Новата американска стратегия за сигурност радикално променя международните отношения

Новата американска стратегия за национална сигурност, обявена на 20 септември, представлява мълчаливо отхвърляне на съвременния междудържавен ред, който е в основата на международните отношения още от Вестфалските споразумения през 1648 г.

Тези договори, с които се слага край на Трийсетгодишната война, признават абсолютния суверенитет и законовото равенство на държавите като основа на международния ред. Оттогава принципите на суверенитета и равенството са всеобщо признати, макар и често нарушавани. Правителствата и юристите са съгласни, че ако националният суверенитет не бъде поставен в основата на международното право, светът рискува безразборни борби за власт.

Поради това документът, озаглавен "Стратегия за национална сигурност" е радикален, независимо от това дали авторката му Кондълиза Райс го съзнава или не. Преди 154 години имаше друга подобна декларация, Комунистическият манифест. Той отхвърли съществуващият международен ред на монархии и "буржоазни" републики в името на нов, върховен източник на легитимността на властта - пролетариата.

След Руската революцията новосъздаденият Съветски съюз се зае да превърне този принцип в практика в отношенията си с другите страни. Той обяви всички правителства за нелегитимни. Точно затова съветската политика толкова смути международния ред. Нейният основен принцип беше абсолютен и по начало неподлежащ на преговаряне. В "научната" интерпретация на историческите процеси на Карл Маркс - интелектуална основа на комунизма - се твърдеше, че историята се движи от борбата на класите и затова само работническите държави са напълно легитимни, защото индустриалният работник въплъщава продуктивните сили на съвременното индустриално общество.

Според тази доктрина има само една работническа държава, болшевишка Русия. Всички правителства освен това на Съветския съюз са узурпирали властта, която историята е предопределила за пролетариата. Затова, рано или късно, тези правителства трябва да бъдат сменени. Сега и Съединените щати заявиха, че вече няма да зачитат принципа на абсолютния държавен суверенитет. Целта им не е да го заменят с нов принцип за едностранни действия и твърдения, че действат като освободители, а да гарантират американската национална сигурност, която мълчаливо поставят над сигурността на всяка друга държава.

Според новата американска стратегия за сигурност ако американското правителство едностранно реши, че една държава е бъдеща заплаха за Америка или че укрива група, смятана за потенциална заплаха, Съединените щати ще се намесят превантивно, за да елиминират заплахата, ако е необходимо дори със "смяна на режима".

Вече имаме първоначален списък на подобни страни - тези от "оста на злото".

Според администрацията е въпрос на обикновен "здрав разум" да се предотвратят заплахите. Би изглеждало проява на здрав разум да се съгласим, ако не беше едно нещо: тази идея цели да подкопае съществуващият принцип за международната легитимност.

Международното право съвсем не е "право". То е система от договори, конвенции и прецеденти, чрез които правителствата се опитват да предотвратят войните, да запазят мира и да уредят противоположните си претенции в общ интерес.

Това не е право, защото не го създава никаква власт. Нищо, освен сътрудничеството между държавите, не гарантира изпълнението му. През повече от двувековното си съществуване Съединените щати са били една от държавите, най-активни в изграждането на структурата на международното право, която администрацията на Буш сега се опитва да разруши. Уставът на

Обединените нации е едно от основните споразумения, формиращи международното право и той е изработен до голяма степен от Съединените щати. "Заплашването със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е друга държава" е конкретно забранено от устава, а "превантивната" война е престъпление според статута на Международния военен трибунал в Нюрнберг.

Някой би казал, че винаги само най-силните държави са изработвали правилата. Съединените щати са се намесвали в работите на по-малки държави много пъти. Но в миналото Вашингтон винаги е изтъквал някаква друга правна легитимация. САЩ признаваха принципите на суверенитета и ненамесата.

Сега те изхвърлят тези принципи извън борда, като ги заместват с претенцията, че тяхното собствено виждане за национална сигурност надделява над всичко друго. Те освен това заявяват намерението и правото си на свои собствени основания да доминират военно в света. Всичко това е много драматично.

По-добре ще е ако Конгресът не го приема като нещо дадено. Необходим е дебат, защото в дългосрочен план последиците може да се окажат неприятни.

По БТА