Нели Крус обсъжда цифровия дневен ред и свободата на словото в София

Зам.-председателят на Европейската комисия Нели Крус пристига на официално посещение в България на 20 септември. Посещението е договорено отдавна и е по покана на премиера Бойко Борисов. Цифровият дневен ред и свободата на словото са акцентите във визитата на Нели Крус. Освен с премиера, тя ще има срещи още с президента Росен Плевнелиев и министъра на транспорта Ивайло Московски, съобщиха от представителството на Европейската комисия в България.

Комисар Крус ще участва в конференцията "Цифровата програма на Европа 2012: Реалност или все още предизвикателство?". Програмата ѝ предвижда и среща с т. нар. "дигитални шампиони". Това са хора от различни държави, които работят активно за реализацията на цифровия дневен ред на Европа, както и на демонстрация на услугите за спешни повиквания при катастрофи. Българският дигитален шампион е Гергана Паси, която заедно със съпруга си Соломон Паси инициира предложението на Еврокомисията всички зарядни устройства на мобилните телефони да са с еднакъв стандарт.

Визитата на Нели Крус няма да се ограничи до цифровата програма на Европа. Поради изразената от нея публична загриженост за свободата на медиите в България, в програмата ѝ залегна и тази тема.

Зам.-председателят на Еврокомисията ще има среща с представители на българските медии от 15:20 часа в Информационния център на Европейския съюз.

Комисар Крус е получила шест писма от журналисти и различни неправителствени организации, като всяка една от тях е искала индивидуална среща с нея. В крайна сметка е било взето решение еврокомисарят и екипът ѝ да проведат една обща среща с представители на всички медии. Входът е отворен за журналисти.

Писма до Нели Крус са изпратили двата враждуващи издателски съюза, Асоциацията на европейските журналисти, както и Илияна Беновска.

Под едното от писмата до Крус са се подписали 28 известни представители на български медии, неправителствени организации, Асоциацията на европейските журналисти в България и Центърът за развитие на медиите. Те не са част от двата издателски съюза, в които са представени собственици на медии и практиката показва, че са по-ангажирани със задкулисни и явни войни за влияние и благоволение от страна на властта, а не толкова със свободата на словото.

В писмото, подписано от 28-те, се посочва, че ситуацията на медиите в България е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз.

Крус вече се ангажира с отношение към медийната среда в Унгария. В официалната ѝ програма в София се предвижда среща с представители на институциите или на двата издателски съюза, на която ще се обсъжда темата. Според журналистите обаче от нея еврокомисарят няма да научи "достатъчно за политическата зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват".

"Българският печат е заложник на войната между двата издателски съюза", пишат журналистите. Според тях "голяма част от анализите, коментарите и разследванията целят единствено да разобличат другата страна и не служат на интересите на читателите. Епизодичните случаи на смели позиции също често са в контекста на тази война. Независими гласове извън тази схема пък попадат под ударите и на двете страни. В същото време концентрацията на собственост в медиите чрез поставени лица заема застрашителни размери."

В писмото се припомня, че през 2011 и 2012 г. авторитетни международни институции и организации, между които IREX, Freedom House, Репортери без граници, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ, Прозрачност без граници, отправиха изключително сериозни критики към медийната среда у нас, а фондация "Медийна демокрация" постави политическата зависимост на първо място сред проблемите на българската журналистика, следвана от ограничен плурализъм, икономически зависимости, насилие над журналисти, влошаване на качеството на медийното съдържание и твърде ниски професионални стандарти.

Това не е просто проблем на българското общество, а на целия Европейски съюз, защото са поставени под въпрос не само европейските ценности, а и европейските пари, се казва в писмото. Дава се за пример случаят с 25-годишна бивша служителка на Министерството на земеделието, която получава 50 хил.евро, за да създаде Facebook и Twitter профили на Програмата за развитие на селските райони. Обичайна практика не само на това ведомство е да използват парите за популяризиране на оперативните програми като начин да си купят медиен комфорт, тъй като в условията на криза и намаляващи приходи от реклама, институционалните рекламодатели са основен източник на приходи за големите медии, пишат журналистите.

Писмото е подписано (по азбучен ред) от Аделина Марини, Антоанета Цонева, Асен Генов, Асен Йорданов, Атанас Чобанов, Владимир Йончев, Едвин Сугарев, Иван Бакалов, Иван Бедров, Иво Инджев, Ирен Филева, Ирина Недева, Константин Павлов, Лидия Павлова, Лили Маринкова, Мирела Веселинова, Петьо Цеков, Пламен Даракчиев, Полина Паунова, Ралица Ковачева, Росен Босев, Румяна Червенкова, Силвия Великова, Стояна Георгиева, д-р Тони Филипов, Цветозар Томов, Юлияна Методиева, Ясен Бояджиев.

На срещата с Крус от тяхно име ще говорят петима души. Това са Кристина Христова – Капитал и Асоциацията, Ралица Ковачева - euinside, Асен Йорданов – от Биволъ, Асен Величков – Център за развитие на медиите и Силвия Великова – БНР. Това каза Кристина Христова.