НЗОК продължава финансирането на болници по милост

Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) разреши на десетина болници да сключат договори с нея по изключение, въпреки че нямат нужния брой специалисти на основен трудов договор. Става въпрос за няколко лечебни заведения в градове в Родопите като Златоград, Девин, Мадан, Крумовград, Ардино, Кърджали, както и болниците в Пещера, Габрово, Севлиево, Ловеч, Сандански, Видин.

Основно недостигът е на специалисти по анестезиология и интензивно лечение, а на отделни места - по детски и инфекциозни болести, както и неонатология. На въпросните болници се разрешава по изключение да обезпечат дейността си със специалисти на 4-часов работен ден по определени графици.

Изключенията се допускат, за да се осигури достъпна и своевременна медицинска помощ за населението на съответните общини и области. На предишно заседание надзорниците дискутираха проблема, че съществуването на тези болници се крепи на пътуващи лекари, които се налага да изминават стотици километри между две работни места.

Това поставя сериозно въпроса за качеството на медицинските услуги и безопасността на пациентите в тези болници. В крайна сметка решаването на въпроса беше отложено, но на последното заседание на 1 ноември надзорът на НЗОК е одобрил сключването на договорите с тези болници по изключение, което е позволено от закона.

Проблемът е, че ако НЗОК откаже финансиране на тези лечебни заведения, ще се стигне до тяхното непланирано затваряне, което действително ще остави пациентите по тези места без организирана алтернатива. Същевременно от години не се предприемат промени в организацията на здравеопазването.

Отдавна се обсъжда повече дейности да бъдат изнесени в извънболничната помощ със съответното финансиране и болниците в някои малки населени места да се трансформират в медицински центрове, осигурявайки базова медицинска помощ на населението, а сложните и скъпи манипулации да се осъществяват в големи болници, обезпечени с модерна апаратура и достатъчно персонал.

Време и воля все не стигат обаче на управляващите в последните години, а междувременно болничната мрежа в страната се разраства, предимно с нови частни болници. Те "дърпат" от дефицитната банка кадри от държавните и общинските болници и това води до фрагментиране на медицинската помощ и повсеместен недостиг на персонал, който засяга най-вече по-малките лечебни заведения в неатрактивни региони.

Миналата седмица в опит да ограничи непланираното разрастване на болничната мрежа екипът на здравния министър Христо Хинков публикува за обществено обсъждане промени в Закона за лечебните заведения, които предвиждат мораториум за разкриването нови болници и разширяване на дейностите в съществуващите до май 2024 г., докато не бъде изготвена нова Национална здравна карта  за потребностите от медицински услуги в страната.