НДСВ е партията на Симеон и хората, пожелали да му служат

Каква партия е НДСВ? Учредителите записаха в декларацията на ценностите, че е " консервативна, но не елитарна, либерална, но със силна социална ориентация, национална, но не националистическа".

Такава широка формулировка говори за продължаващата амбиция на Симеон Сакскобургготски, макар и вече в качество на партиен лидер, да се представя за обединител на всички политически и обществени тенденции в страната, да стои над обществото и да се явява като символ на единство на нацията като цяло, а не като представител на едно от политическите течения в България. Това, разбира се, е вътрешно доста противоречива позиция. Лидерството на една политическа партия означава възможност и необходимост да се намери такова обществено направление, което в най-голяма степен показва спецификата на тази партия в сравнение с останалите. Но независимо по какъв начин самият Симеон Сакскобургготски и неговите заместници формулират политическата и идейната определеност на НДСВ, за тази партия може да се каже само едно единствено нещо - това е партията на Симеон Сакскобургготски. Това не е партия, създадена на базата на съвместни и доброволни действия на съмишленици в някакво идейно, политическо, обществено направление. Това е партията на Симеон Сакскобургготски и тези български граждани, които са пожелали да му служат. В този смисъл, макар че тази партия по настящем и в обозримо бъдеще да е основна политическа сила, принципът на нейното конституиране е в определен смисъл същият като принципа на конституирането на множество по- малки в българската политическа история и настояще, като партията на Софиянски, като партията на Бакърджиев и всички други партии, чиито истински наименования не се знаят от хората, а биват разпознавани по фамилията на техния едноличен лидер.

Самоопределяйки се като дясна партия, какъв е шансът на НДСВ да бъде приета в Европейската народна партия?

Понятията ляво и дясно се условни понятия и те зависят от структурирането на националния политически спектър. В настоящата ситуация в България НДСВ не може да бъде определена нито като лява, нито като дясна, тя е по-скоро партия с аморфен политически проект, създадена с цел да подкрепя политическите амбиции на един единствен човек. В този смисъл най-чистото кратко определение, което може да бъде дадено на НДСВ, е партия от популистки тип, партия от водачески тип, която тепърва ще трябва чрез своето политическо поведение да се вписва в понятията за ляво и дясно, както и да се вписва във всички останали структури на политическата система на страната.

Лансира се мнение, че може да се прави паралел между НДСВ и СДС, защото и двете партии се оформят като такива докато са на власт.

Подобна формална аналогия наистина би могла да се направи, тъй като СДС беше създадена като партия в самото навечерие на поемане на властта от СДС, през пролетта на 1997 година. Същевременно обаче, не бива да се забравят и съдържателните разлики между двата политически проекта. СДС преди да се конституира като единна партия имаше почти 8 години политическо развитие, в което съюзът се идентифицира максимално добре в рамките на българския политически спектър. СДС винаги е бил съюз от съмишленици и от политически партньори, не само на равнището на активната политическа дейност, но и на равнището на обществената подкрепа на СДС. В България има ясно определима обществена група от хора, които се явяват ядро на обществената подкрепа за СДС. За разлика от СДС, НДСВ започва от амбициите на един човек. НДСВ няма политическа физиономия. В НДСВ има хора от целия политически спектър, започвайки от бивши началници на отдел "Пропаганда и агитация" в ЦК на БКП и приключвайки с хора с монархически възгледи от другата страна. Целият този спектър е много трудно да бъде подведен под каквато и да е форма на политическа идентификация, поради което и съдържателните паралели между СДС и НДСВ от тази гледна точка не са допустими. И още една съдържателна разлика - СДС доказа, че може да се съхрани и действа ефективно като опозиционна политическа сила. Никак не е сигурно, ако НДСВ падне от власт, дали разнородният му състав няма да се разбяга във всички посоки, оставяйки Симеон Сакскобургготски толкова сам, колкото беше при идването си в България. Не е и никак ясно, ако по някакви причини Симеон Сакскобургготски се откаже от политическа дейност, дали ще остане нещо от това, което днес се нарича НДСВ.

Какво ново внася НДСВ в българската политика?

Има интересна дихотомия, която се създава в българския обществен живот с навлизането на НДСВ в българската политика. Това е отношението между тези групи, които са създали своите позиции в България и тези групи на българската диаспора в чужбина, които за дълъг период от време не са били в България и сега чрез Симеон Сакскобургготски се завръщат и поемат важни лостове във властта. Тук говоря не толкова за младите момчета и момичета, които са завършили образованието си на запад и се прибират в България, за да се реализират, което е абсолютно стандартен феномен в цял свят. Става дума за хора, които са живели по-дълго или по-кратко в чужбина и вече са създали сериозни икономически и обществени позиции на Запад, сега се завръщат в България под егидата на Сакскобургготски, за да упражняват политическата власт. В българската история имаме няколко вълни на подобен тип "раздвоение" на кадри, идващо от логиката на вътрешното българско развитие. Последният пример за това е завръщането на българските комунисти, които са живели в Съветския съюз, в периода от края на 40-те и началото на 50 -те години на миналия век. Тогава се развива една "тиха битка" вътре в БКП между местните кадри и съветските кадри. Без да смятам, че именно този тих конфликт в БКП ще бъде възпроизведен в НДСВ, очевидно могат да се видят наченките на това интересно раздвояване на хора, които черпят своята политическа легитимност от обстоятелството, че са живели дълго време в чужбина и имат митични успехи в чужбина, и хора, които дължат своето издигане по обществената стълбица на обстоятелството, че са живели в България, развивали са се в България и са постигнали резултатите от своята кариера в рамките на България.

