Не е вярно, че демокрацията по дефиниция винаги изисква силна опозиция

Г-н Коритаров,

Ако не Ви уважавах толкова сигурно нямаше да Ви занимавам с мнението си. Понеже продължавам да ценя мнението Ви, искам да знаете, че статията Ви ме шокира. Още със самото заглавиe: че СДС и Петър Стоянов на изборите имат различни интереси.

Първо: Основната теза не е вярна. Ако СДС ще се дефинира като успешна опозиция благодарение на отпадането на бившата компартия от президентската надпревара, тежко ни и горко. Не е вярно, че опозиционната роля е ценност. Тя е тежко бреме налагано от факта, че има съществени различия с управляващите. Нека си носим бремето. Но абсурдно е да се твърди, че БСП, която би трябвало да има най-големи различия със СДС ще трябва да разчиства пътя на СДС като "единствена опозиция". Нима хората ни възприемат като сходни?

Второ: Не е вярно, че демокрацията по дефиниция винаги изисква силна опозиция. Днес консерваторите в Англия са слаби (както преди време бяха лейбъристите) и от това демокрацията не е пострадала. През 1997-8 БСП беше ужасяващо слаба, но това не значи, че в България не е имало демокрация. Австрия в продължение на близо четиридесет години живя практически без опозиция (и това в един момент доведе до тежки последици за структурата на властта), но да се твърди, че там не имало демокрация е нелепост. Трябва да се бориш не да си "силна" и несмущавана опозиция като се отървеш от всякакви други досадници, а да отстояваш принципите си. Предателството е да отстъпиш от тях, само защото ги споделял и управляващия ти противник. Силата на опозицията се мери по силата на реалните противоречия, които тя има с управляващите. Останалото е самоцел.

Трето: Може да има хора, на които Стоянов не харесва, но да се подсказва, че СДС има файда от това да се постави под съмнение изборния му успех е теза, по-вредна за СДС, отколкото за самия Стоянов. Тя създава впечатлението, че в СДС се въртят малки долни игри и когато преди ден човек се е афиширал като тясно свързан с видни фигури от Съюза, публикуването на подобен текст би могло да остави погрешното впечатление, че те стоят зад него. Оценката неизбежно ще бъде: долни машинации и обикновена подлост. Уж го подкрепяме, а работим срещу него. Не ни стиска да му се опънем, но обясняваме философски, колко полезно е на втория тур да излезе този, който единствен има шанс да обедини всички срещу Стоянов.

Четвърто: Да се говори за това какво е полезно за СДС, пазейки дистанция спрямо Стоянов е късогледство. Ако СДС защитава възгледи, а не лица, партийни, а не лични позиции, той не може да се дистанцира от Петър Стоянов, защото именно той единствен от кандидатите е последователен поддръжник на принципите и целите, за които се е борил СДС, преодолявайки съпротивата на политически опоненти като Първанов, обикновени маргинали като Инджова и Ганчев и дори на собствени министри като Богомил Бонев. Ако СДС е готов да се отдръпне от Стоянов сега, няма ли да излезе, че премиерът и тези около него, които наложиха решението НДСВ да подкрепи Стоянов са по близо до принципните цели на СДС от седесарите? Какво ще стане тогава с опозиционната позиция на Съюза и/или неговата бъдеща роля за България?