Обществото участва слабо в планирането на държавния бюджет

Гражданското общество участва слабо при планирането на държавния бюджет. Капацитетът на парламента за ефективно участие също се запазва на ниско равнище. Висока оценка България получава по отношение на публикуваната информация за съставянето и изпълнението на бюджета.

Така страната ни запазва оценката си в международния индекс "Бюджетна прозрачност" от 65 пункта при максимални 100. Това съобщи управляващият партньор в "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Неправителствената организация провежда проучването за България. То се прави от 2012 г. и обхваща 102 страни.

Индексът ни отрежда 18 – 20 позиция заедно с Южна Корея и Малави, които имат също по 65 пункта. След нас са Португалия и Полша, но пред нас е Румъния и Русия.

България остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80, като за тези страни се смята, че имат значително ниво на бюджетна прозрачност, посочи Богданов.

Повишаване на прозрачността относно бюджета

От 2006 г., когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 до 65 сега. Това се дължи основно на публикуването на повече бюджетна информация - проектобюджета, приетия бюджет, месечни и полугодишни доклади, годишни и одитни доклади, кратък бюджет за широката публика. Засилва се и ролята на Сметната палата, посочи Богданов.

Нещо повече, за пръв път от създаването на индекса България отчита наличието на всички 8 ключови документа, характеризиращи прозрачността на правителството и достъпа на гражданите до информация за планирането, изпълнението и контрола върху бюджета, въпреки че някои от тях не предоставят достатъчно информация.

Като цяло, правителството предоставя значителен обем данни чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението му и състоянието на държавния дълг.

Проблемите

Въпреки това, възможностите за участие на гражданското общество в процеса на планиране на бюджета и получаването на обратна връзка са относително слаби. По този показател страната ни получава ниска оценка 38 от 100 пункта.

Капацитетът на парламента за ефективно участие също се запазва на ниско равнище, смята Богданов.

За да подобри представянето си, България трябва да подобри бюджетния процес.

За целта правителството може да изготвя по-задълбочен макроанализ за ефектите от различни сценарии върху бъдещото изпълнение на бюджета, както и да анализира разликите между планирани и отчетени показатели в годишния отчет за изпълнението на бюджета, посочи Богданов.

Според него българското правителство трябва да създаде механизъм за дискусия на бюджетните приоритети с гражданското общество и систематично отчитане на позициите на засегнатите страни и степента на тяхното възприемане в бюджетните решения.

България има нужда и от специализирано звено за бюджетни анализи в парламента, смята Лъчезар Богданов.

Лидерите

Водещите страни в индекса "Отворен бюджет" 2015 са Нова Зеландия, Швеция, Южна Африка, Норвегия и САЩ.

Само 24 страни, сред които и България, имат оценка над 60% по отношение на бюджетната прозрачност и предоставят на гражданите достатъчно информация за употребата на публичните средства.

В 98 от проучваните страни не се справят поне с един от трите стълба на отчетността - прозрачност, участие на обществото и бюджетен надзор. В 32 от страните имат проблеми и с трите стълба, като сред тях са Алжир, Боливия, Камбоджа, Ирак.

Като цяло изследването "Отворен бюджет" 2015 достига до извода, че 98 от 102 проучвани страни нямат адекватни системи, които да гарантират, че публичните средства се използват ефективно и ефикасно.

Тревожно е, че в 78 страни, които предоставят недостатъчна информация за бюджета си, живеят над две трети от населението на света. 17 страни не публикуват никаква или почти никаква информация за бюджета, а 16 страни не публикуват дори проектобюджет, показва изследването.

Освен това в 95 от 102 изследвани страни не предоставят достатъчно възможности за участие на обществото, а в същото време законодателните власти нямат достатъчно изследователски и аналитичен капацитет, липсват и системи за контрол на качеството в повечето национални одитни органи.

"Обществото има нужда от достъп до бюджетна информация и възможности за участие в целия бюджетен процес. Заедно с надзора от законодателната власт и одитните институции това допринася за по-голяма отчетност при използването на публичните средства", казва Уорън Крафчик, изпълнителен директор на International Budget Partnership. Според него има все повече доказателства, че подобни бюджетни баланси водят до по-добри резултати за обществото, особено за бедните и уязвимите.

Въпреки всичко, като цяло бюджетната прозрачност се подобрява. Средната оценка в индекса "Отворен бюджет" 2015 се увеличава до 45. Прогресът е особено бърз сред страните и регионите, които досега бяха непрозрачни. Като пример бяха откроени Киргизстан, който утроява оценката, Тунис с четирикратно увеличение и франкофонските страни в Западна Африка.

Мерките

Постигане на напредък в бюджетната прозрачност може да стане бързо, смятат авторите на изследването. Например много от страните произвеждат значителна бюджетна информация за вътрешна употреба, като тя може да бъде публикуван на интернет страниците на правителствата.

Подобряване на публичните финанси от своя страна изисква правителството да дава отчет за резултатите от мерките, които предприема в областта на данъчната политика и ефективността на разходите. В крайна сметка, увеличаването на прозрачността, участието и надзора почти винаги се свежда до наличието на политическа воля, коментира Богданов.

Индексът "Отворен бюджет" е международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност. Той оценява степента, в която правителствата на 102 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета.

Индексът покрива всички етапи от бюджетния процес - изготвяне, консултиране, приемане на бюджета, предоставяне на текущи и периодични данни за изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг, както и за ролята и независимостта на Сметната палата. В съставяне на индекса се отчитат 140 индикатора. Резултатите се потвърждават от поне двама рецензенти.