Нова тактика, труден избор на решения

В допълнение американците биха могли да се възползват от отлагането на щурма срещу Багдад, като докарат допълнителни сили от САЩ, например Четвърта пехотна дивизия, и като ги подготвят за бойните действия в кулминацията на офанзивата.

Американските и британските сили биха могли също така да започнат да доставят храни, медицинска помощ и друга помощ за Басра и останалите южни градове. Такава стъпка би създала позитивен модел за онова, което САЩ се надяват да направят в Багдад, и би насърчила жителите на столицата да сътрудничат на американските сили. Нов Ирак би могъл да се създаде с действия отвън навътре.

В размишленията на военните стратези над решаващата фаза на войната вероятно е да се очертае хибрид от тези два подхода - някакъв трети стратегически път, даващ възможност на съюзниците да задържат стратегическия си фокус върху Багдад.

Фактът, че подобни размишления въобще съществуват на този етап, говори много за тази твърде необичайна война. Няколко са причините, поради които съюзническите сили бяха принудени да адаптират стратегията си, а бъдещите стъпки на обединеното командване все още остават неясни.

Преди всичко, правителството на Буш не направи правилна преценка на иракчаните. Служители от Министерството на отбраната месеци наред твърдяха, че Саддам Хюсеин ще направи Багдад решаващото полесражение, но ще се старае да забави напредването на американците към столицата, като разрушава инфраструктурата в южната част на страната.

Оказа се, че господин Хюсеин има друг план. Неговата стратегия, поне за известно време, е била да остави незасегната по-голямата част от инфраструктурата, да зареди градовете с храни и да представи себе си като защитник на иракския народ.

С цел да предотврати въстания в юга, той изпрати в района федаини - още един вид полувоенни формирования, за да си осигури запазване на лоялността. Нередовните войски използваха градовете и като бази за отблъсване на американските сили. Целта, както става ясно, е била да се убие инерцията, набрана от американците.

Пентагонът разбра още от началото, че силите на Саддам Хюсеин ще предпочетат концентрирана в градовете отбрана. Това, което Пентагонът не разбра, бе че иракчаните са планирали тази стратегия да е по-широка и да включва Насирия, Наджаф, Самауа и други градове в южната част.

Резултатът бе, че след като американските сили се устремиха към Багдад, те откриха, че в тила им се оформя сложна и неочаквана заплаха.

Друга причина, поради която войната се оказва толкова проблемна за американските военачалници, е, че Пентагонът не осигури достатъчно мощна сила за началото на кампанията. Сегашните части са по-малко от половината на коалциионните сили, които участваха във войната в Персийския залив през 1991 година.

Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и неговите помощници твърдят, че числеността на пехотните сили вече не е ключов показател за военна мощ. Но територия не се завладява със самолети. Изправени пред неочакваната перспектива за градски войни в големите населени пунктове и пред застрашително надвисналата битка за Багдад, съюзническите сили се оказаха разтегнати в тънка нишка.

Освен това те са изправени и пред перспективата от продължителна война, както заяви вчера командващият Пети корпус генерал Уилям Уолъс.

Иракските войски може да са една трета от силите, които воюваха срещу коалицията през войната от 1991 година. Но Ирак е многократно по-голям от Кувейт и иракчаните са се възползвали от това, като са решили да се сражават с американците върху по-голямата част от територията си.

Фактът, че пропаднаха опитите да бъде убедена Турция да позволи разполагането на многочислени американски войски, които да навлязат в Ирак от север, също усложни задачата на съюзниците.

Традиционният американски начин на водене на война е да се оказва натиск върху противника. Чакането да пристигнат допълнителни дивизии не е привлекателен избор за сили, които са обучени за офанзивни операции и се стремят да запазят инициативата.

Избягването на дълга война, без съмнение, е също един от компонентите на дипломатическата стратегия на САЩ. Но нанасянето на удари, без да се изчакат подкрепления, крие повече рискове.

Съюзническите военачалници сега може да се изкушат да направят точно такъв избор. Възможно е те да решат да се преборят с проблема федаини в южните градове, като същевременно продължат напредването към Багдад. Резултатът ще е ангажиране с война на много фронтове.

Подкрепленията може да бъдат включени в плановете за действие и след като пристигнат. Каквото и да се случи, войната вече бързо се превръща в тест за способността на командващите да се приспособяват към непредвидени обстоятелства, да синхронизират разнородните си сили така, че да получат максималното от тях, и да постигнат надмощие в една сложна, рискована и изключително необичайна война.

По БТА, със съкращения

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?