Подходящ феномен ли е за българската политика електоралната партия, за каквато се обяви НДСВ?

Всички, които напоследък повтарят много усърдно понятието електорална партия, същност не са обръщали внимание на обстоятелството, че самите електорални партии биват доста различни. Електорална партия от модерен тип се развива през последните две-три десетилетия в Западна Европа и понятието "електорална" означава, че тази партия не се гради върху многобройни структури по места и върху сложна йерархия от центъра надолу до отделните териториални общности. Тя представлява една по-гъвкава и по-малобройна структура от хора, която в период на избори мобилизира доста широка подкрепа от страна на доброволци и симпатизанти, а в условия, в които няма активна политическа кампания, съществува като относително малко ядро съмишленици, които участват в по-свободни форми на обща политическа и идейна дейност.
Този модерен тип електорална партия едва ли ще бъде приложен в своята цялост в български условия. Аз мисля, че НДСВ ще се постарае да има сериозно присъствие по места, въпреки че няма да създава строго определени йерархизирани структури и в условия, когато няма пряка политическа кампания. Електоралният тип партия, който може да представлява НДСВ, се гради не върху модерната представа за този тип партия от Западна Европа, а ще се гради върху друг принцип - немодерен, патриархален, принципът на харизмата на водача и на безпрекословното подчинение на волята на водача. Това безпрекословно подчинение ще бъде закон както във формалните структури на НДСВ, така и в по-широките взаимоотношения между НДСВ и неговите симпатизанти в обществото.

Чуха се гласове, че настъпил краят на двуполюсния модел и че той бил лош за България. Така ли е?

Според мен двуполюсният модел е позитивна ценност за българското политическо развитие, особено в период на икономическа, социална и политическа нестабилност и променливост, когато трябва да бъде ясно кой поема политическата отговорност, каква част от политическата отговорност поема и по какъв начин става това. Мисля, че двуполюсният модел, който създаваше предпоставките за формиране на ясни и интегрирани мнозинства, беше и си остава за един доста продължителен период и в бъдеще, положителна ценност за българското политическо развитие. Защото създава стабилност и предпоставки за ясно поемане на отговорност. Появата на НДСВ наистина до известна степен разбива или в определена степен размива двуполюсния модел, като създава поне по настоящем (ако вярваме на социологическите сондажи) ситуация, в която три основни политически сили си поделят почти по равно популярността в обществото и една по-малка - ДПС - се явява като допълнение към този "тризвезден" модел. На мен лично ми се струва, че този модел на три основни политически сили плюс една, няма все още пряко въздействие върху развитието на политическите процеси. Въпреки че системата не е двуполюсна, НДСВ със своето практическо мнозинство в парламента носи цялата политическа отговорност за развитието на страната. За всички е ясно, че ако утре се появи голям обществен или политически проблем, никой няма да тръгне да обвинява Ахмед Доган. Виновният ще бъде Симеон Сакскобургготски, неговото мнозинство и неговото правителство. Така че политически модел, при който няма да има ясно поемане на отговорност в резултат на избори, може да се появи в България едва след това управление на НДСВ, когато ще се създаде "три и половина" модел на структурата на политическия живот. Това, което вече може да се види като дефицит на отстранения двуполюсен модел е обстоятелството, че дори и притежаващо мнозинство в парламента, НДСВ се стреми в огромна степен да размие собствените си отговорности, прехвърляйки ги отчасти върху БСП, отчасти върху ДПС, и стремейки се да изгради структура на управление, която външно "благородно" иска уж да обедини всички от партията, а дефакто води до размиване на политическата отговорност. След следващите избори, които може би ще бъдат предсрочни, но няма да бъдат през тази година, ще бъде налице възможността за възстановяване на двуполюсния модел, ако НДСВ се редуцира до една по-малка политическа партия. Ако тя запази своята равнопоставеност спрямо БСП и СДС, тогава наистина ще имаме полицентричен политически модел в България и едва тогава ще видим как ще работи.

Сложи ли се вече край на царския проект, след като премиерът стана партиен лидер или е още рано да се говори, че той се е отказал от монархията?

Според мен все още не може да се говори за окончателен край на царския проект в България, въпреки че оглавяването на партия от страната на Симеон Сакскобургготски очевидно води до делегитимация на монархически претенции. Същевременно са налице няколко обстоятелства: изключително авторитарната структура на НДСВ, стремежът на Сакскобургготски да се поставя над демократичните правила и процедури както в собствената си партия, така и като стилистика в публичните отношения на страната. Всичко това говори, че той съхранява и самочувствието, и амбицията, да продължи да играе ролята на фигура, която стои над обществото, а не на фигура, която има равни права и задължения с всички останали граждани в обществото.

Вие как си обяснявате, че той избра на финала на учредително събрание на НДСВ да каже новината за АЕЦ Белене?

Обясненията могат да бъдат различни, но на мен лично ми се струва, че той избра максимално публичен форум, на който по метода "клин-клин избива" да приглуши негативните обществени очаквания от затварянето на блоковете на АЕЦ Козлодуй. Както знаем, затварянето на 1 и 2 блок беше договорено в самото начало на започване на преговорите за членство в ЕС, а затваряне на блокове 3 и 4 беше категорично потвърдено от Симеон Сакскобургготски, без да има ясно поет ангажимент от страна на българската държава кога трябва да бъдат затворени тези блокове. Може да се мисли и в такава посока, че с изявлението си за АЕЦ Беляне Симеон Сакскобургготски се идентифицира като политическа перспектива и стратегия с ядреното енергийно лоби в България, което винаги е имало силни позиции.