Объркана Европа

Несигурна как и кога ще се разшири на Изток, несигурна как и кога ще се сдобие с един по-цялостен институционален проект преди разширяването, Европа преживява една смутна фаза. От тази неяснота, както и от икономическата конюнктура, която не буди оптимизъм, се поражда умора у общественото мнение: незаинтересоваността и негативният изход от ирландския референдум /страна, която е извлякла само облаги от Европа/ са обезкпокоителен признак за съществуващите настроения.

Не лисваха гласове, които поддържаха дебата, преди всичко в Брюксел, в Германия, във Франция. По разбираеми причини, смазана от много продължителната предизборна кампания, след Ница Италия остана предимно мълчалива.

Опростявайки максимално нещата, можем да се опитаме да обобщим някои очертали се факти. По въпроса за разширяването никой /като изключим ирландския електорат/ не поставя под съмнение необратимостта му. Що се отнася до сроковете обаче някои страни поддържат, че не трябва да се прибързва и е вероятно точно така ще стане в крайна сметка. Още повече, че има много членове на Съюза, и шестте страни - основатели са сред тях, които смятат, че разширяването изисква укрепване на управленческите способности на Европа и допълване на конституционния ѝ проект. В това отношение обаче идеите не съвпадат.

Германия
В Германия Шрьодер възприема Европа като една истинска европейска федерална държава, копираща в известен смисъл модела на самата Федерална Германия. Силна във външен аспект , тази
Европа не би била обаче непременно хомогенна във вътрешен аспект: данъчното облагане, социалната политика, образованието и много други аспекти от живота на гражданите биха били оставени на националните автономии /и дори регионалните/, както впрочем става днес с германските провинции.

Франция
Във Франция Жоспен вижда нещата по различен начин. Националната идентичност и способността за действие на отделните европейски държави се запазват. Но във вътрешен план отчасти поради наднационалните компетенции на Европейската комисия, но още повече поради междуправителствените споразумения Европа би следвало да бъде управлявана от общи норми във фискалната област, в социалното осигуряване, по въпросите на имиграцията и т.н. в съответствие
със социалистическите възгледи.

Великобритания
Великобритания, както е известно не харесва интеграцията, нито във външен, нито във вътрешен аспект.

Италия
Къде е мястото на Италия в този контекст? Нейната тежест може да бъде решаваща при несигурното равновесие в един дебат, който от теоретичен, скоро трябва да премине в конкретен план. Очаква се изясняване на нашето виждане за нещата: могат ли да се съчетаят германската и френската визии за Европа? Могат ли да играят водеща роля страните- основателки чрез системата на "засилено сътрудничество", което вече проработи за еврото и Шенген? И как стои Европа в отношенията със САЩ? Разбираемо е едно току-що сформирано правителство да се движи предпазливо по този труден терен. Президентът Чампи изрази намерението си да говори за Европа на младите хора в близките дни. В миналото думите му по тези теми бяха мъдри и последователни и без съмнение отново ще бъдат такива.