Не цензурирайте новините

След края на студената война, радиопрограмите на Гласът на Америка се превърнаха от правителствено ехо в действителна журналистика. Радиостанцията, която излъчва на 53 езика по цял свят, за много хора е единственият достъпен противовес на пропагандата на техните правителства. Проучвания, направени миналата година в Афганистан, показват, че 67 процента от анкетираните слушат всеки днес Гласът на Америка.

Необходимостта да се поддържа надежден алтернативен източник на новини за мюсюлманите днес правят усилията на администрацията да цензурира Гласът на Америка още по-непростими. Днес Гласът на Америка е независима институция, но се финансира от правителството и затова е подвластна на натиска на Държавния департамент и Конгреса. Войната би трябвало да послужи за утвърждаване на независимостта на радиостанцията.

Миналия месец Гласът на Америка получи интервю с водача на талибаните молла Омар. Макар че подобно интервю е безспорна журналистическа сензация, Държавният департамент поиска Гласът на Америка да не го излъчва. Радиостанцията се поколеба, но след няколко дни включи откъси от интервюто в по-голям репортаж. Дори това ограничено използване на изявленията на молла Омар предизвика призиви в Конгреса Гласът на Америка да бъде превърната отново в глас на американската политика. Други настояват като идеологическа алтернатива на Гласът на Америка да бъде възстановено Радио свободен Афганистан, съществувало по време на съветската окупация. Втора радиостанция, излъчваща на пущу и дари, несъмнено ще отнеме репортери и средства от Гласът на Америка.

В допълнение държавният секретар Колин Пауъл каза миналата седмица на емира на Катар, че е обезпокоен от войнствената реторика, използвана от базираната в Катар арабска сателитна телевизия Ал Джазира. Емирът на Катар заяви пред журналисти след срещата, че генерал Пауъл го е помолил да сложи юзди на Ал Джазира.

Телевизията е най-големият и независим източник на новини на арабски. Нейната журналистика е предизвиквала гнева на не едно арабско правителство. Ал Джазира разгневи и някои американци, като излъчи няколко пъти интервю с Осама бин Ладен от 1998 г. Тя е предпочитаната от Бин Ладен медия и затова той избра нея, за да разпространи видеоизявленията си след атаките от 11 септември. Ал Джазира е също единствената телевизионна станция, която има репортер в контролираните от талибаните части на Афганистан. Всички нейни предавания са законни и изключително ценни, а много медии по цял свят непрекъснато излъчват програми на Ал Джазира.

Обезпокояващото при Ал Джазира е честата антиизраелска и антиамериканска насоченост на новинарските ѝ емисии. Радикални ислямисти доминират в нейните ток-шоу програми. Тя разпространи и новината, че евреите получили указание да не ходят на работа в Световния търговски център на 11 септември и така предизвика слухове, възприемани като чиста монета от мюсюлманите, че зад атентатите стоят евреи. Телевизията отразява общественото мнение в ислямския свят, но тези крайно безотговорни твърдения засилват антиамериканските настроения в района.

Но конкретният отговор на това поведение на Ал Джазира не е да се иска от Катар да я цензурира. Ислямският свят и без това живее сред прекалено много цензура. Вместо това Вашингтон би трябвало да наводни Ал Джазира с предложения за интервюта с американски официални представители или уважавани мюсюлмани, които могат да бъдат противовес на антиамериканската пропаганда. Ръководителят на бюрото на телевизията във Вашингтон се оплака, че много рядко американски официални представители се съгласяват да дават интервюта, макар да бяха излъчени интервюта с израелския външен министър Шимон Перес, с Колин Пауъл и Тони Блеър. Ако Ал Джазира се превърне до такава степен в идеологически инструмент, че спре да проявява интерес към нерадикални мнения, тогава Западът може да пусне свой собствен Арабски сателитен канал.