Не можем да се сравним дори с българите

Сигналите, които идват от Европейския съюз са противоречиви. Еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген вече дори не знае какво да заяви.

Ферхойген увери Румъния, че перспективата за присъединяването ѝ е необратима и че страната ще може да приключи при всички положения преговорите за присъединяване към ЕС през 2004, дори и в доклада на Европейската комисия през ноември тази година да не ѝ бъде признат статут на действаща пазарна икономика. По този начин той накара управляващата партия в Румъния да диша по-леко.

Но след това Гюнтер Ферхойген заяви в София, че ЕС може да отдели присъединяването на България от това на Румъния! Тоест през 2004 година преговорите по присъединяването могат да приключат само с България. Като се има предвид, че България получи статут на действаща пазарна икономика и е по-напреднала в преговорите за членство, подобно изявление е напълно основателно. Още повече, че еврокомисарят по разширяването подчерта и пред Би Би Си: " Ние ще изкажем препоръки в докладите за страните през ноември 2003 г., но за България и Румъния съдържанието им ще зависи от резултатите и заслугите на всяка кандидатка поотделно".

От страна на ЕС има силно изразено политическо желание за възможно най-скорошното приключване на преговорите - през 2004, и на Румъния, не само на България. При положение, че е очевидно, че икономическото и социалното им положение е доста далеч от европейските стандарти, като двете страни се сблъскват в общи линии с едни и същи проблеми, плюс неефективна обществена администрация и корумпирано правосъдие. Да оставим настрана факта, че тези дни ЕС заплаши България, че се отдалечава от интеграцията, защото отказва да синхронизира правосъдието си с европейските изисквания.

Предпочитана ли е България, защото възприе общата позиция на ЕС да не дава имунитет на гражданите на САЩ пред Международния наказателен съд с риск да ядоса Вашингтон и да загуби значителна военна помощ? В момент, в който САЩ чакат Румъния да ратифицира споразумението за МНС до ноември 2003, ЕС вече взе предпазни мерки, отдалечавайки перспективата за членството ни в съюза - щом не сме в състояние да спазваме общата позиция на ЕС, какво ще търсим в ЕС.

Не случайно Буш изпрати този месец група американски инвеститори в Румъния, чиято задача бе да ни впечатлят. Медиите вече тиражираха, че "американците инвестират 4,5 милиарда долара в пътищата на Румъния, признателни за оказаната подкрепа във войната в Ирак" ( плюс обновлението на 57 локомотива от Дженеръл Мотърс със 100 милиона долара ) - сякаш САЩ биха дошли да ни дадат нещо даром.

Безспорно, трябва да се радваме, че идват най-накрая значими американски компании и обещават, че ще инвестират милиарди долари в Румъния...но колко ни струва тази политика? Ще бъде ли окупирана Румъния от американските бизнесмени? Та нали ненапразно САЩ ни дадоха статут на действаща пазарна икономика? Ще бъдем страна, завзета от американски инвеститори, която ще се присъедини към ЕС - колко мило звучи.

Предвид на очертаващата се възможност за разполагане на военни бази с хиляди войници на САЩ в Румъния, очаква ни разцвет на икономиката и на стандарта на живот.

Жестоката истина е, че днешна Румъния има нужда от поне 80 години след приемането ѝ в ЕС, за да достигне среден доход на глава от населението, сравним с този в съюза. Прочетохте добре, най-малко 80 години. За сравнение, на България са ѝ необходими 63 години.

Със съкращения, по БТА