"Не сме бреме, а двигател". Лечебните заведения с принос от 7 млрд. лв. за икономиката

Общият икономически принос на лечебните заведения за българската икономика възлиза на около 7 млрд. лева, което представлява 4.2% от БВП. В това число влизат 1.2 млрд. лева директен принос за държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки. Със 106 317 заети в болници и лекарски практики здравният сектор се нарежда сред топ 5 на работодателите в България, а изплатените брутни заплати за 2022 г. са на стойност 2.7 млрд. лв. Освен това дейностите на лекарските практики, болниците и други лечебни заведения подпомагат и създаването на 460 000 работни места в други сектори на българската икономика. Това сочат данните от проучване анализаторската компания IQVIA за икономическия принос на лечебните заведения в България, поръчано от Българския лекарски съюз. В този анализ не влизат ползите за икономиката от самата лечебна дейност на лекарите и болниците, която допринася за това повече хора да остават работоспособни и икономически активни. 

Индиректният ефект на лечебните заведения за българската икономика достига почти 12 млрд. лв, каза при представянето Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа. В това число влизат разходи, които генерират медицинските специалисти и заетите в сектора в други сектори на икономиката.

Лечебните заведения плащат около 80 млн. лв. корпоративни данъци и приблизително 890 млн. лв. осигурителни вноски. Освен това разходите за услуги, предоставяни от лекарски практики, болници и други лечебни заведения увеличават общия доход на домакинствата в икономиката с около 3.8 млрд. лв.

Ако пък към приносът на лечебните заведения от 7 млрд. лева, се добави и този на фармацевтичния сектор, заедно те формират принос от 10 млрд. лв за икономиката.

За сравнение около 5% е в последните години делът на публичните разходи за здравеопазване у нас.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров коментира, че от данните е видно, че лечебните заведения не са бреме, а двигател на българската икономика и на отделяните средства за здравеопазване трябва да се гледа като на инвестиция, а не като на разход.

Маджаров отново обърна внимание на това, че лекарската професия е застаряваща и в следващите години се очертава отлив на кадри от системата. "Ако нямаме кадри, то и по-големите инвестиции в системата в следващите години няма да водят до резултати", каза Маджаров и призова политиците да стъпват на данни, когато взимат едни или други управленски решения.

Данните от изследването бяха коментирани от икономистите Кузман Илиев, Лъчезар Богданов и специалистът по медицинско право Величка Костадинова.

Кузман Илиев посочи, че от гледна точка на търсенето на медицинската услуга има изключителен натиск, а от гледна точка на предлагането все по-малко лекари и все по-малко ресурс, който може да посрещне това търсене. "Абсолютно логично във времето тази цена и тези разходи ще растат", каза Илиев.

Той постави въпроса и за модела на финансирането и осигуряването на конкуренция на Здравната каса, при все капаните, които крие това. "Но когато нещо е монопол, неефективността му е гарантирана", заяви той. Освен това по думите му сегашната система поощрява грешното здравно поведение на българите.

Още по темата

Приносът на фармаиндустрията за българската икономика се оценява на 2.8 млрд. лева

2 юни 2023 18:55

Лъчезар Богданов коментира, че здравеопазването страда от същите проблеми, както и други публични сектори: "Ако кажем, че населението застарява и трябва да даваме повече ресурс за здраве, пропускаме втората част, а именно, че ако населението застарява, това означава, че има по-малко хора, които работят. Т.е. данъкоплатците, върху които пада тежестта на всички публични системи също намаляват. И изниква въпросът откъде да дойдат парите. Това ни навежда на мисълта, че проблемът не е само със здравеопазването: ако имаме по-ефективна икономика, по-производителен бизнес, по-продуктивна работна сила, ще има и по-високи доходи и по-голяма данъчна база, върху която да взимаме осигуровки, било то 6%, 10%. Въпросът е основата".

Специалистът по медицинско право адвокат Величка Костадинова акцентира върху проблема, че няма гарантирано качество на медицинската услуга и броят на делата за медицински грешки нарастват лавинообразно в последните 2 години. Това означава, че всяко лечебно заведения в даден момент ще е изправено пред такава ситуация и предвид размера на обзещетенията, които се присъждат, това е голямо бреме за лечебните заведения. Тя даде пример, че обезщетението при смъртен случай поради грешка на лечебно заведение може да достигне 800 000 лв. Необходимо е законодателно да регулира така медицинската дейност, така че да се оказва качествена медицинска услуга, заяви тя.