Новите идеи за справяне със сирийската криза се базират на инвестиции, а не на помощи

Смели нови идеи как да се помогне на сирийските бежанци и претоварените приемащи ги страни в Близкия изток печелят популярност сред международните донори, подтикнати към действие от шока от миграцията на стотици хиляди отчаяни сирийци към Европа.

Вместо да се опитват да съберат хуманитарна помощ за бежанците, плановете се фокусират върху инвестирането на милиарди долари, голяма част от които трябва да бъдат събрани на финансовите пазари. Парите ще бъдат използвани в помощ на развитието на страни като Йордания и Ливан, за да подобрят живота както на собственото им население, така и на бежанците.

Повече противоречия предизвикват исканията на някои личности от хуманитарната общност в замяна на подобен "близкоизточен план Маршал" Йордания и Ливан да позволят на бежанците да работят, за да ги интегрират по-тясно в обществото. Приемащите страни обаче казват, че те самите имат висока безработица и затова не могат да позволят на голям брой бежанци да работят законно.

"Трябва да сме амбициозни", казва регионалният директор на Световната банка Ферид Белхадж пред АП. "Ключът е в развитието".

Нуждата от алтернативни планове може да е станала по-належаща, след като атаките в Париж нажежиха допълнително дебата за европейската имиграционна политика. Сирийски паспорт, обработен в Гърция и регистриран в балканските страни, беше открит близо до един от атентаторите самоубийци в Париж. Това означава, че един от нападателите може да е влязъл в Европа с бежанците, бягащи от Сирия.

Масираният приток на бежанци към Европа беше стимулиран от все по-непоносимите условия в Йордания, Ирак, Турция и Ливан. Това припомни отдавна пренебрегваните предупреждения, че традиционният подход с помощи се е оказал недостатъчен в най-опустошителната бежанска криза от едно поколение, казва Белхадж и не само.

Съгласно традиционния подход, ООН и други международни агенции са основният стълб на грижата за бежанците - те финансират лагери за настаняването им или им осигуряват храна и финансови помощи, с които да живеят.

Но дарените средства се изчерпват, а кризата със сирийските бежанци продължава и краят на войната, която вече навлезе в петата си година, не се вижда. От поисканите 4,5 милиарда долара помощи за над 4-те милиона бежанци и приелите ги страни бяха събрани по-малко от половината. Хуманитарните агенции се принудиха да съкратят драстично помощите в храна и пари.

Група от седем международни хуманитарни групи, водени от Норвежкия съвет за бежанците, призова за "ново споразумение" между донорите и приемащите страни. То ще включва голям план за международни инвестиции, в замяна на който приемащите страни ще позволят на бежанците да работят, давайки им шанс да се издържат сами.

Програмите за помощи "в момента не постигат нищо", каза миналата седмица Ян Егеланд, председател на Норвежкия съвет за бежанците. "Единственото, което имаме, е половинчат план за спешна помощ, който далеч не е достатъчен, за да покрие нуждите на бежанците".

Съгласно споразумението, правителствата, които приемат бежанци, казват "да, можете да работите, да, можете да допринесете за нашата икономика и ние ще включим и нашето население в този план Маршал за възстановяване", казва Егеланд, бивш координатор на ООН за спешната помощ.

Отделно от това Световната банка работи по нови идеи за събиране на милиарди долари за мащабни инвестиции.

Планът цели да помогне на страните, приели бежанци, да изградят инфраструктура, да възстановят икономиките си и да се справят с високите разходи за бежанците. Евентуално той би се разширил, за да възстанови засегнатите от войни Сирия, Либия и Йемен. Банката оценява, че ще са необходими 170 милиарда долара в рамките на 10 години, за да се възстанови Сирия и още 100 милиарда долара за възстановяването на Либия.

"Честно казано, днес такива суми не могат да бъдат събрани от дарения", казва Белхадж.
Вместо това, големи суми ще бъдат събрани на финансовите пазари.

Световната банка ще издаде специални облигации, гарантирани от донорите. Страните, приели бежанци, ще могат да вземат назаем големи суми от банката, като донорите ще плащат по-голямата част от лихвите или целите лихви.

Йордания и Ливан казват, че се нуждаят от големи помощи за изграждането на нови училища и жилища и за подновяването на остарелите водопроводни и електрически системи, които в момента вече не издържат на нарастването на населението.

В Ливан, страна с 4 милиона жители, има над 1 милион бежанци. Йордания, с 6,4 милиона жители, има над 600 000 бежанци.

Белхадж каза, че "трябва да се намерят креативни начини да се гарантира, че тези бежанци ще получат достъп до икономическа дейност", координирани с приемащите страни. Но, заяви той, не е реалистично да се налага условието, че приемащите страни трябва да позволят на сирийските бежанци да работят. Би било прекалено тези страни да бъдат принуждавани да ги приемат на трудовия си пазар, преди средствата за развитие да започнат да работят, каза Белхадж. "Не можем да налагаме нищо", заяви той.

Егеланд оспори това с аргумента, че компромисът трябва да бъде уговорен от началото.
"Правителствата на страните домакини са уплашени, наистина са уплашени да включат бежанците в своята икономика, което смятам за погрешно", заяви той. "Те биха могли да допринесат за икономическия растеж и създаването на работни места, ако има паралелни международни инвестиции".

Йордания стана свидетел на напрежение между бедни йорданци и сирийски бежанци, които се борят за оскъдни ресурси. Сирийците, работещи незаконно в строителството, земеделието и други сектори, станаха причина за понижаване на заплатите, а наемите в бедните предградия нараснаха рязко с притока на бежанци.

Плановете на Световната банка бяха предложени за първи път миналия месец на среща в перуанската столица Лима, на която присъстваха генералният секретар на ООН, високопоставени представители на Световната банка и представители на Ислямската банка за развитие.

Предстои подробностите да бъдат уточнени в началото на следващата година, заяви Белхадж. "Имаше много широка подкрепа за тези инициативи, особено за свързаните с бежанците".
Сирийската бежанска криза е централна тема и на започналата вчера в Турция среща на лидерите на Г-20 - на страните с някои от най-големите икономики в света. Групи, представляващи бизнес средите, гражданското общество, работниците, жените и младежите, призовават лидерите на Г-20 да подкрепят програми за развитие в Ливан, Йордания, Ирак и Турция.

В изявление, групите казват, че Г-20 трябва да "направи повече от предоставянето на хуманитарна помощ, като включи средносрочна и дългосрочна икономическа подкрепа" за бежанците и приелите ги страни.

Преселението на бежанците към Европа може да послужи като катализатор за промяна, казва Егеланд.

"Те искат да са близо до домовете си", заяви той за бежанците. "Но днес им оставяме само отчаян избор. Тук нямат никаква работа, никакво бъдеще, никакво семейство, никаква надежда. Това е недостатъчно. Инвестирайте в надежда за тях, инвестирайте в развитието, инвестирайте в работа".

По БТА