда на сегашните властници не им допада идеята да свирят втора цигулка в оркестъра на толкова непредвидим диригент.

Как да бъдат покрити нови електорални пространства при настоящия срив, е задача с много неизвестни; един от възможните отговори е: чрез нови коалиции, които на пръв поглед нямат нищо общо със сегашната власт. “Напред” + ВМРО + “Гергьовден” е оптималният вариант за такава – защото въпреки откровено проруската си политика, тройната коалиция поне формално е свързана с приемането ни в ЕС.

Коалицията Напред & Co ще позволи да бъдат покрити далеч не малкото избиратели с антиглобалистки и антиевропейски настроения – включително разочарованите от БСП пенсионери ще има къде да отидат, за да се върнат гласовете им в подкрепа на същата власт.

Така тройната коалиция ще стане четворна, а ако гласовете не достигат, ще преглътнат и Волен Сидеров, колко му е – щом е на ползу роду. Могат да го направят например министър на МВР – много ще му отива.

Както се казва – това е положението. След парадокса да имаме цар, стратегически съюзник на комунистите, имаме и войводи, които водят хората си в лагера на БСП. Вероятно Ванче Михайлов би се обърнал в гроба, ако можеше да види какви ги върши самозвания негов наследник – този пухкав човечец с агентурен псевдоним.

Споделяне
Още от

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?